ПРЕВОДАЧЪТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ РАЗГОВАРЯ С ПРЕВОДАЧКАТА ДОРА ЯНЕВА- МЕДНИКАРОВА

Дора Янева - Медникарова е нашият водещ преводач от естонски език. Досега е превела повече от 30 книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски  автори. Сред големите естонски автори, които е представила у нас са класикът Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер или „ естонската Ана Ахматова” , Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик, Паул Куусберг, Раймонд Каугвер, От Финландия – академиците на финландската литература – Вейо Мери, Тойво Пекканен, Айно Калас, първият превод на български на Мика Валтари(Нобел, 1965г.)

Нейният превод на класическия детски роман-тетралогия „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” от Ено Рауд, вписан в списъка на Ханс Кристиан Андерсен за съвременни разказвачи, отдавна е в българските читанки и претърпя четири издания от 1980 година насам.

Член е на Съюза на преводачите в България, който наскоро я удостои с една от големите си награди за цялостна творческа дейност – преводи от финландски, естонски, руски.

Дора Янева е и поетеса, автор на пет стихосбирки и много стихове в печата, а също и на две пиеси.

- УВАЖАЕМА ДОРА ЯНЕВА, ДА ЗАПОЧНЕМ С НАЧАЛОТО. УЧИХТЕ В РУСЕНСКОТО ЗЕМЕДЕЛСКО УЧИЛИЩЕ В „ОБРАЗЦОВ ЧИФЛИК”, ПЪРВОТО У НАС, ПОСЛЕ ИКОНОМИКА В СВИЩОВСКАТА АКАДЕМИЯ, РАБОТИХТЕ КАТО ПРОГРАМИСТ В РОДНИЯ РУСЕ, А СТАНАХТЕ ПРЕВОДАЧ, ПРИ ТОВА ИЗВЕСТЕН И ЦЕНЕН.

- Бих казала, че всичко е любов към труда и човека. Всичко останало е на втори план. Имах много благородни учители и изключително човечни колеги. Човекът никога не  е  сам. Само изкуството ни дава сили да живеем смислено. А любовта към природата е неизчерпаем извор на висши помисли и вселенска мъдрост.

-ПОСВЕТИХТЕ СЕ НА ЕДИН ОТ НАЙ-ТРУДНИТЕ ЕЗИЦИ В СВЕТА И ГО НАУЧИХТЕ БЕЗ ДА СЛЕДВАТЕ ФИЛОЛОГИЯ В ТАЛИН. НЕ Е ЛИ ПОДВИГ ТОВА?

- И в Естония по време на кратките си творчески командировки бях обкръжена от великолепни творци, високо морални хуманисти, влюбени в словото и молива. Не питай какъв е човекът, виж го с кого се събира.

- С КАКВО ВИ ПРИВЛЕЧЕ ЕСТОНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА?

- Като член на Кабинета на младия преводач, наред с много други, просто ми се възложи естонския език по Програмата за превод от оригиналните езици на съюзните републики в СССР – 1975 година.

Бях се запознала с материалите по факултативно изучаване на финландски език в курса на СУ „Климент Охридски”, а преводите ми се оказаха много добри, по преценка на Светлозар Игов – при прегледа на Съюза на преводачите в България /1975г./ Нашият съюз е един от водещите в света и трябва да се гордеем с това!

Двата езика са угрофински, в Хелзинки работеха много хора, а в Талин – никой! По-после станахме трима – с Георги Вълчев и Лилия Величкова!

- ПРЕВЕДОХТЕ ДОСТА КНИГИ, НО СИГУРНО ИМАТЕ „СВОИ” АВТОРИ, КЪМ КОИТО СЕ ВРЪЩАТЕ.

- Всеки автор е отделна Вселена! Навличаш кожата му, сядаш на масата и се задълбочаваш в изследването на неподозирани далнини, височини и бездни на човешката душа.

- С КАКВО ЕСТОНСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ОСТАНАЛИТЕ В ЕВРОПА И ПО-КОНКТРЕТНО ОТ БЪЛГАРСКАТА?

- Щом е литература, отговаря на единственият и най-висш критерий – хуманността. Предмет на Словото е Човекът – тази най-висша материя, венец на природните дадености. Националният език е творение на много поколения и отвежда в дълбока древност.

- НА ПОЧИТ ЛИ СА ПИСАТЕЛИТЕ В МАЛКА, НО ЕВРОПЕЙСКА ЕСТОНИЯ?

- Съдбата на малките народи, като естонския и българския, е да раждат таланти, които са редом до тези на големите народи, но водени от любовта към родна стряха и език, сътворен и предаден им от деди и прадеди. Естонците ценятвисоко своята литература и са внимателни към тези, които я превеждат.

Поддържат фонд за подпомагане на изкуството – „Култууркапитал”, както и Информационен център за литература, към Министерство на културата на Естонската република. А ние, за съжаление, нямаме подобна политика. А такава има дори в Турция.

- КОЕ ВИ ИМПОНИРА НАЙ-МНОГО ОТ ТАЗИ КУЛТУРА, ОТ ЕСТОНСКИЯ ДУХ?

- Живея на Север в България, на брега на великата река Дунав. Чувствам се в свои води там, като представител на друг малък народ, при това от града на Елиас Канети (писател, Нобел 1981г.)

- ПОСЕЩАВАТЕ ЛИ ЧЕСТО ЕСТОНИЯ И КРАСИВИЯ ТАЛИН?

- Имам покани – на два пъти през тази година. Трябва да приключа превода на два романа и през следващата година, живот и здраве – там съм, в Народната библиотека с молива.

Естонският епос „Калевипоег” ме чака от десетилетия. |Това е моята мечта!

- КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ ДНЕШНА ЕСТОНИЯ? ТЯ ВЪРВИ УВЕРЕНО НАПРЕД....

- Да запазим собствените си високо квалифицирани IP-специалисти, да служат с таланта си на България, а не да слугуват из ресторантите и хотелите по чужбина.

- КАКВО МЕЧТАЕТЕ ОЩЕ ДА ПРЕСЪТВОРИТЕ НА БЪЛГАРСКИ?

- Както казах вече, да наредя естонския епос „Калевипоег” до преводите „Калевала” на Нино Николов, епос на Финландия и „Хайуата” на Сидер Флорин – епос на индианците от Северна Америка.Това, надявам се, ще бъде принос към фонда на българската литература и лична благодарност към моята малка, но тъй достойна България.