Доц. д-р КОНСТАНТИН ПОПОВ

Доц. д-р Константин Попов (3. 06. 1923 – 2. 09. 2015) е роден в с. Сестримо, Пазарджишко, където завършва Прогимназия през 1937 г.

Обучението му в Софийската семинария (със стипендия след конкурс) дава отражение на по-нататъшния му ценностен облик и стил на писане.

Завършва средното си образование през 1943 г. След военната служба в Пазарджик заминава на фронта като участник в Първата фаза на Отечествената война. През 1945 г. става учител в гимназията на Гара Белово, а на следващата година вече е редовен студент в първия випуск на специалността „Руска филология” в Софийския университет. Дипломира се с отличие през 1950 г. и започва работа като преподавател по руски език във Военно-инженерното училище (София, Свищов), а след това във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

От есента на 1959 г. с конкурс е назначен за преподавател в СУ "Климент Охридски". През 1968 г. защитава дисертация за кандидат на филологическите науки, а през 1975 г. става доцент. От същата година преподава и във Висшия педагогически институт - Шумен (по съвместителство), където в продължение на един мандат е и заместник декан на Филологическия факултет (1975-1977).

Специализира в Москва – в Института за руски език „А. С. Пушкин” (1961, 1981) и в Института за световна литература (1976), както и обработка на научната информация в Прага (1966).

Две години е бил гост-лектор в университета в Лодз, Полша (1989, 1996).

Доц. Попов е член на различни научни сдружения: Дружеството на русистите в България (от 1967), Съюза на журналистите (от 1980), Съюза на учените (от 1981), Асоциацията на българистите в САЩ (от 1988), Международното социолингвистическо дружество (София) (от 1999). Той бе научен секретар на Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК от 1998 до закриването му, активен сътрудник на множество научни и публицистични периодични издания.

Научните изследвания на доц. Попов са предимно в областта на художествената стилистика на руския и българския език, на методиката на преподаване на руски език. Заради многогодишната си ангажираност с творчеството на К. Паустовски той е избран за почетен член на музея на писателя в Москва (2003).

Монографията на доц. Попов “Типичные для болгар трудности в русском языке”, претърпяла 4 издания в Москва и София, със своите ценни методически, съпоставителни, психо- и социолингвистични наблюдения и днес е сред най-полезните и използвани помагала в областта на преподаването на руски език в българска езикова среда.

За книгата си “Етюди по българска стилистика” (София, 1999), К. Попов получава наградата на Съюза на учените в България през 2000 г. за високо постижение в науката.

Критика и отзиви:

Доц. КОНСТАНТИН ПОПОВ – С НЕУТОЛИМА ЖАЖДА ЗА СВЕТЛИНА