ЕДИН "ПОСЛЕДЕН ПОГЛЕД"... ИЛИ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПИСАТЕЛЯ
(в. "Възраждане",орган на СДС- гр. Русе,бр.10/1990 год.,стр.8)
Има доста сходства в развитието на литературния процес в доскоро монолитния блок на страните от Източна Европа. "Арестуваните" и "задържани" книги, произведенията на "самиздата" и "тамиздата" маркират неспокойствието на търсещия дух и съпротивата на творците срещу наложената им идеология и диктата на културните мандарини. Макар и в не такава степен, каквато е характерна за СССР, Чехословакия,Полша и Унгария, и българската литература има своите постижения в този род словесна изразителност, които да измият срама и позора от едно тъй дълго продължило идейно и естетическо господство, спъващо нормалния процес и забавило литературното ни развитие с десетки години, независимо от безспорните художествени завоевания, каквито са романите на Д. Талев, Ем. Станев, Д. Димов, поезията на Ал. Геров, Ив. Пейчев, К. Павлов, драматургията на Й. Радичков, Ст. Цанев, публицистиката на Тончо Жечев и Ст. Сивриев, сатирата на Р. Ралин, забележителните преводи на проф. Ц. Торбов, Исак Паси, Кр. Дянков, Дим. Стоевски.
След появата на Йосиф Петров и романа "Кръв" на Константин Константинов, след завръщането на "Фашизмът" и "Люти чушки", след "Глас" и "Мост", но и "Златорог", "Нов хиперион", "Стрелец 2", дойде ред и на произведенията, издавани в чужбина (Ат.Славов, Цв. Марангозов, Ст. Груев, П. Семерджиев, Ж. Заимова, русенската поетеса Румяна Захариева и др.)
Тяхното връщане отново в българската литература закономерно започна със "Задочните репортажи" и "Литературни/те/ есета на най - популярния "задграничен" наш писател, на най - непрежалимата жертва на тоталитарния режим - Георги Марков.
От "човешко, по човешко" и Георги Марков е изпитвал страх, че творчеството му може да остане непознато за младите поколения, но искрено се е надявал, че ще дойде може би ден, когато "заключените" му книги, издадени в България /"Мъже", "Жените на Варшава", "Портрет на моя двойник", пиесите "Комунисти", "Аз бях той" и др./, както и тези видели бял свят на Запад /в Лондон, Париж, Мадрид/ ще намерят отново своите български читатели. Обясним е бил страхът на писателя, за чието творчество нашата критика по обясними причини не обели нито дума, разбираема е вярата му, че далеч от България, но с България в помислите и сърцето, ще бъде един ден разбран. Само разбран, защото преминалият през чистилището на духа и ада на носталгията знае, че единствените негови съдници са неподвластното Време и културната История. И любовта на обикновения Човек.
"Задочни репортажи за България" - книга, истинска духовна мартирология в съзнанието на днешния българин, книга, позната от есетата, включени в нея, но преди това излъчвани от Би Би Си, "Свободна Европа" и "Дойче Велле" и малкото достигнали на родна земя английски и испански нейни издания, трогателно предавани от ръка на ръка./Едно такова издание,подарък от д- р Иван Дочев/1907-2005/ ревниво пази авторът на тези редове/
Радиокнигата на Георги Марков пробудила заспалото съзнание на не един и двама негови сънародници, ускорила процесите на саморазложение всред управляващата върхушка и подронила устоите на "суровия", "казармен" и "феодален" комунизъм, но и поела в себе си функциите на разобличителен документ на една стремяща се към победа над собствения си народ класа,която още след излизането си на превала е подготвила своя дългосрочна програма, обоснована и разчитаща на негативните страни от трагичния и народностен облик на общността и естествено довела го до най - унищожителния му уродлив завършек. Книга - обвинение и присъда над една дошла с помощта на чужда сила и пряко волята на собствения си народ партия, която със сателитното си послушание, воюва против интересите на обикновените хора, архипелагизира над двеста хиляди свои будни синове и дъщери, унижава и обезкървява духовно нацията, на два пъти прави отчаяни опити да продаде чуждото ней Отечество, БЕЗ ДА ОТЧИТА ИСТОРИЯ, КУЛТУРНИ ЗАВОЕВАНИЯ, СТРЕМЛЕНИЯ И ВЪЖДЕЛЕНИЯ НА НАРОД, ОЦЕЛЯЛ, ВЪПРЕКИ ТРАГИЧНИТЕ ПРЕВРАТНОСТИ НА СЪДБАТА.
От тази гледна точка "Задочни репортажи за България" е една от най - забележителните ни народопсихологически книги и продължава традицията начената от З. Стоянов, Добри Маринов, Симеон Радев, Ант. Страшимиров, Спиридон Казанджиев, Ив. Хаджийски. Но е и най - силна струя сред така липсващите с дълбокото познаване на народностния живот и прозренията на народностната душа книги от почти секналата традиция. Разбира се, изключения има - Т. Жечев, Й. Радичков, Й. Вълчев, от чакащите живот "заключени от самия него" Владимир Свинтила.
"Репортажите" е и книга двубой - на Вожда с Твореца. Двубой, завършил с физическата смърт на писателя и детронирането на обожествявания шаман, който е тронясан заради Идеята, но всъщност дълбоко чужд ней.
И още - книгата на Георги Марков е пълнокръвен документален разказ, в който не е прескочена нито една област от обществената и културна българска действителност:от живота на писателите и тяхното блато/визирани почти по Бердяевски/ до незавидната репродуктивна /радиоточкова/ роля на учителя. От бегълците, непонасящи зловонието на комунистически живот и намерили спасение в "отпадъчните води" на Перловската река, до посещенията на сенките на убитите в съня на убийците и тези, които са вдъхновявали изстъпленията над враговете на народа.
С България в сърцето и с Истината в душата, Георги Марков е воювал за своята независимост и за свободата на народа си. Носел е в себе си своя "последен поглед" от Витоша и страданието по тези, чийто живот е бил една безкрайно тежка халка от жестоката верига на безмилостното с безпереспективността си агонизиращо всекидневно вегетиране. И всъщност, подобно на Йоан, има право да ни каже :"Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни". И както апостолите Петър и Павел да бъде убит от слугите на този, който е изпепелил народностната душа. Но, този, който е забравил /по - скоро незнаещ/, че зад всяка Истина стои Възкресението.
юли 1990 год. Анастас КОМИТОВ
П.П. Ще ли се намери днес достоен приемник и продължител на делото на Георги Марков и да продължи негови задочни с действителни репортажи от действителността на днешна действителна България. Звучи, язвително нали, но уви, уви, уви...все така, все е същото, дори по - чудовищно!
19.09.2013 год.