НАДЕЖДА РАДЕВА - НАВРЕМЕ ИЗРЕЧЕНИ ДУМИ

Думите имат значение, само ако са изречени навреме.

Иначе – губят смисъла си.”

(Представяне на книгата Валентина Цвяткова - Val „Живей като цвете”, афоризми, Издателство „Пропелер”, София, 2014 г.)

...

Няма по-просто и по-употребявано нещо от думите в днешното глобализирано общество. Думите са разменна монета, могат да убиват и въз­кресяват („Думите на един могат да те убият, на друг – да те съживят.” Val). Но особено важни стават думите, когато са изречени навреме, послание, което авторката на настоящата книга недвусмислено адресира до своя читател. Вярвайки, че „думите докосват, когато излизат от сърцето” Валентина Цвяткова споделя своята мъдрост за живота в сентенции. Честно(по човешки) и естествено(по женски), уповавайки се на духовното, издигайки го в култ, като най-върховна потребност.

Днес, повече от всякога, екзистенциалният свят, който всеки един от нас неминуемо гради у себе, има желание да се изпълни с истински непреходни стойности, за да добие смисъл и сили да преодолее дребнавия битовизъм. Вечните ценности (любов, вяра, честност, доброта...) все повече оживяват като контрапункт на негативизма. Затова така навреме, истинно и позитивно звучат споделените кратки мисли – 156 афоризма в „Живей като цвете” – мъдрости, научени по пътя...

Ето и част от афоризмите, включени в книгата „Живей като цвете”:

Когато любовта влезе в едно сърце, тя го изпълва докрай и не оставя място за нищо друго и за никой друг.

Само със сърце може да чуеш шепота на нечие друго сърце.

Любовта трябва да се пие на бавни глътки. Така по-дълго време ще се наслаждаваш на вкуса и аромата й.

Ако имаш чувства към някого, показвай му ги, защото винаги ще се намери някой, който умее да ги показва.

Любовта може да се пребори с всичко, но не и с мълчанието и безразличието.

Сърцето, което се е раздало докрай, никога няма да бъде забравено.

По-добре десет пъти да бъдем излъгани от хора, на които сме повярвали, отколкото един път да не повяр­ваме на човек, който казва истината.

Никой не решава колко ще живее. Но всеки решава как ще живее.

Не се връщай назад, защото там нищо няма да е същото.

Дали ще сме щастливи или нещастни в този живот, зависи с какви очи го гледаме – алчни или благодарни.

Независимо от възрастта на тялото, човек остарява тогава, когато престане да се надява и да мечтае.

Ако си роден птица, живей като такава, не като охлюв.

Ако слънцето живее в теб, няма никакво значение какъв сезон е и какво е времето навън.

Мечтите се сбъдват, ако имаш вярата.

Загубиш ли Вярата, губиш и битката.

Не прави експерименти с Душата си, защото много дълго време ще ти трябва.

Една жена може да бъде нежно цвете или отровен бодил. Каква ще бъде, зависи от ръцете на градинаря.

Всичко се плаща в този живот... А свободата е за смелите.

***

Валентина Иванова Цвяткова.

Член е на Русенския филиал към Съюза на свободните писатели в България.

Родена в гр. Две могили, обл. Русенска. От 1969 г. живее в гр. Русе.

Завършила СУ „Климент Охридски”, специалност предучилищна музикална педагогика. Работи в Русе като учител в детска градина.

Пише стихове от 2011 г. Публикува в интернет поетични сайтове.

Има авторска страница във Фейсбук – Валентина Цвяткова - val.

Афоризми пише отскоро. В тях изразява своята мъдрост за света, любовта, за мечтите и вярата, за добротата и други неща от живота.

През май 2014 г. излязоха от печат първите две книги на авторката:

Живей като цвете” – афоризми и „Тиха нежност” – любовна лирика.