Това е заглавието на новата книга с есеистика и публицистика на Владимир Луков, издание на ИК „Пропелер“, София.

Книгата излезе от печат в началото на юли 2015 г. Съдържа в 390 страници есета и публицистика, а също и книга в книгата под заглавие „Народът“.

В уводната част на предисловието на книгата авторът пише следното:

„Драги читателю, здравейте!

Надявам се да сте един от малцината, който ще удържи да прочете докрай тази моя „трудна“ за четене в нашето съвремие книга. Всъщност, тя е написана така, че аз самият да съм й най-добрия възможен читател. Но не заради себе си я написах така, а заради откровението на истината в нея.

Впрочем, то се основава върху емпиричните факти на духа (разум-творец в действие). В това отношение докато пишех творбите, включени в нея (а те са сътворявани в различни години и датират като развити и публикувани от мен идеи от 1997 г. насам), винаги държах под око уточнението на Вилхелм фон Хумболт (1767-1835): „Искаме ли да бъдем точни, трябва да кажем: няма език, също както няма дух; но човекът говори, а също тъй и действа духовно.“ (Подчертаното е от него.)

Между емпиричните факти на духа е и вярата в Бога, а също и фактите на вярата в Бога. В нашето съвремие те трудно се възприемат като емпирични, защото произтичат приоритетно от вътрешният ни познавателен опит и защото хуманизмът и особено либерализмът, който преобладава в нашето съвремие, ги пренебрегва като възпитание и образование, а атеизмът – отрича. Това прави книгата ми „трудна“ за четене – особено в частта й „Народът“, която всъщност е книга в книгата ми.

Всъщност, вярата в Бога (а също и неверието в Него, което е също вяра) е емпиричен факт в духа ни (разум-творец в действие). А фактите на вярата са последици от самата нея и са факти в духовната и в материалната култура на човечеството. Евангелието, възприемано от християните като Откровение на Бога към човека, е емпиричен факт в духа ни – сътворено е от човек и може да се чете от човек. (Същото се отнася и за другите свещени книги на човечеството.) А вярата, която това Откровение (като Блага вест – Евангелие) поражда у християните – освен, че тя самата се ражда в духа ни като факт, е и неоспорим емпиричен факт с колосални последици за културата на човечеството – особено след Миланския едикт на Константин I Велики (306-312) и най-вече след налагането на християнството за официална религия в Римската империя от Теодосий I Велики (379-395). Това е известно. Народите, изповядващи другите основни религии, съпреживяват в общия ход на историята същите тези „християнски“ последици...

Свободен писател, 11. 07. 2015 г.