Избрано е на Общо отчетно-изборно събрание на Съюза от 14. 07. 2022 г.
Събранието беше открито с писмено Обръщение на дългогодишния Председател на Съюза проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, който отсъстваше по уважителни причини.
В Обръщението между другото той споделя следното.
Уважаеми колежки и колеги,
Известна е китайската клетва: „Да ти даде Господ да живееш в интересни времена„. Голяма част от нашия живот и целия досегашен живот на Съюза на свободните писатели е точно в такива „интересни времена„. Или по-точно казано, в драматични времена както за хората, така и за държавите в днешния свят.
Но за разлика от другите хора, творците имат възможност и привилегия не само да бъдат летописци на тези времена и събития, но и да се изявяват като борци и пророци.
Борци и пророци – и чрез слово, и на дело.
Съюзът на свободните писатели се създаде през есента на 1990 година след края на социализма в България.
Утвърди се в мътното време на така наречения демократичен преход, а днес живее при още по-тежки условия – време на започнала трета световна война. Макар и все още необявена официално.
На времето, ние седемте учредители на Съюза, нямахме за цел чрез тази организация да създаваме творци, както правеше дотогава, а и днес казионния СБП.
Нашата цел беше да подпомагаме според своите скромни материални възможности хората с талант, с характер и с идеи за всичко това, което ги заобикаля.
Ние търсехме индивидуалисти, личности, които не бяха нито партийни, нито каквито и да било подлоги, а имаха амбиция и воля, както казваше Вапцаров:
„С живота под вежди се гледаме строго
и боря се с него доколкото мога.“ (Вяра)
През изминатите вече близо 32 години, в живота на ССП участваха много автори. Голяма част от тях получиха наши и международни творчески, както и държавни награди. Някои впоследствие с тези награди се прехвърлиха в други писателски съюзи с амбиции да увеличат броя на своите награди. Други демонстрираха характер и останаха в ССП. Останаха верни не само на организацията, а и на предишните свои идеали. Верни на разбирането, че наградите са само белег (при това не винаги точен) за стойността на творчеството, че много по-важен белег е човешкото и личностното достойнство. И че наличието или отсъствието на такова достойнство, определя в крайна сметка колко дълъг ще бъде живота на едно творчество след като авторът си е отишъл от този свят.
През всичките тези години от създаването на ССП до днес, най-голямата ми радост беше, че в организацията имаше колеги и колежки не само с талант, но и с характер, които създадоха непреходни творби.
Убеден съм, че тази програмна цел на ССП трябва да продължи и при новото ръководство на организацията...
***
Ето и извадки от отчета на Управителния съвет, обобщен от поета Владимир Луков.
...
Няколко думи за членския ни състав.
Достигал е над 200 души, а като абсолютен брой – Бог знае, тъй като част от него се оказва „плаваща“ – едни идват, други си отиват.
По различни причини.
Понастоящем организацията ни включва над 100 души, обединени в четири Филиала – Софийски, Варненски, Русенски и Бургаски.
***
Характерът на Съюза ни.
Първо. Ние сме Съюз на свободни поети и писатели с разбирането, че Съюзът ни е свободен в обществото и в държавата ни от обществото и от държавата ни.
Това – Съюзът ни да е свободен в обществото и в държавата ни – ще рече, че той е свободно учреден от нашите предшественици, регистриран е доброволно и реализира себе си като организация на свободни поети и писатели съобразно Конституцията и другите закони на държавата и обществото ни.
А това, че Съюзът ни е същевременно свободен от обществото и от държавата ни, ще рече, че ние като творческа организация на свободни поети и писатели не се ангажираме нито пряко, нито косвено в или с политическия живот на обществото и на държавата ни – респективно Съюзът ни не се ангажира политически с техните овластени структури. Целта на Съюза ни – както е записано в Чл. 3. на Устава ни е „за частна полза“ на неговите членове – да подпомага изявите ни като творци.
Същевременно като организация на свободни поети и писатели Съюзът ни в лицето на всеки един от нашите членове приоритетно почита правата, свободите и отговорностите на личността – така че самите ние като личности сме свободни да изразяваме и да отстояваме своите политически, икономически и други интереси, а също и своите религиозни, нравствени, естетически и други възгледи и осъзнавания както намерим за добре – без да ангажираме с тях Съюза ни.
В това отношение „политиката“ на свобода вътре в Съюза ни и „политиката“ на свобода вън Съюза ни е твърда и последователна. Провеждаше се неотклонно и се отстояваше неотклонно от всички досегашни състави на Управителния съвет; надяваме се да я следваме неотклонно и занапред.
Второ, което е също в характера на Съюза ни и което е съществено, и за което следва да сме напълно самосъзнателни, ако искаме да ни има устойчиво във времето като Съюз на свободни писатели.
Отнася се до разбирането, че всяка организация на свободни творци (каквато приоритетно е нашата) в по-малка или в по-голяма степен е анархистична – в положителния смисъл на думата.
Анархизмът като форма на самоуправление в обществото е положителен тогава, когато – освен по конвенция, по взаимно съгласие – всеки добросъвестно и безвъзмездно допринася както и с каквото му иде отръки за съществуването на организацията, в която доброволно членува.
Като Съюз от свободни поети и писатели ние съществуваме конвенциално само юридически и на базата, която ни осигурява държавата (като седалище тук, в читалище „Славянска беседа“) и която сами си осигуряваме като незначителен членски внос с възможност и за дарения към него.
С друга материална база ние не разполагаме.
Нямаме и собствена издателска база.
Да не говорим за почивни станции – каквито има например СБП.
Този факт от една страна увеличава във висока степен свободата и независимостта ни в обществото и в държавата ни от обществото и държавата, но от друга страна затруднява не само организационния ни живот, но и усилията ни да подпомагаме взаимно творческите си индивидуални изяви.
Това, драги колежки и колеги, е и главната причина, поради която наши членове желаят и опитват да се приобщят към СБП, а по-рано и към Сдружението на българските писатели. Те са и „плаващата“ част измежду нас.
И третото нещо, за което също трябва да сме самосъзнателни, ако искаме да ни има устойчиво във времето като Съюз на свободни поети и писатели е това, че талантливите поети и писатели са тези, които правят съюзите, а не Съюзите тях.
Това е така, защото творческия акт у личността – особено у поета и у писателя – предполага самота, изисква самота и се осъществява в самота – дори сред тълпа от хора.
В тази – нека да я нарека сега творческа самота – никой на никого не може да помогне или да попречи на някого да сътвори като поет или писател своя гениална или своя великолепна, или най-малко своя значима литературна творба, която бездруго да съдържа в себе си кода на българския културен и национален идендитет.
С други думи казано – в тази творческа самота няма социално съюзяване между поети и писатели...
Но... има... има Съюз. (На снимката съм с поетесата Юлия Вапцарова)
Стига да вярваме по детски в него.
Платон го нарича „съюз с музите“.
Николай Бердяев го нарича съюз на „сътворчество с Бога“.
Херман Хесе в своето „Пътуване към Изтока“ го определя и показва като „невидим Съюз с много високи съюзни цели“, пазени в тайна. В него – както сам той пише – „всеки от нас трябваше да има и свои лични цели“, а „като най-съкровена сила и последна утеха (да има и) своята собствена глупава детска мечта“.
Неслучайно и Хенри Дейвид Торо пише в своето „Гражданско неподчинение“, че „Оня, който е с истината, е мнозинство.“
Тоест, не е сам, в Съюз е!
Не случайно и нашата известна по света френско-българска културоложка Юлия Кръстева в автограф, посветен на Блага Димитрова, е написала“ „Блага, невидими хора бдят над нас и ни пазят от вълците.“.
Ето защо, драги колежки и колеги, изключително важно е и ние, като посветени вече поети и писатели, да полагаме усилия с Дон Кихотвско бдение върху снаряженията си (а това са собствените ни стилове и майсторства на писане) да творим с детската си мечта за гениални – ако не гениални и великолепни, то поне значими свои литературни творби.
Сътворим ли такива творби, можем да бъдем сигурни, че принадлежим вече или че сме имали вече „щастието и смелостта“ – както пише Херман Хесе за себе си – да сме приети в Невидимия Творчески Съюз.
Нека забележим обаче и двете страни в откровението на Нобелиста Хесе – да сме имали не само щастието, но и смелостта!
Творим ли така, можем да бъдем и сто на сто сигурни, че и нашият видим творчески Съюз на свободните писатели в България, ще го бъде и занапред във времето.
***
И тъй, първото, основното и главното е да полагаме усилия да творим свои значими литературни творби със съзнание, че едва от тях нататък започва ефективното ни социалното съюзяване...
***
Показателен за нас като поети и писатели е фактът, че в по-малка или в по-голяма степен творбите ни са положително оценявани като творци и от редица наши именити български литературни критици, поети и писатели.
Споменах вече академик Благовеста Касабова, Константин Еленков, Евтим Евтимов, Кирил Гълъбов и проф. Константин Гълъбов. Ето и имената на другите – Георги Н. Николов, проф. Чавдар Добрев, проф. Симеон Янев, писателят Деян Енев, поетът Христо Черняев, поетът Георги Константинов, писателят Стоян Вълев, литературния и театралния критик Крум Гергицов от гр. Русе, поетесата Анита Коларова от Русе, проф. Стефан Влахов-Мицов, Атанас Ганчев от гр. Русе и други.
***
За нас като поети и писатели говорят в по-малка или по-голяма степен и държавните награди, с които Министерството на културата удостояваше през годините на нашето съществуване като Съюз отделни наши автори по случай 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Така с държавна награда Грамота "За принос в развитието и популяризирането на българската култура" бяха удостоени следните поети и писатели – бивши и настоящи членове на Съюза ни: Кръстина Филипова, Ирина Александрова, Йотко Кадемов, Тодор Димов, Никола Странджански, Кирил Милчев, Марияна Кадемова, Божидара Цекова, Йордан Василев и Мария Леринска.
С държавна награда Почетен знак "Златен век – Печат на Цар Симеон велики (златен и сребърен) с Грамота за принос развитието на българската култура Министерството на културата отличи през годините следните настоящи и бивши членове на Съюза ни: поетът Станислав Марашки (златен, 2014 г.), Владимир Луков (сребърен, 2018 г.), Елена Влашка (сребърен, 2018 г.), Юлия Вапцарова (златен, 2021 г.) Иван Бъчваров (златен, 2014 г.). и
Лиляна-Цезия Механджиева (сребърен, 2022 г.).
***
Става ли дума за награди, трябва да посочим и това, че много наши бивши и настоящи членове са носители и на международни награди за литература.
От настоящите по азбучен ред са:
Асен Дипчев е носител на Европейска премия за поезия – 2011 г. на Европейски културен център „Алдо Моро" - Италия, за стихотворението „Някъде в безкрая" и на Грамота от Център за европейски срещи - Европоезия - 2011г. (Париж, Франция) за стихотворението „Самотници".
Владимир Луков е носител на международната Награда „Григор Пърличев“ на Съвета на международната среща на литературните преводачи – гр. Тетово, Република Северна Македония, 2015 г.
Йордан Василев, Надежда Радева, Адриан Василев, Валентина Цвяткова, Сийка Савова, Елена Влайкова, Нина Росна, Райна Преславска, Елица Калоянова и други творци от гр. Русе са носители по на две и повече Грамоти и медали на Румънския трансграничен кръг за литература и изкуство “Дунавски съзвездия”.
Никола Странджански, светла му памет, беше член на Световната организация на писателите есперантисти и на Есперантската секция на Международния ПЕН-клуб в Женева. Носител е на орден "Тринадесет века България". Почетен гражданин на Бургас.
Проф. Стефан Влахов-Мицов е носител на множество международни награди, включително на международната награда на гр. Пула, Хърватска, за особен принос в утвърждаването на сътрудничеството между народите. Включен е в справочника за водещите личности в света за 2000-та година на Американския биографичен институт, а също и в справочника "Две хиляди изключителни интелектуалци през 2000-та година" на Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания. През 2006 г. получава и званието "Посланик на мира" от Интернационалната федерация за световен мир към ООН.
От бившите ни членове носители на международни награди са Божидара Цекова – на награда на OIRT (Интервизия или Международна организация за радио и телевизия) и Крася Титянова – носителка на пет европейски награди за поезия на Академията за култура "Алдо Моро" - Италия.
***
Имаме и колеги, настоящи и бивши наши членове, които са удостоявани с награди за творчество от други творчески организации и асоциации. Например писателката и журналистката Здравка Димитрова, която е носител на наградата „Златно перо“ на СБЖ, а също и на званието „Обединител на култури“, присъдено й от Сдружението на испано-говорещите журналисти в България.
***
Непосилно ми е да изброявам имената на всички онези наши автори, които са печелили награди в реномирани национални и местни литературни конкурси.
***
Имаме и автори (настоящи членове) с книги и преводи на други езици:
Надежда Радева от Русе е с една двуезична поетична книга на румънски и български език и с публикувани стихотворения в румънски и македонски литературни издания;
Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов е с множество книги и публикации на немски, руски, испански, полски, хърватски, фински, италиански, арабски и английски езици;
Владимир Луков е с две поетични книги в Република Северна Македония и с множество публикувани стихотворения във френски, испански и мексикански литературни списания;
Почти всички наши автори от гр. Русе имат публикувани творби на румънски език.
***
Уважаеми колежки и колеги, има още множество въпроси, свързани с оценката на миналата ни съюзна работа с визия към бъдещата, които бих могъл да продължа да дешифрирам тук, но по-добре е в заключение повторя отново това, че най-важното за всеки един от нас е да твори във времето свои непреходни литературни творби. Защото именно Времето, което тачи Словото, казано това според стих на световно известния американски поет Уистън Хю Одън, няма да ни пита в края на краищата какви дейности сме осъществявали като Съюз, колко премиери или представяния на книги сме правили, нито ще ни пита какви награди сме получавали, а ще ревизира постоянно творбите ни с въпроса на въпросите си дали сме увековечавали моменти или отрязъци от него в художествено Слово.
Затова главното е да бъдем творци!
И дай Боже, да бъдем здрави заедно с близките си, за да творим!
София, 14. 07. 2022 г. Владимир Луков
***
НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА
Владимир Луков – Председател;
Лиляна – Цезия Механджиева – Първи заместник-председател;
Йордан Василев (гр. Русе)– Заместник-председател;
Наталия Бояджиева (гр. Варна) – Секретар;
Мария Атлиман – член;
Надежда Радева (гр. Русе) – член;
Асен Дипчев – член.
Проф д-р Стефан Влахов-Мицов – Почетен председател.
Информация: Свободен писател, София, 15. 07. 2022 г.
