Налага се на този наш най-голям български Празник – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (2023 г.) – да сме духом заедно.
Впрочем, като хора на художественото Слово знаем от Благата вест, че „Духът е, който дава живот...“. Той е и този, който ни свързва – и когато общуваме присъствено (вербално), и когато общуваме епистоларно. В нас и между нас е като Слово и Светлина. Затова ако не изцяло, то поне донякъде и за нас, хората, важи изреченото от Спасителя: „Преди всичко Аз съм именно това, което казвам...“.
Тъй че преди всичко: Поздравявам ви от сърце и душа с този най-светъл Празник на българското наше дейно Слово! Бъдете живи и здрави заедно със своите близки и приятели, за да работите и творите Боговдъхновено!
Имаме поводи за радост и за празнично настроение.
Имаме поводи и за празнична равносметка.
Първо. Устояваме като Съюз от свободно съюзени български поети и писатели вече тридесет и три години. Пререгистрирахме се успешно в Агенцията по вписванията. Намираме се вече под нейната юрисдикция и нейния административен контрол. Уважавани сме и като Съюз, и като отделни творци със свои лични постижения в художественото слово.
Налага ни се обаче и за в бъдеще да стоим здраво на нозете си като организация с нестопанска цел. Това няма как другояче да става освен с крепко единство между нас и с безвъзмездно полаган от нас наш личен творчески и наш личен организационен труд – особено от членовете на Управителния ни съвет, от членовете на Ръководствата на Филиалите ни в страната, а също и от други наши членове.
Второ. Устояваме и като личности-творци със свои утвърдени и утвърждаващи се имена в лавинообразния (като творби) български литературен процес. Редица от нашите членове са известни вече и в чужбина като поети и писатели – удостоявани са там и с литературни награди. Удостоявани са през годините и много наши автори с национални награди за принос в развитието на българската култура.
Трето. Наясно сме и с предизвикателствата на „електронната социална среда“, в условията на която сме принудени да живеем и творим.
Тя е колкото благоприятна за нашите творчески изяви, толкова е и неблагоприятна за тях – залива ни с „творчески“ сурогати, с „литературни“ компилации, с плагиатствани „творби“, с пропагандни „информации“ и с информационни фалшификации. Най-значимото и най-голямото нейно предизвикателство към нас като творци се задава в момента.
Нарича се Изкуствен интелект.
Различни като нива на професионализъм IT-специалисти, а също и литературстващи „професионалисти“ побързаха вече да ни внушават, че Изкуствения интелект (ИИ) сам ще пише стихове, сам ще рисува, сам ще твори. Афишират се вече в електронната мрежа негови „художествени“ произведения. Рекламират се същото време и негови „програмни продукти“ с голямо стопанско и научно-техническо приложение. Наричат ги засега „интелигентни агенти“. И няма съмнение, че съществуването на Изкуствения интелект ще е като всяко друго наше човешко творение – с възможности за употреба с различно целево и комерсиално насочване. Като ядрената енергия например – ползваме я като човечество както за ядрени оръжия, така и за стопански, а също и за други наши хуманитарни нужди и цели.
Това означава, че в „лицето“ на Изкуствения интелект (говори се вече, че ИИ е на път да се сдобие със своя самоличност) ние творците от всички области на изкуството и на науката ще си имаме както свой активен помощник, така свой активен конкурент.
Посредствените „творци“ и интелектуални работници със сигурност ще бъдат погълнати или изхвърлени от него на социалното бунище. Софтуерните специалисти предвиждат вече „огромна загуба на работни места“.
Тъй че като истински наследници на Делото на светите наши братя Кирил и Методий няма с какво друго да отговорим на задаващото се пред нас предизвикателство „Изкуствен интелект“ освен със сътворявани наши уникални и неповторими като стилове и съдържания литературни творби.
Честит да ни е, драги колеги, Празникът!
И дай, Боже, да сме живи и здрави, за да творим!
Ваш Владимир Луков
23 май 2023 г.
