РУСЕНСКИЯТ ФИЛИАЛ НА ССП С НОВ ТЕМАТИЧЕН АЛМАНАХ

Още са живи крилатите хора” – алманах поезия и проза.

Издание на Русенския филиал на Съюза на свободните писатели в България.

Със свои творби в алманаха участват общо 33 съвременни русенски автори – 19 от които са членове на ССП.

Съставители и редактори – Надежда Радева и Йордан Василев.

Художник на корицата – Огнян Балканджиев, графики – Мирела Венциславова.

Печат – Издателски център на Русенски университет.

Премиера – 4 май 2017 г. в Регионална библиотека – Русе.

 

 

ОВЕЧНОСТЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО

 

Това всъщност са извършили живите крилати хора-поети и писатели от русенския филиал на Съюза на свободните писатели в България със сътворяването на този прекрасен и колоритен алманах за поезия и проза.

Извършено е това в съответствие с индивидуалните дарби, стилове и майсторства на литературно, на художествено разкриване, усвояване и пресътворяване на света – на близките и на далечните неща в него.

Извършено е всъщност овечностяване на текущото, на бягащото време с различна художествена сила и в различни творчески мащаби.

Доколко успешно е станало това в авторските индивидуални творби, Времето вече, като арбитър на самото себе си със собствената си мяра за Вечност, ще е съдник. А аз ще отбележа засега най-общо, че русенските крилати хора успешно са сторили това чрез префокусиране на художествената перспектива (в творбите, в които всъщност е станало това). Така близките неща в света, в който живеем – и личен, и обществен, и природен – са отдалечени и пресътворени така, че да се видят в тяхната истинност, а далечните – са приближени и са пресътворени така, че и те да могат да се видят в тяхната истинност – да се разкрият всъщност като преживяна в радост или в тъга, в любов или в омраза истина. Впрочем няма да сбъркам, ако кажа сега, че литературата (поезията и прозата – както и всяко друго изкуство) е откровение на истината – вечната и святата – предимно в художествени образи и средства.

Но думата ми тук е за текущото, за бягащото време, което русенските поети и писатели са успели донякъде да овечностят – и/или, обратно, то самото е успяло донякъде да се овечности в техните поетически и белетристични творби. Защото ако на текущото време можем да припишем някакво желание, то то е само едно – да се овечности в човешки дела и творби, да спре привидно хода си в тях, да се превърне, да се претвори във Вечност. Всъщност, то предпочита да е вечно най-вече в художествено слово.

Ето така:

 

Край Реката разседлава

уморен табун денят...

(„Залез над Дунава“ - Адриан Василев)

 

Или така:

 

Кой да изрови изпод въглените на времето

обгорената Вяра, над която стене то...

(„Втори юни – ден на Ботев и падналите за свободата на България“ - Йордан Йорданов)

 

А също и така:

 

Вечен, тук животът пърха.

Само тук е Вечно Време!

(„Вечното време“ - Тодор Билчев)

 

Или както е в тези стихове на Цветан М. Тодоров:

 

Една минута

на свято

мълчание!

Най-дългото

време

да коленичиш

пред знаме.

(„Втори юни“ - Цветан М. Тодоров)

 

Или така, импресивно:

 

От самота нощта е натежала,

превива гръб под бавни часове...

(„Шалът на нощта“ - Антоанета Александрова)

 

Не се ли овечностява времето и така, с ненаситна, с предана любов?

 

... Ще те обичам, малко човече (Живот!),

разпъната между злобата и пътя нелек,

ще те обичам – до последен дъх,

до последно... (Какво, кое е последно –

всъщност не знам!)

Но като рожба ще те обичам – вечно

и безпределно – като земята вечер,

отпусната върху раменете

на непостижимо огромната

вселена...

(„Един живот“ - Надежда Радева)

 

И колко човешко, колко естествено се овечностява бягащото време и в тези стихове на поета Красимир Манев:

 

КОГАТО изпращаме децата си

за нощни самолети,

които ги носят далече, далече...

Тогава нощта натежава в очите ни

и съмва бавно. Много бавно...

(„...Когато“ – Красимир Манев)

 

Или в тези стихове на Сийка Савова:

 

Часовникът!

Боже! Дванайсет!

Дванадесет часа във ада!

Изтръгвам се от прегръдката на дявола,

тичам по стълбата –

мраморна

безкрайно вита...

 

Вижте как се овечностява бягащото време и в това прекрасно стихотворение на поета Живодар Душков. Вижте го цялото!

 

ЛЯТНА НОЩ

 

Вятър скрива се в листата,

нещо на ухо шепти.

Най-щастливи на земята

крачим двама – аз и ти.

И мечтите – волни птици –

носят се в нощта безлунна.

Понамигват ми звездици,

казват ми да те целуна.

Чак тогаз ще стане чудо:

сърпът лунен ще нарасне!

Бий сърцето ми в полуда –

с твоето, звезда прекрасна.

Теб целувам ненаситно,

ти отвръщаш като ехо...

...Неусетно в миг отлитат

твоите и мойте дрехи...

 

Впрочем, бих могъл да посоча още много примери и моменти на овечностяване на бягащото време в представените тук творби на русенските поети и писатели, но ще ми стигне ли време на мен самия да сторя това, което те са сторили вече!? Всяка представена тук творба съдържа такъв овечностен момент. Добронамерените читатели на този прекрасен поетически и прозаичен алманах ще ги открият и видят сами... В попътен полет с живите русенски крилати хора...

 

Владимир Луков

 

Информация – Свободен писател, Русе