ТАТЯНА ЖИВКОВА-ЖИВА – ЗА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДРИНА ШАХАНОВА „С ТЕБЕШИР И МОЛИВ – ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ЕДНА УЧИТЕЛКА“

Преди да излезе тази книга на Александрина Шаханова, приемах, че двете с нея просто извървяваме житейски и професионален път на учителя от времето на социализма и демокрацията: детство сред чиста природа и истински човешки взаимоотношения; амбициите на младостта да превърнем учителската професия в единствения си живот; трудни и хубави години в Родопите; пораженията и сблъсъците на принципните ни позиции с ограниченията на системата, но и малките ни сладки победи.

След като излезе "С тебешир и молив", макар че я прочетох само за едно денонощие, пределно ясно и бързо осъзнах две истини:

1. Не толкова фактите на нашето общо учителско битие са важни, а самите преживявания на случилото се, закалили бойкостта на характерите ни, без да се лишаваме от красивото усещане за пълноценно съществуване. И че материал за книга като "С тебешир и молив" имах предостатъчно и аз, но тъкмо такава жестоко откровена и съкровена история за българското учителство може да напише само Александрина.

2. Осъзнах също, че изграденият от нея образ в смелата Аз - позиция е не само моят много по-добър вариант на цялостна учителска личност, но е и емблематичен образ на самия български учител, медиатор между най-ценното във възрожденското даскалство и нашето съвремие.

"С тебешир и молив" на Александрина Шаханова бе моето вдъхновение да позная себе си чрез размислите и чувствата, предизвикани от текста ѝ, толкова естествено съответен на езика и ритъма на будителския живот. И ще се аргументирам, както сме свикнали да правим двете с нея пред най-любопитните очи на България, с посветените на книгата ѝ мои "Размисли и чувства":

С думите ти -

сигнатура на един значим

човешки свят,

изминавам

пътища безрой,

в хиляди посоки,

но с едно начало -

ЛЮБОВТА!

 

Чудото на женската душа!

Тръпката

от нежност и от прошка,

от красота и сила,

родила

първата лирическа възхита

от дунавските

изгреви и залези,

от песента на цветовете,

чисти и наситени,

в пирговската шарена вселена

на детството ти.

И онзи порив на сърцето,

отприщил изворите

на ненаситния копнеж

към знанието,

на волята да сътворяваш

все по-пълноценна - себе си,

все по-близки и значими -

другите...

През трудни времена

и през заключени пространства

(семейство, университет,

училище, класът;

родопските потайни светове)

вървя до теб и ставам

по-обичаща,

по-силна,

по-богата -

с твоите преживени

радости и болки,

приятелства и изневери,

спомени, мечти...

И понеже

само книгите са моите деца

(от страх да не загубя свободата си!),

от теб постигнатото

женско щастие

за себеосъществяване

в синове и внуци, и в правнуци,

докосва милостиво

и моето сърце...

Ала непостижими са за мен

твоите умения

да градиш уютен дом,

отворен винаги

за търсещи подкрепата ти,

за приятели...

Дом

от прекрасни малки нещица,

които са саздали

чудодейните ръце на българка,

самата тя уханна

като топла пита

и медносладка -

като всичките си

кулинарни изкушения...

Ах, твоят свят

от пътища към себе си,

от пътища към другите...

Подтичвам покрай теб

като детенце с коледен подарък -

любов и вяра,

и надежда, че ПЪТЯТ ти житейски

няма край...

И няма край,

и няма край...


http://svobodenpisatel.org/…/201…/344-tatyana-zhivkova-zhiva