ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ - „ПАНАИРИ, ПАНАИРИ, ТОЛКОВА ИЗМИСЛЕНИ СЛЪНЦА!..”

Политическите панаири у нас вече прекрачиха разумната граница. Последна крачка е искането на „студентите” за общонационална ефективна стачка. То безспорно има своята задкулисна история, съвсем нетрудна за разгадаване, защото фактите при протестите се повтарят. В случая с академичната младеж прави впечатление, че гражданската им съвест се пробужда последна в общото кресливо тресавище. Последни са формите им на бунт след изчерпването на разните по идея и кълчене „граждански” протести. Така беше в по-ранните случаи, така е и сега. Явно младите хора се ползват като последен резерв за провалилата се политическа върхушка. Болна от гняв и безсилие, че не е в реалната власт, или в Парламента. Нейните цели са толкова прозрачни, че обясненията им как нямат нищо общо със студентите са повече от жалки. Или пък се присламчват към тях, защото уж имали общи искания. Младите хора, цветът на нацията, са подведени за пореден път - да искат оставка на правителството. В това няма нищо студентско, за разлика от настояване за по-високи стипендии, нови общежития, гарантирано работно място след завършването и т.н. С искането за общонационална ефективна стачка нещата отиват твърде далеч. Едва ли политическите акушерки на идеята си дават реална сметка какво значи това: спрял транспорт, замрели учреждения, парализа на всичко в държавата. Граждански хаос и скитащи из улиците необуздани тълпи. Етнически взрив, грабежи, пълна липса на законност и защита. Всъщност, крайна степен на дестабилизация търсят изпадналите от политическия кораб безумци. За да се върнат на бял кон по високите етажи на властта: „Видяхте ли? Каквото и да правите, народът иска само нас!” Да, но това е вариант само в пламналите мозъци на задкулисните играчи. Естествено, тогава студентите, употребени за кой ли път, ще бъдат забравени. Ако падне правителството и Народното събрание не състави друго, ще се саморазпусне и то. Нови избори, после нови стари властели, които от медиите ще хулят прежните, че са по-черни от Луцифер, ще се леят празни обещания – до следващите протести. Все така у нас няма да стъпват инвеститори и пак все така няма да има помен от икономика. Нищожното потребление ще се превърне в свита пружина, която рано или късно ще халоса в лицето управляващите, без значение от коя партия. Вече не във вид на протести, а като граждански размирици. Без да се изключват и кървави сблъсъци с органите на реда. Още повече, че у нас няма партия, доказано способна да осигури работеща икономика и потребните за социално спокойствие трудови места. Партиите са се превърнали в буркан с отровни паяци, едновременно разкъсващи ближния и търсещи съюз с него по пътя към властта. Водачите им са заети с взаимно оплюване, вместо с помирение и търсене на начин да се възроди стопанския лик на страната. Политическият живот се инфантилизира: ”Вие какво направихте докато бяхте на власт?” „Ами вие защо не направихте нещо, докато бяхте на власт?” и така – до припадък. Убитата икономика и селско стопанство, докараното до колапс здравеопазване, демографският срив, не ги вълнуват. Целта е власт в името на властта и откровено казано, нищо друго...

Затова още от първия си ден правителството на Пламен Орешарски бе подложено на ругателства. Фактът, че реализира социални мерки, приемани добре от обикновените хора, дразни вчерашните господари. Гледали на България като на частно ползване за себе си и за верни приближени. Че не могат да управляват, е ясно от абсолютната политическа непоследователност на ГЕРБ в Парламента и извън него. Непрестанно сезираният за „нередности” Конституционен съд също някой ден ще обяви стачка, защото е занимаван с махленско дребнотемие. В страната новите управленци и кадрите на ГЕРБ взаимно се дебнат. Едните очакват правителството да падне, другите – да продължи напред. Неотложното решаване на делничните проблеми е оставено на заден план. Пред бюрата по труда се тълпят нови безработни, болниците все още са осигурени финансово на 80%. Здравната каса е във фалит, а откраднатият от предните велможи милиард и половина е употребен неясно за какво. Ясно е само, че виновни няма, поне засега. Но не ни е много-много до търсене на възмездие, а до сигурно коматче хляб. Прагът на бедност у нас официално е 251 лв., но неофициалният праг отдавна е профучал край 340 лв. Всеки ден страната губи по 7 човека – умрели, или заминали зад граница. Пак 80% от селата във Видинско са с население под 200 души, по петите ги настъпват Габровско и Великотърновско, и само там ли? Скътаните за черни дни спестявания отдавна са похарчени. Пази, Боже, някой да се разболее, да има второ дете, или първокласник. Бизнесът е против вдигане на минималната работна заплата, а и тя неофициално е под прага на бедността. Бежанците продължават да нахлуват необезпокоявани и статистиката показва, че имаме много място за нови трайни преселенци. Осмелихме се да ядосаме Европа с мораториум въпрху продажбата на земя до 2020 г. Но, както ни е табиет, мненията на парламентарните партии и тук се разделиха по пътя към Конституционния съд. В кавгата кой е прав и кой крив лъсна горчивата истина: румънски и руски приватизационни фондове вече са изкупили и продължават да изкупуват земя по схемата – регистрирай в България фирма за 2 лв. и след това прави каквото щеш. И те го правят. Такъв е законът, удобен повече за чужди, вместо за местните люде. Можем да изброяваме още кривици, но няма защо. По-важното е има ли изход поне за някои наболели проблеми и как биха се решили те?

Да, ако правителството е оставено да работи спокойно - стига кални политически експерименти от недоучени, самовлюбени, надменни и алчни копрофаги. И вместо да се гъне като настъпан смок под натиска на политическите наглеци, да продължава напред в социално-икономическите начинания. Това е първото правителство след 1989 г., което се сеща, че обикновеният човек има трудности и търси как да ги реши. Без да обръща внимание на крясъците за оставка, нито да се среща с водачите на окупирани аудитории и псевдограждански протести. То трябва веднага да започне направата на стена по границата ни с Турция. Вече се надига ксенофобска вълна и това е разбираемо – неканените гости станаха плашещо много. Един телевизионен бос от сирийски произход пророкува, че в 2014 г. сирийските бежанци в България ще станат 200 хил., което означава открито ислямизиране на страната, налагане на друг манталитет и друг начин на живот. А защо не и нова етническа партия от „страдалци”, получили статут, какъвто раздаваме по два за лев? Що се отнася до самите студенти, любовта им към родината не минава през правителствени оставки. Посоката й е през историческата памет, съвременните национални приоритети и европейските ценности, съвместими със скалата на българския светоглед. И през добрите оценки, разбира се. Иначе, засега вървим към полумесеца и към затихващи държавни функции. Като всяко добро пожелание се обезсмисля пред ужасяващата груба реалност. Но идва студена и безпарична зима, след нея гладна пролет. Мисля, че те са нашенския Рубикон за оцеляване. Преминем ли го – добре. Не успеем ли – сами ще сме си виновни с безкрайното, овчедушно търпение. Защото човешката бомба у нас е със закъснител, но и неговото време, след почти четвърт век фекален преход, вече изтича...