АТАНАС ГАНЧЕВ - ГАЛЕРИЯ РУСЕНСКИ ПОЕТИ: ТОДОР ФИЛИПОВ...

                     ПОЕТИЧЕН ПОРТРЕТ НА ХУДОЖНИКА

"Творецът приема човека такъв, какъвто е, защото го обича и разбира."                                               (Дейвид Дейчис)

   Тази мисъл на Дейчис, отнесена към Дилън Томас, автора на най - прочувствената книга за съдбовната орис, но и духовна същност на художника /"Портрет на художника като млад пес"/ е един от своеобразните кодове, с които може да се почувства, а и да се разбере/ако успеем, разбира се!/ творческият свят на един от най - самобитните русенски художници- Тодор Филипов. Защото истинският творец е винаги с душа и очи на дете, но с поглед и мисъл на мъдрец. Затова не непразно, в часове на приятелска разгулка, Тодор обича/вече обичаше/ да споделя пред приятелите си :"Откога не съм ходил в Беляново" /родното село на художника - б.а./ и да парафразира апостол Павел : "И не подадохте шепа вода на Човека". Защото завинаги е останал при тихите стъпки по речното дъно на своето детство, което той непрекъснато извиква и пресътворява за живот- картините на тая тема винаги носят заглавието "Ново село"-1, 2, 3....5, 6 /"Роден край", "Спомен" са варианти, променящи тоналността, но никога настроението/. Настроението, белязано от тихата сърдечна печал и мировата скръб, породена от невъзможността да се върнеш в Началото и да бъдеш толкова лъчезарен, както там, при Извора. Тогава копнежът поражда естественото желание винаги да обличаш бяла риза...за ежедневието. И да търсиш изначалната същност на Битието /"Свят"-1,2,3 , "Природа 1....3...", "Лунен пейзаж"/, но не да останеш при онтогенезиса на Сътворението, а да очовечиш самия генезис , но не в битийността му , а в духовните му превъплъщения. /"Ново съзнание -1,2,3 ", "Оранжева картина" , "Дните на Беатриче" , "Времена", но...до Началото/. И напълно естествено е в цялата богата гама от тонове, в тази ерупция /избухливост/ от цветове да преобладават цветовете на рождението/червеното/ и на сътворението/кафявото/. А перспективата да бъде обсебена от силуети на притихнали дървета и надничащи слънца. Те са чашата вода , която творецът винаги подава на странниците около себе си, макар да е най - големия причудливец и пилигрим сред тях.

   Ала това е света на Мъдреца! А душата на Детето неудържимо стене /"Глухарчета", "Картина в бяло", "Перуники- 1,2" - безкрайният пейзаж, който връща душата в първоначалният й покой/. И поезията, спонтанно възникнала между две нощи, когато Мъдростта отново е извикала Детето:

"...... Усещам ръцете си като криле

         и всеки миг ще полетя,

         но не съм птица

         и затова е тежко

         като да съм направен

         не от всичко,

         което има в земята,

         а само от олово.

               "В сънищата" из "Ако няма нощ"/.

   Приятелю, откога не си бил в Беляново?....Ти вече се завърна завинаги при брястовете край пътя. Не можах да те изпратя в последния ти път, но приятелите ни и д- р Панайотов ми разказаха всичко за последните дни в импровизираното ти болнично ателие. Почивай в Мир, Творецо!

 

                               ТОДОР ФИЛИПОВ /1943 - 2004/

 

                                                На Васил Левски

Твоята любов е за всички

  и за враг и за приятел.

Твоята любов е за всички

  и за добри и за лоши.

         Някои искат

от твоя гроб да стигнат

   скришом до небето.

       Църква

  отворена врата

Опряна диагонална летва

спира излизащата тъмнина.

     Незнаещият

     ще я отмине

  вярващият ще почака

за да влезе със своята молитва.

  Ако няма нощ

как ще те видя,

   Зорнице...