ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ - ДОБРЕ ДОШЛИ, ПОДОБРИТЕЛИ! СКЪПИ НАШИ ОСЕМЕНИТЕЛИ...

Между веждите на българската държава лъсна поредният гноен цирей – сирийският. Историята на заболяването бе проспана от правителството и политическата върхушка в скрита договорка с „приятелите” на нашата страна: всякакви отворено-затворени общества, европейски чиновници, нашенски комисарки, проводени в Брюксел да предават националните интереси и други юди от Петата колона, нямащи свършване. Започна се с мутолевене как кървавият режим на Башар ал Асад прогонва невинни човеци от родните места. После стана ясно, че те минават престъпно неохраняваната ни граница вече по групи от над 200 екземпляра и наводняват бежанските центрове. Наоткриха се нови, ще има и още. Сирийският въпрос явно е предварително планиран и целенасочен. Той се превърна в бедствие, истинските размери на което грижливо се крият... засега. Но не могат да се скрият редица смущаващи подробности – как изтерзаните неволници захвърлят с презрение дарените им дрехи. Едни заявяват, че имат дебели банкови сметки в Турция и вместо дрехи искат статута на бежанци. Крехка майка във фередже допълва, че и тя не е бедна: „Искам само статут на бежанка за мен и децата ми”. Беловлас страдалец обяснява пред ТВ камерата, че в суматохата от стрелба и убийства грабнал само 34 хил. евро (?!) и с тях ще купи земя у нас. А всички вкупом признават, че платили на турските каналджии между 500 евро и 4 хил. долара на човек, за да бъдат преведени до разградения ни двор, наричан „граница”. Заваляха оплаквания от лошите битови условия, от качеството на храната и режима в общежитията. Най-разплакваща бе историята на двуженец, че в попълваните у нас документи нямало място за името на една от жените. Като добави, че това не е негов проблем, а на българските власти. И други кални претенции, нелицеприятни факти, пиянски и криминални изпълнения, нямащи нищо общо с тиражираните от услужливи медии разплакани деца и стреснати бежанци. На които месечно за издръжка се полагат по 1100 лв. и още 65 лв., на какво отгоре, щом са банкови клиенти – джобни пари. Тези факти бяха откоментирани от пенсионерите с беззъб сарказъм, но тях пък кой ги чува?

Никой не чува и нас, когато питаме това бежанци ли са, или трайни преселници? Защо мъжете не се бият в челните редици за свобода и демокрация там, откъдето се тътрят сега незвани? Защо не се отправят към близки тям по език, култура и религия страни, а идват в България колективно? Защо еврокомисар Кристалина Георгиева говори, че те ще подобрят демографската ни картина? А други припяват, че ще получат достъп и до трудовия пазар – зер 700 хил. наши безработни са си надмогнали на харча? Какви са намеците за детски градини и училища за бежанчетата? Какво означават и идеите за разселвания на несекващите сирийски тълпи из вътрешността на страната? И само това ли...

Веднага казваме, че сме съпричастни с бежанските страдания на сирийци, тутанкамонци и марсианци. Но у нас наблюдаваме не бежанска вълна, а трайно пристигащи преселници. Бройката от 5 хил. човека отдавна е надхвърлена, говори се за поне 40 хил. От една страна, България напускат най-стойностните й чеда в търсене на добра работа, професионално развитие и не на последно място – спокойствие. В обезлюдените територии ще се настанят хора, коренно различни по бит, манталитет, религия и намерения. И демографските подобрители (осеменители, размножители), не идват за добро. А да реализират, без и те да знаят, нечии геополитически намерения – Балканите да се доислямизират и пренаселят с човешка мътилка, която няма достъп до Европа. Иначе казано – България да бъде техен последен териториален пристан и трайна хранителна ясла. Целите, ознаменувани с плана Ран-ът, успешно се постигат. Първо – размиване на националната идентичност, изтриване на историческата памет и културните достижения. Смазване на икономиката и селското стопанство. Изтичане на най-стойностната част от българското население по света. Местна пренаселеност с етноси, несъвместими с цивилизованата част от планетата, ислямизация и абсолютна подчиненост на „великите” сили. Колонизация, колонизация и пак колонизация. И безгръбначно правителство, имащо право само да се кланя на ЕС и да изпълнява прищевките на корумпираното му висше чиновничество.

Каква е ползата на България от членство в ЕС и в НАТО? Никаква. Старият континент не е заплашен от война, за да съществува военният блок и ние да си плащаме за участие милионните вноски. Както и за присъствие в стил „и наш Петко с мъжете” в ареала на Съединените европейски щати. Пак с милионни вноски, за да му бъдем фекалния заден двор. Но страната ни няма думата за собствената си съдба, защото е срината отвсякъде. Икономиката й е само на хартия. Износът – единствено на суровини и стойностни люде. Армията: шепа бостански плашила с вехта техника и нулев авторитет. Не случайно измислената бежанска вълна се плиска в пределите ни – няма кой да противодейства нито с политическа воля, нито със сила. Няма и пари...

Има нещо в излишък – арабските землячески сдружения. Сирийските са две, а техен бизнесмен, отдавна заселен у нас, не допусна български журналисти до частния бежански център, който сам строи. Има египетски, афганистански, ливански – защо ли ги редим? Този факт също не е случаен: има при кого да се отиде, има и защо. Демографските проблеми крещят, та се късат, време е правителство и еврокомисарки да им запушат устата. Не твърдим, че го правят срещу тлъсти комисионни, а само от човещина. Но и тя понамирисва пред надървените подобрители, нахлуващи у нас. Те пък могат да се запознаят с местния челен опит. Защото само за 2013 г. във Варненско 14-годишните и по-млади майки са 83 на брой, от тях 99% - игриви ромки. Любовта е страшна сила и никакви социални помощи не ще са причината за тая ранна раждаемост. Да ще Бог, с новите татковци ще е още по-ранна. Когато имат време от достъпа си до местния трудов пазар, както ги брътвят българските политици, парламентаристи и европредатели (нямаме предвид всички). Пригласят им бабите от правителството, когато по случайност надвикат френетичните крясъци за оставка. И да разкажат, прозявайки се, че още няма опасност от национален бежански проблем, бюджетната пица за следващата година щяла да е с месо, а най-ниската пенсия: 155 лв. Някак мимоходом прошумяха поредните 28 млн. лв. за битовото устройване, изхранване, лекуване и развличане на неканените гости, нито за безплатните имунизации, нито за униженията, лепени ни от „страдалците” за лошите уж условия. Играта на изуй-гащи ни е отдавна известна, ще я играем и сега. Европа го иска ей, не кой да е!..

България е жив покойник със затихващи функции върху географската карта. На нея не след дълго ще шават други човеци, от друго вероизповедание и с други задачи. Споменахме ги донякъде, но какви размери ще приемат, не се наемаме да гадаем. Предстои плашеща зима с ксенофобски привкус и с грозни социални трусове. Прогнозират го дори спящите красавици от профсъюзите, местещи ложето си от едно телевизионно студио в друго. Все по-мил ни става бай Ганю с прозрението: „На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!” Прав е, а и ние не се лъжем, когато чрез медиите нашенската Пета колона ни обяснява как като народ сме добри, щедри, с отворени сърца и с безкрайно славянско гостоприемство. Надяват се петоколонците, че ще им хванем вяра. Ние, показвайки им кукиш, отговаряме: „Днес сме с куркащи стомаси, без пари и социални надежди, болни, обезверени и зли! Умираме без време и отникъде взорът надежда не види...” А всички вие, по върховете, вкупом прекалихте и вкупом непотребни станахте – махайте се, сторете път на истинските патриоти. И който много търпи, много отмъщава. Но пък шамарената правда била най-засищаща: ще се уверите лично в това. Това ви казват българийците, докато по неволя дундуркат сирийците... После ще чакаме други и така до Второто пришествие. Кой ти знае...

Неделя, 20 октомври 2013 г.
 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov