НОВА ПОЕТИЧНА КНИГА НА РАШЕЛ ЛЕВИ

 "След Вавилон” е новата, трета по ред, поетична книга на Рашел Леви. Издателство „Лъчезар Минчев” ще представи книгата в началото на 2015 година... Редактор е Маргарита Петкова, а тематичните звена са представителни за търсенията на авторката – гражданската линия, естетските дирения, древността, митологията и философската проблематика. Особената сплав между нежната мелодичност и лиризъм и понякога суровите до универсалност обговаряния са характерен белег за поетичния свят на Рашел Леви и достатъчен повод за интерес към новата й книга.

 



И СВЪРШВА...

Гладът не е ни вчерашен, ни днешен.

Той идва просто и очите грейват

по-ясни от послание за Ада,

по-страшни от молба на луд и грешен...



И свършва детството – болник-поет

ще види в туй самотната си песен,

додето осъзнава този свят от колко

сребърника страшни е замесен,

 

от колко думи само се нуждае

едно дете, за първи път разбрало,

че любовта е хляб, затуй е цяла

плътта, която Бог опази в тяло.

 

И свършва детството със песен тиха

Не си я чул! Безумни вълци виха...



ОДИСЕЙ

Не са случайни срещите, които

отекват в теб от цели векове

и пришълците, влизащи и с нежност

и с тиха ярост в твоето сърце -

не са случайни...ще посеят нещо!



Не е случаен поводът за среща .

Войната е ненужната причина

за връщане към спомена за белег,

по който да познаят, че ни има...



ПАТРИАРШЕСКО

Защото младите народи,

както и младите хора, са поети.”

                                  Иван Вазов



...И всичко е отдавна проиграно

- тълпите, орисията, греха.

Светът – самотен, по-самотни ние

в невидимата своя пустота..

 

Не всичко – има младо вино

във залеза на всяка тишина.

И не е проиграна самотата на

Блудника, завърнал се в нощта.

 

О, тази самота на млада кръв!

Ще прекипява още векове,...

додето се превърне във тъга,

която мие пътя на страстта.

 

А младите народи са деца” -

до Възкресението им има време,

щом още Някой гали ги с ръка,

с която е създал и песента им...



ПРИТЕЖАНИЕ

Не думите – а само тишината,

която ги обгръща, ще запомниш...

След Вавилон и думите са кратки,

по-кратки от изгубена възможност,

 

единственото сигурно - езикът,

не слиза от небесната си стълба,

докато не погали тих нещата,

които утре с обич ще събужда,

 

и всеки миг е сътворен от песен,

от сън и от въздишка е изплетен,

но нищо в този свят не притежаваш

без щедростта на онзи порив сетен,

 

изгубван и забравян, и откриван

на връщане в небесната градина,

където любовта остава зрима, -

не иска, не осъжда и не взима...



ЛЮБОВ

Тази мисъл, която хитрува,

ще прилича на малка жена.

Ще унива за миг, но ще води

примамливата стара игра...

 

Ще присвива очи, ще въздиша.

Ще поръчва и дъжд, и тъга.

Ще капризничи в нощ като тази,

шита дълго от сняг и луна...

 

Мисълта тъй отдавна оглежда

своя блясък, но вижда едно:

във сърцето на вечен театър

тихо, старо и зло колело.

 

Неродена е птицата Феникс,

укротяваща слепия зов ...

Тя изгаря в самотната мисъл...

Търси вечност, а вае любов

 

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/189-rashel-levi