АТАНАС ГАНЧЕВ - БЪЛГАРСКАТА ДЖУЛАЯ. ЮЛИ 2013-А...

                          Да посрещнем Изгревът заедно.

   Тази година и Пролетта и Джулая подраниха в многострадалното ни Отечество. Още по средата на февруари топлият южен вятър прогони северняка, чийто смразяващи ледени върхушки принуждаваха хората да се гърчат в конвулсиите на житейската безизходица. Хелиос ни изпрати бяла лястовица, но като видя, че за пореден път се раздираме от взаимна ненавист, опали крилцата й и след две седмици я прибра при себе си. Стихнахме и Пролетта ни приключи. Вместо нея отново ни връхлетя Зимата на нашето недоволство, а и метеорологичната пролет традиционно закъсня по календарни причини. Обещаха ни, че ще настъпи заедно с Промяната Май. А ние си знаехме, че всичко ще е май, май, ей тъй по нашенски промяна на майтап, сиреч поредната подмяна, защото нравите ни и политическия пасианс от десетилетия са непроменливи и непробиваеми. Но оказа се, че въпреки най-уродливите способи към подстъпите и при завземането на властта, може да има и още по-най-чудовищни методи при осъществяването на похода към тъй жадуваната власт. Взаимното окепазяване и оплюване достигнаха своите нови стари шеметни висоти. Политическите ни бабаити постигнаха своето. Пренаредиха тъй политическото пространство, че то да си остане старото, сиреч досегашното. Няма Пролет, няма нова Визия, не остана дори и Надежда, че все някога ще ни огрее дори и малък лъч Демокрация. Ала Надеждата все пак умира последна.. В средата на юни нашият Везувий изригна, изпреварвайки календарно Джулая с цели две седмици. Дните ни започваха не с Изгрева, а с началото на Залеза на Слънцето и продължава дълго след него. С пълни площади, с усмихнати млади хора, въпреки дълбоко стаения гняв в сърцата им. С майки и спящи мънички рожби в детските колички, с рисуващи по асфалта техни по-големи братчета и сестричета... И с БИЕНЕТО НА ТЪПАНИТЕ....Тогава новите стари парламентаристи спуснаха бариерите около Храма на Съединението. Всъщност Стената тук никога не е падала, днешните Бариери са поредният опит да я запазят още дълго време, въпреки че пясъкът отдавна подяде темелите й.

    Не посрещнахме Джулая на Камен рид, а на Витоша, защото осемнадесетият ден на Везувий трябваше да бъде ден първи на сутрешното ни кафе пред храма и Храма...

    Българското Юлско Утро заля улиците, ежедневието превзе и окрили надеждите ни и се изправихме отново на крака.

Първи юли,2013 год.

гр. София.