ЙОТКО КАДЕМОВ НА 90 ГОДИНИ

АВАНГАРДНА ФИЛОСОФСКА ПОЕЗИЯ

В началото ще започна с една тъжна констатация. В България

кажи-речи всеки пише, а читателите са малко. Наскоро в една антология бяха поместени имената на десетина хиляди пишещи поети. Затова първият въпрос, който си задава човек при толко- ва много претенции за поезия и толкова много пишещи е: Какъв е критерият да се отличи един действително стойностен поет? Най-обикновеният, най-видимият критерий е, когато се разгърнат книгите на автора да се потърси има ли нещо, с което той се отличава – със свой стил, със свой маниер на писане. Дали това, което той пише и начинът, по който го изразява, е оригинално, интересно. В този смисъл, първото, което искам да кажа е, че творчеството на Йотко Кадемов не може да се сбърка с никое друго. Достатъчно е да отворим книгите му, за да видим, че той е уникален по своя стил на писане. През последното десетилетие авторът създаде една своеобразна поредица. През 2001 г. излезе книгата му “Аз Тук Сега”, 101 стихотворения, през 2005 г. “Пред- теча”, 210 стихотворения. Последваха стихосбирките: 2007 г. “Истината днес”, 210 стихотворения и 2009 г. “Изповед” 210 сти- хотворения, а сега 2012 г. пред нас е най-новата му книга “Мъдрост” – 270 стихотворения. Те представляват едно обоб- щение – от една страна на житейския и творческия път на поета, от друга – на стремежа за осмисляне на световните процеси и явления. Мога да кажа, че това е изключителна амбициозна прог- рама. Йотко Кадемов не пише стихове, както мнозина свои събра- тя просто така, заради самия стих – хрумнало му нещо, излязъл сред природата и сетне започнал да пише. Неговото творчество е една философия в стихове и циклите във всяка от посочените книги са строго тематични като наименования, но не и като съдържание. Значи, от една страна имаме тематичност, от друга страна имаме преливане. Преливане на съдържанието едно в друго, за да се покаже, че истинската поезия не може да се създава с определени факти, явления и събития, тя може да пресъздава и пресътворява цялото. А какво е цялото? Ето за пример “Истина- та днес”. Вижте какво заглавие. На пръв поглед “Истината днес” звучи претенциозно и в такива случаи очакваме или авторът да пресъздаде своята версия, своята истина за нещата от живота или, ако е по-претенциозен, да наложи своята истина, да я нало- жи като истина на всички. В своята книга обаче Йотко Кадемов не търси истината във фактите, а я търси чрез нагласата към истината. Той иска да представи една различна нагласа към исти- ната. Тоест начинът, подходът, как той самият възприема нещата в живота. Тази книга, както и цялото му творчество, не заклей- мява, не поучава, а наблюдава и иска да разбере. И стигаме до следващия въпрос: Кой е наблюдателят? И тук ще бъда по- категоричен – поезията на Йотко Кадемов е съвременна, дори бих казал много авангардна – съвременна не като поетична тех- ника, а съвременна като дух, духът на XXI век. Днес в света се обособяват два противоположни процеса: От една страна върви процес на глобализация, а от друга страна всички знаем, че има експлозия на национализма. На практика обаче, процесът на ок- рупняване в световен мащаб води до обратен процес, до пови- шаване ролята на личността, на индивида и търсене на идентич- ност и автентичност. Лирическият герой на поета е еманципира- на личност, узрял за идеята, че в началото на пътя към истината за миналия и днешния свят стои еманципацията. Еманципация от всякакви табута, ограничения и предразсъдъци. Всеки от цик- лите в книгата предлага алтернативни гледни точки, обхващащи цялото човешко съществуване. Както вече казах, героят на ав- тора не е съдник. Той е наблюдател. И в същото време много толерантен наблюдател, който се стреми да обхваща явленията в цялост – и природните явления, и субективизма на човешкото поведение. Той наблюдава многообразния, но логично непромен- лив свят на природата, успоредявайки го със също толкова раз- нообразен, многообразен, но и противоречив и често лишен от логика свят на човешките отношения. В крайна сметка, човеш- ките същества, като част от природата, се подчиняват на същите вселенски и божии закони. Човешкото същество е просто част от тази природа. Друг е въпросът, че става дума за определени чувства, определени субективни моменти, които показват, че човек е достатъчно противоречив. Освен противоречив, той знае твърде малко за себе си: Ако малко се е опознал, трудно може да опознае другите, себеподобните. Да не говорим за богатия и многообразен свят на природата. Тъкмо богатия и противоречив духовен свят намира място в стиховете на Йотко Кадемов. По тази причина в книгата оживяват паралелни вселени по отноше- ние на законите, морала, нравственото и етично поведение във връзка с писани и неписани правила. Но има и друг момент, ха- рактерен за героя на автора. Прави впечатление, че той е обик- новен човек, който няма претенции на свръхчовек, на Бог, който да определя, дирижира, владее нещата. Но същевременно има достатъчно съвест, достатъчно достойнство за своята роля. В цялото творчество на Йотко Кадемов непрекъснато върви тази функция на човека, който се стреми да се самоопознае, да опо- знае другите, а в същото време да дава възможност да се проя- вят колкото може повече разностранни добродетели във взаимо- отношенията му с останалите.
Новата книга на Йотко Кадемов “Мъдрост” се явява като фи- нал на досегашните му творчески усилия и търсения. Но тя съще- временно е продължение на неговия диалог с читателите, с вре- мето. Тъкмо въпросът с времето е изключително важен проблем в поезията на автора. За кого пише той? За читателите, разбира се. Но за кои читатели? Днешните, утрешните? Стиховете на Йотко Кадемов са не само уникални, но и универсални по своя- та същност. За разлика от творчеството на по-голямата част от поетите, те не са подвластни на времето. Не можем да ги заклю- чим в рамките на дадено време, исторически период или в жи- тейските граници на автора. Още по-малко бихме могли да ги поставим в определена географска или етническа, национална или държавна територия. Всеизвестно е, че книгите и писатели- те остаряват. Днес, класически роман като “Под игото” на Иван Вазов се чете трудно от младите хора. От една страна заради промените в езика, но по-важен е архаизмът на взаимоотноше- нията между героите. Темата за свободата е винаги актуална, но подходът към нея е остарял и всеки читател разбира, че романът е писан преди повече от един век. Обратно, стиховете на Ботев или поне части от тях се цитират и днес, защото като изказ, идейна и психологическа мотивация те са актуални за днешното време, а със сигурност и в утрешния ден. Йотко Кадемов педантично е надписал кога е създадено всяко негово стихотворение, но извън тази улесняваща литературните критици хронология, никой не би могъл да определи времето на написването им. Спокойно можем да ги отнесем както към миналия, така и към следващия половин или един век. Причината за това е, че те не са злобо- дневно-актуални, а философско-актуални. Авторът интерпрети- ра, изследва и преосмисля трайното в психиката и съзнанието на човека и на обществото, тоест онова, което не се променя със смяната на държавното управление или на обществения строй. Да вземем за пример отношението хора-институции. Поетът се интересува от диалога между индивида и личността с институ- циите като институции, като градивна мярка в човешкото обще- ство. Той не се интересува кой кой е в съответната институция (това е предмет на интерес от сатириците-еднодневки), а от са- мата нея като символ. Държавният глава и Гражданите, Съдията и Правораздавателната система присъстват често в стиховете на автора. Институциите са символ, но този символ се изпълва с различно съдържание в зависимост от хората, които участват в тях или ги представляват. В този смисъл и символите са промен- ливи. Ето защо, поетът пресътворява трайното и променливото в тях, причината и смисъла на промените, одухотворяването на тези символи и ролята им върху индивидите и личностите. Оттук и вариациите в поетическите теми за свободата, за реда и закона. В крайна сметка, всичко опира до човека. “Властно чо- векът съм аз на земята” обявява лирическият герой. Властта на човека като част от природата естествено не е абсолютна, без- гранична и той се подчинява на природните закони. Тази му власт обаче носи отговорност и именно това чувство пронизва стихо- вете на автора. Става дума за различията между природните и обществени закони. Човекът не може да властва над природата и над Бога, но може да унищожи света, в който живее. Оттук и отговорността му на “човека с разумната воля” пред себеподоб- ните и останалите земни обитатели.
Не случайно разделите в стихосбирката “Мъдрост” носят ха- рактерните наименования “Съвест”, “Любов”. На героя на ав- тора предстои тежкото изкачване до върховете на съвестта, а за тази цел освен нравствена издръжливост му трябва и любов. И съвестта, и любовта са дял от вътрешния свят на човека, част от неговата душа. Тук е мястото да се посочи, че основните теми в творчеството на Йотко Кадемов, които той разработва и в кни- гата си “Мъдрост” освен времето е и пространството. Става дума за пространствата от една страна в човешката душа, а от друга – за пространствата между хората и за времевите пространства. “С душата се разбира без преградка” казва лирическият герой. Общността на душите зависи от богатството на духовните прос- транства, а не от близостта по време. Човек може да се усеща близък с предците и едновременно с това ужасно далече от съвре- менниците. Човешките цели и борба могат да бъдат за матери- ална печалба, но по-ценна е борбата за духовна близост. Нравст- веността и съвестта са категории, неподвластни на времето и на пространството. Те нямат религиозен, етнически и какъвто и да е от този род облик. По тази причина лирическият герой заявя- ва: “напред, назад съм пак с великата Вселена / и никога не съм ни сам, ни слаб!” Именно това самочувствие, че “нося сила жи- вотворна”, че е борец за “нова нравственост възможна”, че “на родната земя стъбло съм аз” му дава силата и убедеността да “пиша непрестанно”, да не се разочарова от заобикалящата го среда, от отчайващите катаклизми в човешката съвест. Защото в крайна сметка:
Не вярвам, че има причина нарочна,
не вярвам, че има съдбовна превратност,
но вярвам и вярвам на съвест човешка.
(Възход)
На фона на уникалната и амбициозна творческа програма на Йотко Кадемов прави впечатление непретенциозната му като стил и форма поезия. Достатъчно ни е втръснало и омръзнало от претенциозни изрази. Когато отворим книгите на Йотко Каде- мов ще видим с какъв обикновен език си служи той, как не търси чрез някакви екстравагантни или модерни изрази дълбочина. Такава дълбочина постига съвсем естествено – чрез философ- ското осмисляне на проблемите. На практика той доказва позна- тата на всички истина, че за най-сложните неща в живота може да се говори обикновено. Просто, не простовато, защото и най- сложното може да се изрази с обикновени думи. Накрая ще добавя, че сме изправени пред един рядък случай, когато поезията, творчеството на автора е в синхрон с негово- то битие, с неговия начин на живот. Йотко Кадемов не демонст- рира в творчеството си, не се кълне, не прави визуални и про- чие еквилибристики, той слива своето “аз” с лирическия герой, с неговото поведение – никаква изкуственост няма в това твор- чество, никаква изкуственост няма и в житейския път на коле- гата Йотко Кадемов. В този смисъл трябва да кажем, че в него- вото творчество действително, реално, истински се оглежда самият автор – почтен и естествен.

София 15.06.2012 г. Стефан Влахов-Мицов