Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва СУ “Климент Охридски”, специалност българска филология, през 1967 г. Литературен редактор в Българска Телевизия (1967-1971). Главен редактор на литературното списание за ученици “Родна реч” (1973). Директор на Издателска къща “Списание Пламък” (1983). Народен представител в 4-то Велико Народно събрание (1990). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Председател на Българския П.Е.Н. – център (2001).
Автор на около 30 стихосбирки – “Една усмивка ми е столица” (1967), “Лично време” (1974), “Неграмотно сърце” (1978), “Общителен самотник” (1982), “Обичам те дотук” (1992-2002, 13 издания, над 27 хиляди тираж), “Балада за нисшите чинове” (1992), “Дърво и птица”, на български и английски (1999-2000, две издания), “Аспиринов сняг” (2001), “Моят рецитал”, с компакт диск (2003), “60 страници поезия”, на български и английски (2003), “Любовно разписание” (2005-2006, две издания), “Човекът е въпрос” (2005), “Вечерна дъга” (2006), “Нови стихове. Лирика. Сатира” (2007) и др. Неотдавна, през 2009, излезе от печат първи том “Лирика” от четиритомното му издание “Избрани произведения”. Създадени са над 200 песни по негови стихове. Негови стихосбирки са публикувани на руски, сръбски, македонски и др. Стиховете му са включени в антологии на различни езици: английски, френски, руски, японски, немски, полски, сръбски, турски, гръцки, хинди и др. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.
Пише и книги за деца. Издал е десетина сборника с приказки и разкази, стихосбирката “Въпроси в зоопарка”, както и роман в три части. Неговият хумористичен роман “Туфо рижият пират” е преведен на руски, френски, немски, полски, украински и др. езици.
Награди: Национална награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1978), Номиниран за Световната награда за детска литература “Ханс Кристиан Андерсен” (1994, 1996), Medalica Pontificia, Vaticana (1996), Национална награда “П. Р. Славейков” за детска литература (2001), Национална награда “Константин Константинов” (2006), Национална награда “Гео Милев” за цялостно творчество (2007) и др.
Почетен гражданин на родния си град Плевен. Директор на списание “Пламък”.
Интервю:
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ – ПЛАМЪКЪТ ДА НЕ ЗАГАСВА...
Критика:
