На корицата – картина от класика на румънската живопис от 19 век – Николае Григореску
Името на поета, белетриста и дипломата Дуилиу Замфиреску (1858 – 1922) е почти непознато у нас и тази книга ще е първата ни среща с него. В богатата литературна история на северната ни съседка той е известен като даровит поет- класицист, повлиян и от френската и италианската лирика от 19 век/ Алфред дьо Мюсе и Джозуе Кардучи/, а също и от класиците / Михай Еминеску и Василе Александри /, но преди всичко като един от родоначалниците на румънския реалистичен роман. Известната трилогия на Дуилиу Замфиреску, / издание на „Авангардпринт”/, състояща се от трите неголеми романа: „ Живот на село”/ 1895/, „Танасе Скатиу” / 1986/ и „На война” / 1898/. С нея авторът се утвърждава като „бащата на румънския семеен роман- хроника”, който по- късно, в периода между двете световни войни – време на разцвет на румънската култура и литература – ще достигне своя апогей в творчеството на добре познатите и у нас класици Ливиу Ребряну и Михаил Садовяну.
Първата част е „лирична, пасторална поема за селския живот”, е изобразена една истинска социална хармония, напомняща ни прелестните романи на Тургенев. Вторият роман проследява преломното време, свързано с появата на новобогаташите – част от тях и политици, безскрупулни, продажни и жадни за власт, предшественици на тези, които и днес владеят Румъния, и България. Третата част е особено интересна за нас, тъй като представя румънското участие в Освобождението на България от турско робство. Това е първото художествено пресътворяване на събитието и първи военен роман в литературата на Румъния. Малцина българи знаят, че освен руски войни за свободата на България са се сражавали близо 24 000 румънци. При особено тежките и драматични боеве край Плевен и Гривица са изгубили живота си над 4000, а ранените са били повече от 3000... И това бурно време всъщност е и фонът на историите на главните герои, като фикцията тук се преплита с някои автентични, документални моменти. В третата част са „развързани” любовните и сюжетните възли, завързани в началото на хрониката. Една увлекателна проза от балзаковски тип.
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev
