"След Вавилон” е новата, трета по ред, поетична книга на Рашел Леви. Издателство „Лъчезар Минчев” ще представи книгата в началото на 2015 година... Редактор е Маргарита Петкова, а тематичните звена са представителни за търсенията на авторката – гражданската линия, естетските дирения, древността, митологията и философската проблематика. Особената сплав между нежната мелодичност и лиризъм и понякога суровите до универсалност обговаряния са характерен белег за поетичния свят на Рашел Леви и достатъчен повод за интерес към новата й книга.
И СВЪРШВА...
Гладът не е ни вчерашен, ни днешен.
Той идва просто и очите грейват
по-ясни от послание за Ада,
по-страшни от молба на луд и грешен...
И свършва детството – болник-поет
ще види в туй самотната си песен,
додето осъзнава този свят от колко
сребърника страшни е замесен,
от колко думи само се нуждае
едно дете, за първи път разбрало,
че любовта е хляб, затуй е цяла
плътта, която Бог опази в тяло.
И свършва детството със песен тиха
Не си я чул! Безумни вълци виха...
ОДИСЕЙ
Не са случайни срещите, които
отекват в теб от цели векове
и пришълците, влизащи и с нежност
и с тиха ярост в твоето сърце -
не са случайни...ще посеят нещо!
Не е случаен поводът за среща .
Войната е ненужната причина
за връщане към спомена за белег,
по който да познаят, че ни има...
ПАТРИАРШЕСКО
„Защото младите народи,
както и младите хора, са поети.”
Иван Вазов
...И всичко е отдавна проиграно
- тълпите, орисията, греха.
Светът – самотен, по-самотни ние
в невидимата своя пустота..
Не всичко – има младо вино
във залеза на всяка тишина.
И не е проиграна самотата на
Блудника, завърнал се в нощта.
О, тази самота на млада кръв!
Ще прекипява още векове,...
додето се превърне във тъга,
която мие пътя на страстта.
„А младите народи са деца” -
до Възкресението им има време,
щом още Някой гали ги с ръка,
с която е създал и песента им...
ПРИТЕЖАНИЕ
Не думите – а само тишината,
която ги обгръща, ще запомниш...
След Вавилон и думите са кратки,
по-кратки от изгубена възможност,
единственото сигурно - езикът,
не слиза от небесната си стълба,
докато не погали тих нещата,
които утре с обич ще събужда,
и всеки миг е сътворен от песен,
от сън и от въздишка е изплетен,
но нищо в този свят не притежаваш
без щедростта на онзи порив сетен,
изгубван и забравян, и откриван
на връщане в небесната градина,
където любовта остава зрима, -
не иска, не осъжда и не взима...
ЛЮБОВ
Тази мисъл, която хитрува,
ще прилича на малка жена.
Ще унива за миг, но ще води
примамливата стара игра...
Ще присвива очи, ще въздиша.
Ще поръчва и дъжд, и тъга.
Ще капризничи в нощ като тази,
шита дълго от сняг и луна...
Мисълта тъй отдавна оглежда
своя блясък, но вижда едно:
във сърцето на вечен театър
тихо, старо и зло колело.
Неродена е птицата Феникс,
укротяваща слепия зов ...
Тя изгаря в самотната мисъл...
Търси вечност, а вае любов
http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/189-rashel-levi
