АТАНАС ГАНЧЕВ - РЕАЛНОСТТА - ТОЗИ КОШМАРЕН СЪН...

НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ КЪНЕВ, "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СЪН"/ЛИРИКА/, РУСЕ, 1992 ГОД.

    Да си призная честно, страхувам се не от прочит, а от критическа интерпретация на поезията на младите. Въпреки че следя тази поезия, която някои наричат експериментална, предимно от страниците на "Литературен вестник", който от началото си до днес /1992 г-б.а/ е своеобразна трибуна на младите талантливи, но и "непонятни" за нас /вече средно поколение/, влюбени нейни ревнивци-литератори.

   Понятен, обясним страх! за добро или зло, затворени в своя литературен ареал, живеехме сред добрите, чисти традиции на родната литература, разнообразявано понякога и чрез сполучливи преводи на големите майстори на световната поезия, а понякога и чрез епизодични срещи със свена на "съвремието, което непрекъснато прави опити да се отскубне от сянката на миналото". Добрата българска поетическа традиция! Светлият, чист лиризъм, на закърнелите сетива, бленуващата душа, доверчивите /инфантилни/ сърца! Цъфналата пролет, слънчевото лято, златистата есен, бялата зима, сънищата, които въображението превръща в реалност, никога не сбъдваща се - ЖИВОТ МЕЖДУ ХИМЕРИТЕ, МИМЕЗИСА И ПЛАТОНИЗМА.  НО ПОЕЗИЯТА Е ВСЕ ПАК НАЙ - ЧИСТОТО ИЗКУСТВО, НАЛИ?...

   АЛА СЪНИЩАТА НЕ СА РЕАЛНОСТ, ПО - ТОЧНО РЕАЛНОСТТА СЕ ПРЕВРЪЩА В КОШМАРЕН СЪН, АКО НАРЦИСТИЧНО СЕ ОГЛЕЖДАМЕ В ПОЕТИЧЕСКИТЕ ОБРАЗИ,КОИТО СМЕ ОБИКНАЛИ КАТО ОБРАЗЦИ И ТЪРСИМ КАТО ИМАЖИНИСТИЧНА ПРОЕКЦИЯ. Ех, тези млади! Недоволни, сърдити, лудуващи" по пътя" тинейджъри! Светът отдавна не е " от вчера", а есхатологично предупреждение за духовен апокалипсис утре. А днес - поезията на Гинзбърг, прозата на Кинг, песните на "Скорпиънс" и " Дайър Стрейтс". Това днес, което трудно можем да разберем, понеже се страхуваме да не ни споходи духовна апоплексия е "светът в края на всяко хилядолетие". С разместените пластове, с измамната човешка близост, а всъщност най -жестоко отчуждение, с духовната неврастения, с жестоките болести на века, между които и автозомби.

   Неспокойното наше десетилетие! Лишени от здравословни сънища, превръщаме реалността в сън, за да не превъртим, да се самосъхраним и да изпратим посланието си като предупреждение към тези, които ще хванат последния рейс "по пътя", преди винаги предвещавания залез.

   Поезията не е хленч, а вик, не е цялост, а мозайка от фрагмент, не е задължително освобождаване от вътрешните ни несъгласия, а непрекъснатото им превъзбуждане, не непрекъснато завръщане в измамния свят на духовната хармония, а непрекъсната провокация. Както е в поетичният свят на един от младите, но надеждни русенски поети Николай Кънев Кънчев и неговата  първа цялостна лирична изява, "Предупреждение за сън". ....Сънят, реалност ли е? Разбира се, не като физиологична необходимост, не и като освобождаване на сетивата, а просто като затворен /но не тебеширен кръг/ на днешната ни безумност и рушащата се в нощното й продължение крехка наша душевност:

"...... В този свят на интелектуалци

        няма нищо по - ценно от порнографията,

        от парите и автобусните билети...

        Готов съм винаги да заменя един концерт на Вагнер

        за едно пътешествие

        и една сълза на три добри момичета.

        Искайте от мене, само искайте" /"Интелектуалците"/

    Боже мой, безумни ли сме? Кой насади тази лудост в нас? Податливи или не към всеобщата делиурмност, ще трябва да простим, а и да проследяваме по -често КОТКАТА, която пресича ПЪТЯ НИ, но  и насищаща дневната ни светлина с предупреждение за сън. Разбира се оня СЪН, който ни се препоръчва за лечебен:"...  и колко я отделят - два - три скока

      и да премине триумфално през площада,

      да пресече с мистичното си, черно тяло

      безброй предначертани планове

      и след почуквания на дървото

      и плюене в настръхнали пазви

      да свърне в някоя странична улица....

      Тя има още доста работа.   /"Котката"/

    Но, разбира се, ако все още не сме станали целебрални! Сполай и сполука, Николай!

    24-28.10.1993 год.

                             НИКОЛАЙ КЪНЕВ КЪНЧЕВ/1964 - 2009/

                             РЕВОЛЮЦИЯ

В по - малко благороден ужас

от този, който ми предричат,

статуите посребряват в някаква

дъждовна измама на окото

и вече немислимо е от тях да се леят топове.

И сбъдва се това, което само си шушукаме,

листата стават златни - цар Мидас -

вятърът

своето проклятие ожънва.

 

                        ВЪЖЕТО

Добри някакви хора измислят въже.

Те сплитат слънчеви лъчи,

а между тях кръстосват радостни

стоманени нишки.

И, което е по -лошо,

вземат блясъка от детските очи

и го влагат в смисъла.

За да е по -здраво

прибавят още зелени листи,

цветове и пух от глухарчета.

Не се свенят да го смажат

със сълзи и любовна пот.

А после го завиват с формули,

свидетелства за раждане и смърт

и възкресение...

Някакви хора добри рекламират

стълбове и дървета

и ни приканват да опитаме

здравината на красивото,

създадено от тях,

с вратовете си.

Днес щеше да навършиш четиридесет и девет лета, приятелю!

Почивай в мир, Ники!