МАТЕЙ ВИШНИЕК – „РИЧАРД ТРЕТИ” НЯМА ДА СЕ ИГРАЕ...

Матей Вишниек е роден през януари 1956 година. Завършва Филологическия факултет на Букурещкия университет. Скоро открива своето свободно пространство в литературата. То се поддхранва от: Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на Абсурда и особено Йожен Йонеско, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър, накратко: всичко без соцреализма!

По- късно, заминава за Букурещ да учи философия, става активен член на известното „поколение- 80”, което разтърси поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску”. Матей Вишниек повярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма. Той бе убеден, че Театърът и Поезията могат да преодолеят манипулирането в името на „ големите идеи”, а също и промиването на мозъците от марксистката идеология.

Преди 1987 Матей Вишниек се утвърди със своята маниеристична и малко язвителна поезия. От 1977 започна да пише и пиеси за театъра, които се разпространяваха из литературните среди, но бяха строго забранени за сцената.

През септември 1987 той напусна Румъния и потърси политическо убежище във Франция, започна да пише и на френски и да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и досега.

Матей Вишниек написа много неща на френски език, около трийсетина негови пиеси на френски са издадени от „Акт Сюд- Папие”, „Л, Арматан”, „Ланзман” и др . Присъства в театралните афиши на около 40 страни в Европа, Азия и Америка. / Игран е дори в Турция, Китай и Иран./ В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най- поставяните и обичаните от публиката автори. През последните години в Авиньон, Москва и Токио бяха организирани „мини фестивали” „Матей Вишниек”.

Огнян Стамболиев

 

 

 

 

МАТЕЙ ВИШНИЕК

 

РИЧАРД ТРЕТИ” НЯМА ДА СЕ ИГРАЕ

ИЛИ

СЦЕНИ ИЗ ЖИВОТА НА МАЙЕРХОЛД

 

ПРЕВОД :ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

 

ВСЕВОЛОД ЕМИЛИЕВИЧ МАЙЕРХОЛД

СУФЛЬОРКАТА

ТАНЯ

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

РИЧАРД ТРЕТИ

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

МАШИНОПИСКА

ДЕТЕТО – марионетка

МЪЖЕ С КОЖЕНИ ДРЕХИ

МАЙКАТА

БАЩАТА

АКТЬОРИ ОТ ТРУПАТА

РИЧМОНД

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

 

Други кратки появи на герои от пиесата на Шекспир

Актьорите изпълняват повече роли

Минимален брой – 5 мъже и 3 жени

 

СВОБОДНА АДАПТАЦИЯ

на автора по последния кошмар на режисьора

Всеволод Емилиевич Майерхолд / 1874- 1940/

преди да бъде убит в затвора,

по заповед на Генералисимуса Йосиф Висаринович Сталин.

 

ПЪРВА СЦЕНА

 

МАЙЕРХОЛД е задрямал на стол в средата на сцената. СУФЛЬОРКАТА,

която е с гипсиран крак, излиза с усилие от суфльорската будка и се приближава до режисьора.

Започва да го буди.

 

СУФЛЬОРКАТА

Другарю Майерхолд...Другарю Майерхолд...

 

МАЙЕРХОЛД

/Стреснат/: Какво? Свършиха ли ?

 

СУФЛЬОРКАТА

Не, нищо не е свършило. Исках да ви кажа, че сте задрямали...

 

МАЙЕРХОЛД

Какво? Задрямал ли съм? Вие от комисията ли сте?

 

СУФЛЬОРКАТА

Вие сте уморен, Всеволод Емилиевич. От цели три часа чакате така, прикован на този стол. На няколко пъти щяхте да паднете от него. Добре, че ви удържах.... Но сега трябва да си вървя. Няма никой в театъра. Хайде, събудете си... Знам, че сте много уморен, но засега няма никакъв смисъл да чакате....Господи, внимавайте, ще паднете... Ще се ударите и ще изгубите съзнание...Искате ли вода?

 

МАЙЕРХОЛД

Да...Благодаря ви...

 

СУФЛЬОРКАТА

Моля ви, вие не ме познахте... Няма значение... Аз съм Зенаида, суфльорката. От два месеца работя за вашата постановка.

 

МАЙЕРХОЛД

Извинявай, Зенаида. Имах много лош сън. Знаеш ли така ми се върти главата...Какво казаха от Комисията?

 

СУФЛЬОРКАТА

Още нищо. Всички си отидоха...

 

МАЙЕРХОЛД

Къде отидоха? Как така си отидоха? Нали трябваше да кажат какво са решили?

 

СУФЛЬОРКАТА

Откъде да знам какво е трябвало да кажат...

 

МАЙЕРХОЛД

Не бяха ли всички тук, до преди малко....

 

СУФЛЬОРКАТА

Бяха, но отидоха на обяд и след това никой не се върна....А вече се стъмни...Трябваше да ви събудя по- рано, но ме беше страх.

 

МАЙЕРХОЛД

/отправя се към рампата, върви като се опитва да се ориентира в пространството/ Не казаха ли да им е харесало...

 

СУФЛЬОРКАТА

Другарю Всеволод... Знаете ли, отдавна искам да ви кажа, че...че и аз съм актриса...Само че си счупих крака преди шест месеца... и затова ви дадоха тази работа... накараха ме да суфлирам.

 

МАЙЕРХОЛД

Мисля, че ми казаха да стоя и да чакам... Казаха ми, че няма да продължи повече от двайсет- трийсет минути....

 

СУФЛЬОРКАТА

/ Донася пардесюто и шапката на Майерхолд/ Във всеки случай на мен ми харесва да суфлирам. Театърът ми изглежда дори по- привлекателен от суфльорската будка... И как хубаво работите вие с актьорите... като ангел сте... през цялото време спокоен, добър, прецизен... Колко съм щастлива, че мога да разговарям с вас лично.... Толкова се измъчих с този крак... На два пъти ми го гипсираха... Първият път беше зараснал накриво и трябваше да ми го счупят отново и да наместят костта... Това е ужасно за една актриса... / Слиза отново в суфльорската будка. / Но поне имах шанса да ви гледам как работите... Хайде, трябва да се приберете, защото другарката Таня сигурно се е притеснила за вас... Макар да е свикнала да ви чака... И да не си забравите цигарите... Особено (

кибрита... / Подава му кутия кибрит. / Тази нощ сигурно ще имате нужда от тях...

 

МАЙЕРХОЛД

/ прави жест с шапката си / И все пак ме аплодираха...

 

 

ВТОРА СЦЕНА

 

Полумрак. Чуват се силни аплодисменти от представление, посрещнато триумфално от публиката.

 

Мълчание.

 

МАЙЕРХОЛД и ТАНЯ спят. Стаята се осветява от време на време от външни светлини, може би от някаква милиционерска кола.

 

ТАНЯ надава вик и се събужда. Надига глава и остава неподвижна. Лъч светлина пробягва по огромния й корем на бременна жена. Тя гали корема си и гледа в празното пространство.

 

Слиза от леглото, прекосява стаята, влиза в банята.

 

МАЙЕРХОЛД също се събужда рязко. Сяда и остава неподвижен с кутия цигари и кибрит в ръка. От прозореца идва лек шум.

 

МАЙЕРХОЛД отива и отваря прозореца. Отдолу е спряла някаква кола и моторът й продължава да работи.

 

Двама мъже, облечени в дълги кожени шлифери влизат в стаята.

На прозореца се появява ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ, захапал лулата си.

 

Двамата мъже тършуват из вещите на МАЙЕРХОЛД, докато той стои като вкаменен пред ГЕНЕРАЛИСИМУСА.

 

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Генералисимус....вие ли сте?

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Какво правиш, другарю Майерхолд?

 

МАЙЕЛХОЛД

Но как е възможно... / Вика към Таня, която е в банята. / Таня, виж кой е тук... Таня, имаме гост...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Шшт! Не викай! ...Ще събудиш съседите. Остави ги да спя, не виждаш ли, че е нощ... Сега нямам време да вляза... Бързам...Но като минавах оттук, си казах, защо да не поздравя Всеволод Емилиевич...най- големият режисьор в нашата страна...Да, „Ричард Трети” стана чудесен спектакъл. Всеволод Емилиевич! Володя, надявам се, че ще ми позволиш да ти викам така?

 

МАЙЕРХОЛД

Как? Вие видяхте спектакъла? Вече? Бяхте вчера в залата? Не можете да си представите колко се радвам, че... И Комисията го гледа. И ще по разреши....

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Каква сила! Каква смелост! Ето защо нашата Партия държи толкова много на хора като теб, като Булгаков, като Шостакович...Защото вие сте съдниците на Историята...Защото вие сте силата на нашата нация... А пиесата на Гогол, която постави преди пет години я гледах пет пъти...

 

МАЙЕРХОЛД

/Силно притеснен, към банята./ Таня, къде си? / Към Генералисимуса/ Надявам се, надявам се, че другарите от комисията ще одобрят бързо премиерата... От три дни заседават... Очаквах да ми зададат въпроси... Вече три пъти гледаха спектакъла...Но не ме попитаха за нищо...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Не се ядосвай, Володя... Комисиите са за това, да обсъждат и разглеждат.... Ти, Володя, по- добре ми кажи как успяваш да правиш такива представления от които да ти секва дъха?

 

МАЙЕРХОЛД

Наистина ли?

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Всъщност, зная. Когато изкуството е изкуство и е с главно И, тоест, истинско, дълбоко, тогава се вижда... Мда... какво друго да кажа....За съжаление, трябва да тръгвам... Във всеки случай, всички граждани на нашата родина трябва да видят този спектакъл...Защото този твой спектакъл, Володя, е нещо повече от една театрална пиеса, той е един процес... Процес, заведен от Историята...

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Генералисимус, аз наистина.... наистина, за мен е голяма чест, че минахте да ме видите... Хиляди благодарности, другарю Генералисимус...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Трябва, трябва да се разобличи тази история, драги Володя... Ще ми разрешиш ли да ти викам Володя? / Разтърсва лулата си./ Каква гадна лула... Подарък за Нова година от Берия... При най- малкото течение угасва... Имаш ли огънче, Володя?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, да... / Запалва лулата. / Знаете ли, че за мен изкуството винаги е означавало да се вслушвам във вътрешния си глас?

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Много добре правиш, че се вслушваш във вътрешния си глас...

защото само той казва истината... Нали? Кой друг ще ти я каже, ако не вътрешният глас?...Довиждане, Володя.

 

Двамата мъже с кожените сака излизат. Чува се шум от вода в банята.

 

МАЙЕРХОЛД

От седмица вече играем за тази комисия... Цяла седмица!... След първата, дойде и втора... После трета, разширена... А след нея, четвърта, по- малка... И никой не ми зададе въпроси...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ изчезва.
Чува се тракане на външната врата и шум от отдалечаващ се автомобил.

 

 

ТРЕТА СЦЕНА

 

Облечен в костюм от епохата, РИЧАРД ТРЕТИ, излиза от банята. героят е някак окарикатурен: накуцва, има огромна гърбица, а ръцете му са окървавени.

РИЧАРД ТРЕТИ се приближава до МАЙЕРХОЛД.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Отидоха ли си?

 

МАЙЕРХОЛД

Да...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

И ?

 

МАЙЕРХОЛД

И нищо.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Пак ще ти го кажа. Не е време сега да поставяш „Ричард Трети”.

 

МАЙЕРХОЛД

Стига вече! Не го ли чу? Самият той го каза... „вслушай се във вътрешния си глас”.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

А пък аз ти казвам, че ще се убедиш, че съм прав. Не е време сега за „Ричард Трети”. За тях ти си опасен човек. В нашата страна, онези дето владеят емоциите на тълпата, или я карат да им се подиграва, са опасни хора. Казах ти да поставиш „Отело”... Тъжна, красива пиеса за любовта...

 

МАЙЕРХОЛД

Чуй ме, Ричард, защо се страхуваш? Защо не се почувстваш поне веднъж свободен?

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Казах ти да поставиш „Ромео и Жулиета”. Тъжна, красива пиеса за любовта...

 

МАЙЕРХОЛД

Все пак, помисли си, „Ричард Трети” не е забранена пиеса. В нашата страна Шекспир се изучава в училище, в университета... Всички пиеси на Шекспир са преведени на нашия прекрасен роден език... те могат да се намерят във всяка обществена библиотека...във всяка книжарница... Защо тогава те е страх, Ричард? Нали живеем в свободна страна! Живеем в страната на работническата класа, която сама гради съдбата си... Не сме ли господари на съдбата си? Защото трябва се страхуваме?

 

Уплашен до смърт, РИЧАРД ТРЕТИ, изтичва до прозореца, отваря го и прави усилие да се качи на перваза.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

По дяволите! Бутни ме малко!

 

МАЙЕРХОЛД помага на РИЧАРД ТРЕТИ да се задържи на перваза на прозореца. За да избяга от това опасно за него място, РИЧАРД ТРЕТИ скача в празното пространство.

 

МАЙЕРХОЛД

/ Вика след него. / Стой, къде отиваш? Не видя ли, че му запалих лулата...Това малко ли е, да ми позволи да му запаля лулата....

 

 

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

Отново се чува плискане на вода в банята. След малко вратата се отваря. Силна светлина ослепява МАЙЕРХОЛД.

 

Герои от пиесата нахлуват в стаята. Окървавени, не са „жертвите” на Ричард Трети в пиесата на Шекспир. Героите вървят към авансцената със заплашително изражение - това са КРАЛИЦА АНА, ХЕРЦОГ КЛАРЪНС и другите персонажи от трагедията. Групата изглежда гротескна, нереална. Стига до рампата, спира и гледа осъдително публиката.

 

ТАНЯ се появява след групата герои. Нощницата й е изцапана с кръв в областта на корема. Изражението й е като на член на Инквизицията. Гледа МАЙЕРХОЛД с нескрит гняв. Всеки път когато се обърне към него, групата окървавени персонажи от пиесата на Шекспир повтаря жеста й – между тях и нея съществува някаква механична връзка.

 

МАЙЕРХОЛД

/ Все още под знака на появата на ГЕНЕРАЛИСИМУСА./ Таня... Нали го видя? И ти го видя, Таня!...Мина оттук и аз му запалих лулата... Не е малка работа да му запалиш лулата... Нали, Таня?

 

ТАНЯ

С кого си мислиш, че говориш сега, престъпнико? Мислиш си, че говориш с жена си, нали?

 

МАЙЕРХОЛД

Таня, за Бога, какво става тук?

 

ТАНЯ

/ Истерично, крещи. / И дори не можеш да ме познаеш?

 

МАЙЕРХОЛД

Не, не е истина... Таня, ти не можеш да ми причиниш това...

 

ТАНЯ

Аз не съм Таня, аз съм гласът на автоцензурата!

 

МАЙЕРХОЛД

Не, не може да е истина, не, не...

 

ТАНЯ

Превърнал си Ричард Трети в положителен герой...

 

МАЙЕРХОЛД

Не, не е истина. Никой няма право да влиза по този непозволен начин в моето съзнание!

ТАНЯ, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В ГЛАС НА АВТОЦЕНЗУРАТА

Другарю Майерхолд, твоето съзнание е територия, която принадлежи на работническата класа.

 

МАЙЕРХОЛД

Не, моето съзнание принадлежи само на мен!

 

ТАНЯ, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В ГЛАС НА АВТОЦЕНЗУРАТА

Съвсем, не! / Все повече големи петна кръв се появяват по нощницата й. / Значи ти си мислиш, че Партията не е забелязала този мишмаш, който си сътворил, и всичките ти глупави фантасмагории? Мислиш, че Партията е сляпа? Не, драги, нашата Партия има очи на орел!

 

С повелителен жест иска от МАЙЕРХОЛД да си съблече пижамата.

МАЙЕРХОЛД се съблича обиден и я подава на ТАНЯ.

 

МАЙЕРХОЛД

/ Уплашен, настройва се към самокритика. / Другари, вашите интерпретации са фалшиви, неистински. Затова, държа да си направя самокритика. Да, този спектакъл е доста противоречив. Той някак излезе от контрол. Това е възможно, разбира се, в театралното изкуство. Всеки спектакъл може да се оприличи и на златна рибка, готова да ти се изплъзне между пръстите.... / Засрамен от самокритичния си тон. / Не, аз се отказвам от този маскарад...Това, което се случва сега не може да е истина. Аз съм човек със свободно съзнание. Все пак, все пак, никой няма правото да влезе в моите мисли.

 

ТАНЯ, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В ГЛАС НА АВТОЦЕНЗУРАТА

Глупости! Работническата класа може.

 

МАЙЕРХОЛД

И все пак, все пак... моята глава е моето лично частно пространство...

 

ТАНЯ, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В ГЛАС НА АВТОЦЕНЗУРАТА

Да, но в нашата страна частната собственост е забранена.

 

МАЙЕРХОЛД

И все пак, все пак, не можете да влезете в главата ми!

 

ТАНЯ, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В ГЛАС НА АВТОЦЕНЗУРАТА

Да, но ние сме достатъчно бдителни. / Разглежда пижамата и изважда от джобовете й кутия кибрит./ Защо при тебе Ричард Трети е по- скоро симпатичен и смел герой?

 

МАЙЕРХОЛД

Другари, правя си самокритика. В спектакъла, който гледа Комисията при Министерството на културата и пропагандата, героят Ричард Трети е по- скоро положителен, симпатичен и смел, защото аз просто съм пренебрегнал моята революционна бдителност. / Крещи. / Но сега ме оставете на мира!

 

ТАНЯ, ПРЕВЪРНАЛА С В ГЛАС НА АВТОЦЕНЗУРАТА

/Запалва клечка кибрит и осветява с нея лицето на МАЙЕРХОЛД. / Всеволод Емилиевич Майерхолд, защо в твоя спектакъл убитите от Ричард Трети герои остават на сцената до края на представлението и гледат зрителите право в очите? Докато в същото време кървавият Ричард само в празното пространство?

 

МАЙЕРХОЛД

/Минава покрай героите, „убити” от Ричард. /

Другари, правя си самокритика. Героят Ричард Трети се оказа по- силен от мен. Съжалявам, че нямах достатъчно сили да контролирам движенията му по сцената. Във всеки случай, другари, аз много ви благодаря, че ми отворихте очите. Благодаря ви, че вие сте влезли в моето съзнание... Благодаря ви, че бдите над мен и ме следите... Благодаря ви най- приятелски....

 

Когато кибритената клечка изгасва на сцената става напълно тъмно.

 

 

ПЕТА СЦЕНА

 

МАЙЕРХОЛД, седнал на стол, гол до кръста, по средата на сцената.

РИЧАРД ТРЕТИ се приближава до него куцайки.

 

РИЧАРД ТРЕТИ:

Е, какво? Размисли ли?

 

МАЙЕРХОЛД

/ Сякаш се пробужда от някакъв кошмар./ Да, не се ли вижда? Я се обърни, да ти видя гърбицата.

 

РИЧАРД ТРЕТИ му показва гърбицата си.

 

МАЙЕРХОЛД

Много е голяма. / Вика към кулисите. / Таня, иска една по- малка гърбица!

 

ТАНЯ действа като компетентна и енергична сценографка. Появява се с нова гърбица. Изважда от костюма на РИЧАРД ТРЕТИ голямата гърбица и я заменя с по- малката.

 

МАЙЕРХОЛД

Мда... Да опитаме с тази...

 

РИЧАРД ТРЕТИ се движи бавно, куцайки по сцената към рампата.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

След зимата на нашите раздори

настана над страната пищно лято

под Слъцето на тоя син на Йорк.

Погребани са вдън морето всички

оловни облаци, до неотдавна

поискали дома ни, и сега са

челата ни окичени със лаври,

доспехите – за спомен окачени,

викът „На бой!” – сменен със вик „Наздраве!”,

а маршовата стъпка – с пъргав танц...

 

МАЙЕРХОЛД

Ричард...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Да? Какво има?

 

МАЙЕРХОЛД

Тази гърбица продължава да ме дразни. / Вика към кулисите. / Таня, бъди добра и смали малко тази гърбица.

 

ТАНЯ се появява с нова гърбица.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/Леко раздразнен. / За Бога, Володя... Какво толкова те притеснява?

 

МАЙЕРХОЛД

Защото и тази не стои добре. Хайде, продължавай...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Навъсеният гений на войната...

 

МАЙЕРХОЛД

Момент... Таня, искам тази нещастна гърбица да изчезне съвсем.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Как така, нима ще играя без гърбица?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, няма да има гърбица. Гърбицата капут!

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Ами, Комисията ме гледа с гърбица, при това с голяма гърбица. Какво ще каже комисията, когато бе види без гърбицата?

 

МАЙЕРХОЛД

Нали ти казах, че приключихме с гърбицата. Точка! В замяна на това ще искам едното рамо да е малко приведено... не, повече лявото... така, като вървиш, смъквай го малко надолу... Не прекалено... Само малко.... Така... Значи това ще е единствената физическа деформация на Ричард.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Значи, няма и да куцам?

 

МАЙЕРХОЛД

Не, ще ходиш нормално. Ще се откажем и от мантията.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Но с мантията е по- хубаво... А и Комисията ме гледа с мантията...

 

ТАНЯ сваля мантията от раменете на Ричард.

 

МАЙЕРХОЛД

Тази мантия е като за карнавал. Искам Ричард да прилича на човек. Искам го правдоподобен. Хайде, да продължим с текста.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/Напълно объркан. /Навъсеният гений на войната...

 

МАЙЕРХОЛД

/Прави жест към Таня / Махни и тази шапка... И верижката от врата...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Володя, ти си нещо мръднал сексуално. Решил си да ме съблечеш, така ли? Много ме притесни...

 

МАЙЕРХОЛД

Продължи с текста...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Навъсеният гений на войната...

/МАЙЕРХОЛД прави знак към сабята на РИЧАРД. ТАНЯ се приближава до РИЧАРД и го „освобождава” и от сабята. / Изгладил е лика си и наместо...

 

 

МАЙЕРХОЛД посочва ръкавиците и огромния колан на РИЧАРД. ТАНЯ принуждава РИЧАРД да ги свали.

 

 

ШЕСТА СЦЕНА

 

Прожектор заслепява МАЙЕРХОЛД. Сцената изглежда като стая за разпити – МАЙЕРХОЛД е пред Комисията. Машинописката записва въпросите и отговорите. Звукът на пишещата машина е ужасяващ, като картечница.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Влезте, влезте, другарю Майерхолд. Няма да ви задържим много. Знаем, че имате доста работа.... Имаме само един въпрос, който ще ви зададем сега. Изясняващ въпрос, бих казал... във връзка с този автор, английски автор.../ Чете от дебела папка. / Уйлям Шекспир... Седнете. Искате ли чаша вода? И така: Комисията анализира внимателно вашата работа...работата ви, която сте извършили в името на работническата класа у нас... И тъкмо заради тази кауза, за да нямаме никакви съмнения, поискахме от службите да ни предоставят досието на този автор, който е... англичанин... И ето как стоят нещата... Тъкмо сега прегледахме това досие... Има и снимка в него.... / Посочва на МАЙЕРХОЛД портрета на Шекспир от папката. /. Нали потвърждавате, че това е снимката на въпросния автор?

 

МАЙЕРХОЛД

Да...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Значи в случая няма никакво съмнение, че става дума за него. За този... Уйлям Шекспир?

 

МАЙЕРХОЛД

Да...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Добре. Това е всичко, което искахме да знаем. За момента... значи... Казват обаче, че този портрет може би не е автентичен...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, говори се...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Май нито един от портретите му не бил автентичен?

 

МАЙЕРХОЛД

Изглежда...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Значи сте в течение на това, което се говори, другарю Майерхолд?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Отлично! Казват още, че не бил автентичен и бюстът му в църквата на.... /чете в досието / в църквата на град Стратфорд, където се говори, че бил погребан този Шекспир... И така: вие бяхте ли в течение на всичко това, другарю Майерхолд?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, бях.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Отлично!..../ Отваря отново досието на Шекспир. / И бяхте ли в течение, че дори и в Англия, а също и навсякъде по света, няма открито писмо, написано лично от неговата ръка?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, бях.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Отлично. Значи, може да кажем с пълно основание, че тази персона е един фантом... Ха- ха! Нищо, нищо! По- важното беше да разберем дали този индивид, който произлиза от средите на дребната буржоазия на град Стратфорд, е бил автор на пиесите, които му се приписват.

 

МАЙЕРХОД

Какво да ви кажа... той е най- играният драматург в света....

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Игран, неигран, ние, другарю Майерхолд, изпълняваме своя дълг. Ние проучихме много внимателно информациите от неговото досие. И искаме да изясним някои неща. Във всеки случай, вие знаехте, че той произхожда от дребната буржоазия?

 

МАЙЕРХОЛД

Знаех...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

И че според слуховете, бил доста посредствен като артист... Какво мислите за това?

 

МАЙЕРХОЛД

Какво?...Нищо особено....

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

А знаете ли коя роля е играл в своята пиеса „Хамлет”?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, играл е ролята на Призрака.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Отлично. Това е всичко, което искахме да изясним сега с вас. Благодарим ви, другарю Майерхолд. Комисията ще анализира всичко това... Ще ви потърсим веднага, ако се наложи да получим допълнителна информация....

 

 

СЕДМА СЦЕНА

 

МАЙЕРХОЛД седи сам на стол по средата на сцената. Десетина-двайсет секунди мълчание. После вратата се отваря тихо. Влиза МАЙКАТА, с куфар в едната ръка и чаша чай в другата.

 

МАЙКАТА

Володя, Володя, момчето ми... Пийни си един горещ чай...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Изумен от появата й./ Мамо, какво правиш тук?

 

МАЙКАТА

Знаеш колко се тревожа, когато работиш много...През цялото време работиш....

 

МАЙЕРХОЛД

/ Силно притеснен, шепне / Кой ти каза да дойдеш тук? Как те пуснаха да влезеш?

 

МАЙКАТА

Искаш ли го по- сладък? Още малко захар?

 

МАЙЕРХОЛД

Не, не, достатъчно е.

 

МАЙКАТА

/ Задължава до га изпие чая./ Много съм горда с тебе, Володя. Като си помисля, че това е моето момче... Че съм ти дала този талант....

 

МАЙЕРХОЛД

/ продължава да шепне / Мамо, защо си дошла?

 

МАЙКАТА

/ Изважда пуловер от куфара си. / Да те видя. Но виждам, че ти съвсем не се радваш да ме видиш.

 

МАЙЕРХОЛД

Не, радвам се... Но сме в разгара на репетициите...

 

МАЙКАТА

/ Принуждава го да облече пуловера. / Носи го.... Тук, в този театър, става голямо течение--- Особено на сцената, духа отвсякъде... За какво говорех? Ах, да... Жалко, че не постави „Укротяването на опърничавата”... Не знам защо тази пиеса отдавна не се поставя у нас. Жалко. Прекрасна пиеса, весела, за живота, за любовта... / Изважда от куфара чифт домашни чехли. / Я, веднага ги обуй!

 

МАЙЕРХОЛД

/ Непрекъснато шепне. / Мамо, не ме засрамвай...

 

МАЙКАТА

Не бива да те е срам, сине. Изпратена съм тук от Службата за Разкриването на Дейността на Враговете.

 

МАЙЕРХОЛД

Какво? Каква служба?

 

МАЙКАТА

Службата за Разкриване на Дейността на Враговете. СРДВ. Да, изпратена съм тук от СРДВ и не се срамувам, че съм изпратена тъкмо от СРДВ.... И да знаеш, че не съм единствената вайка- пенсионерка, която работи доброволно за Службата за Разкриване на Дейността на Враговете... Възрастта няма значение. Поискаха от нас да служим на родината и ние просто го правим... / Става изведнъж жестока. / Във всеки случай пиесите на Шекспир трябва да се правят с костюмите от епохата. Защото те са от друго време. Не си ли го учил това в училище? Че това са пиеси, които ни говорят за съвсем друга епоха? За едно старо и отминало време. За историята на английския народ... един народ, който ценим и уважаваме.... Затова, като майка, аз сега искам да те попитам....да те попитам тебе, моя син, защо искаш да ни представиш една толкова мъчителна история от съвсем друга епоха, в костюми от нашето време? Представи си, че аз съм работническата класа. Представи си, че работническата класа е тук и ти задава този въпрос...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Изведнъж, укротен./ Добре, мамо, след като искаш...

 

МАЙКАТА

Виж, какво си направил от този нещастник... от този Ричард, този Ричард Трети, както му викат... / Към кулисите. / Я, ела, ела тук! /РИЧАРД ТРЕТИ се приближава силно притеснен, като дете, на което са се скарали. / Така, както е облечен той, прилича на гражданин на нашата страна. Това не е добре. Ще се получат неприятни моменти. Това е опасно. Разбра ли ме, Володя?

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Отговаря вместо Майерхолд./ Да.

 

МАЙКАТА

/ Ядосва се и зашлевява по врата МАЙЕРХОЛД като дете, извършило голяма беля/ Зная, че не си искал да осъвремениш пиесата. / Отново го удря. / Или може би искаше да я осъвремениш?

 

МАЙЕРХОЛД

/ Посреща ударите без да реагира. / Не, мамо!

 

МАЙКАТА

Точно, което казвам и аз. Нашата работническа класа знае, че ти няма да се продадеш на буржоазната режисура, която е заразена от злото и омразата между хората... Работниците в нашата страна, както и работническата партия, знаят, че моят син не е способен да служи на лъжата, на фалшивите ценности и илюзии... Или може би...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Уплашен./ Не, мамо, не!

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Също уплашен./

Не, кълна се в паметта на майка си, не!

 

МАЙКАТА:

Добре.... Точно както казваме ние, пенсионерите- доброволци от СРДВ – Службата за Разкриване на Дейността на Враговете. ...Зная, че твоята режисура не е създадена да минира основите на нашата работническа партия и държава... Или може би...

 

МАЙЕРХОЛД

Не, мамо, не!

 

МАЙКАТА

Добре! Гледай тогава да не предадеш и Шекспир...Не рискувай да го променяш, разбра ли? / Изважда от куфара сабята, мантията, верижката, шапката и колана на Ричард и ги подава на актьора. С бързи и ловки движения, той се екипира. / Един голям артист не бива да предава друг голям артист. Добре, момчето ми, аз си отивам... / Изведнъж се разплаква. Изважда кърпичка, избърсва сълзите си, прегръща МАЙЕРХОЛД. Преди да излезе изважда от куфара играчка за бебе. / Кога ще ражда Таня?

 

МАЙКАТА подава играчката на МАЙЕРХОЛД и изчезва без да дочака отговора му.

 

 

ОСМА СЦЕНА

 

Двамата мъже/ облечени в дълги кожени шлифери / влизат, тикайки с усилия един бутафорен трон, на който е поставена огромна гърбица. Двамата инсталират трона на сцената. Те ще продължат да донасят и други елементи от декора, подсказващи Средновековието: тронове, маси, колони и др.

Междувременно РИЧАРД ТРЕТИ екипира с елементи от традиционния реквизит.

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

/Усмихва се. / Володя, привет!

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

/ Весело./ Володя, привет!

 

РИЧАРД ТРЕТИ е щастлив да намери своята гърбица и бързо я поставя под мантията си.

 

МАЙЕРХОЛД

Готово! Стига! Вече си направих самокритиката...Какво повече искате?

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Кой говори за самокритика? Нас не ни интересува самокритиката. Ние сме от друг отдел.

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

/Постоянно се усмихва. / Ние сме от Службата за Външното Идеологическо Поддържане... СВИП...

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Нас ни интересува само Външното Идеологическо Поддържане на декорите, костюмите, реквизита...

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Ние работим само върху повърхността... Искате ли да хвърлите един поглед върху нашите инструкции?

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Ето, тук ясно е записано... Да се почистват всички театри в нашата свободна родина от отровните режисьорски идеи на другаря Всеволод Майерхолд, като се обърне внимание на всички декори,

костюми и реквизит.

 

Двамата мъже започват да редят сцената.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Започва и той сервилно да реди средновековните декори по сцената, да помага на двамата мъже / Аз сам не съм направил нищо! Аз съм невинен! Не съм правил нищо друго, освен да следвам и изпълнявам стриктно тези гнили режисьорски указания. И аз не знам защо той избра тъкмо тази пиеса. Признавам, че съм бил заблуден и въведен в нещо грешно и неправилно, другари. Бях манипулиран. Никога не съм искал да служа на интересите на капитализма и на чуждите вражески сили...

 

МАЙЕРХОЛД

И все пак, Комисията не ме упрекна за нищо...Дори не сме говорили сериозно за пиесата и постановката... Комисията...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Тогава кажи ми, Всеволод Василиевич, защо направи моя герой положителен? Никой и никога досега не е превръщал Ричард Трети в положителен герой. Все пак, помисли си, Ричард Трети е един безскрупулен убиец, едно жестоко същество...Откъде идва това твое решение – да го представиш такъв?

 

МАЙЕРХОЛД

Идва от факта, че той трябва да бъде представен без идеологическа основа.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/Към двамата мъже, които в този момент носят два огромни свещника./ Чухте ли го? Той си призна!

 

МАЙЕРХОЛД

Нормално е когато човек иска да остане сам със себе си, да се затвори в мислите си. А аз защо да не мога да остана сам със себе си? Защо те трябва да влизат в моето съзнание, в моя ум? Внимавайте, предупреждавам ви, ако искате да нахлуете в моето съзнание, ще си тегля куршума! Това ще е единственият начин да се отърва от вас. Като си тегля куршума!

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

/Лъска сабята. / Володя, не цапай декора с твоята отрова!

ВТОРИЯТ МЪЖ

Малко повече уважение към нашата работа, другарю Режисьор и Маестро!

 

МАЙЕРХОЛД

Предупреждавам ви, че съм имал личен разговор с другаря Генералисимус. Той лично мина да ме види, ако искате да знаете!

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

И вие му запалихте лулата. Да, знаем. но не е достатъчно, другарю. Не е достатъчно.

 

МАЙЕРХОЛД

Театърът не е огледало, а лупа, която увеличава всичко. Дори и поетът Маяковски го твърдеше.

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Да, но Маяковски е мъртъв!

 

Двамата мъже поглеждат за последен път декорите, които са построили и си отиват.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Тича след тях. / Не ме оставяйте тук... Не ме оставяйте при това чудовище... Помогнете ми да избягам от тук... Държи ме като затворник...

 

Полумрак. Огромен плъх прекосява сцената.

 

 

ДЕВЕТА СЦЕНА

 

МАЙЕРХОЛД е сам в спалнята на своята квартира. Стъпки по стълбището, които приближават. Влиза ТАНЯ, дишайки тежко, запалва лампата. Приближава се до леглото, в ъгъла на което е седнал МАЙЕРХОЛД, и поставя до краката му две чанти с покупки. Коремът на ТАНЯ е станал огромен, чудовищно голям.

 

ТАНЯ

На опашката ТО започна да си подсвирква в корема ми военен марш... Много се засрамих...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Мисли си за друго. / Не, не е достатъчно...

 

ТАНЯ

За щастие, хората от опашката се направиха, че не го чуват.

 

МАЙЕРХОЛД

А може би човек не е никога свободен в своето съзнание. Може би е свободно само сърцето. Кажи ми, Таня, според теб, когато усетиш, че онези вече са ти влезли в главата, дали не чувстваш, че и сърцето ти е застрашено?

 

ТАНЯ

Но защо всички на улицата се преструват, че не чуват как бебетата в коремите на бременните майки си подсвиркват?

 

МАЙЕРХОЛД

Кой каза „да”? Кой говори вместо мен, от вътрешността на моята глава? Не, не това не е нормално... Сърцето ми мълчи, а главата ми говори, наистина, не е нормално!

 

ТАНЯ

Срещнах и други бременни жени, но нямах смелостта да ги спра и да поговоря за това с тях. Нито пък те ме спряха. Всички бременни жени се избягват. Защо?

 

МАЙЕРХОЛД

И все пак, разстоянието между главата и сърцето не е чак толкова голямо... А може би се лъжа... Защо главата никога не се осмелява да зададе въпрос на сърцето? Нима моето сърце е глухо? Едва ли... Сърце, което бие те може да бъде глухо, нали? Може да бъде сляпо, но не и глухо... Докато главата може да погълне сърцето... Защо главата има отговор на всеки въпрос, докато сърцето мълчи? Нормално ли е сърцето да мълчи, когато главата е сляпа?

 

ТАНЯ

Понякога имам усещането, че се опитва да се изплюе. Да се изплюе вътре в корема ми, да се изплюе върху мен. Да, усещам го как се изплюва, плюе ме с истинско презрение... Защо?

 

ТАНЯ отваря чантите.

 

МАЙЕРХОЛД

Моля те, угаси тази лампа... Светлината ми пречи да мисля. В тази страна човек може да мисли само на тъмно.

 

ТАНЯ

Володя, трябва да направим нещо. Скоро ТО ще започне да ме хапе отвътре. Усещам как зъбите му растат. Би трябвало вече да се е родило, но изглежда, че не иска да излезе.

 

МАЙЕРХОЛД

А може би сърцето ми се е вкаменило. Може ли да се вкамени сърцето, когато главата е сляпа? А възможно ли е и сърцето, и главата да бъдат едновременно слепи, глухи и неми?

 

ТАНЯ

/Изважда от чантите част от покупките – няколко чифта вълнени мъжки чорапи, пакет захар, калъп сапун, кутия чай и други неща за пътуване. / Володя, трябваше да поставиш „Сън в лятна нощ”. Каква красива пиеса... И достъпна... Една приказка за елфи и феи...

 

МАЙЕРХОЛД

Винаги съм мислил, че сърцето е нашият спасителен пояс. Не се учудвам, че понякога главата потъва, но фактът, че и сърцето тръгва след нея, ми изглежда опасно. / Вика на РИЧАРД ТРЕТИ, персонажа, който го е обсебил/ Ричард!... Ричард, къде си?... Ричард, не е ли истина, че сърцето трябва да се превърне в крепост срещу лудостта... и все пак... защо сърцето изоставя главата толкова бързо и лесно?

 

ТАНЯ

Веднага щом чуе думата „раждане”, това дете се сгърчва и започва да трепери. Тогава ми се къса сърцето. И ТО се възползва от слабостта ми и отказва да излезе. И моят корем вече расте безконтролно. Имам чувството, че ТО се радва. Колкото повече наедрявам и дебелея, толкова повече ТО се чувства сигурно и спокойно. Като в убежище.

 

МАЙЕРХОЛД

/Продължава въображаемата си борба с ТЯХ./ Върнах обратно костюмите, перуките, сабите... декорите са сто процента средновековни, на сцената вече има истински замък....Какво повече искат от мен?

 

ТАНЯ

/Сяда до Майерхолд и го задължава да обуе чехлите./ Аз съм нещо като къщичка за него. Не разбирам, Володя, защо поиска от актьорите да се движат по сцената, сякаш са затворени в някаква клетка?

 

МАЙЕРХОЛД

Ето го отговорът? Щом главата се превърне в клетка за сърцето тя трябва да експлодира!

 

ТАНЯ

Володя, защо поиска от актьорите да боравят с реквизита така грубо? Мислиш ли, че от Партията не го забелязаха?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, зная... Чест е за всеки гражданин на родината да работи за Службата за Идентификация на Скритите Клетки в Произведенията на Изкуството за Народа...

 

 

ДЕСЕТА СЦЕНА

 

Някой чука на вратата. Двамата се оглеждат тревожно.

 

МАЙЕРХОЛД

Отворено е.

 

Появява се РИЧАРД ТРЕТИ. Накуцва и е костюмиран „ както трябва”: мантия, сабя, колан, верижка, ръкавици, шапка. И гърбицата му е солидна.

 

Дочува се звуковата фонограма на средновековна битка: тромпети, туби, викове на войници, тропане на коне, звън на саби и т.н.

 

РИЧАРД ТРЕТИ репетира сцената с битката.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Изтичва като фурия до рампата и вика./ Едно кралство за един кон! Едно кралство за един кон! / Спира се като забелязва

Майерхолд. / Какво не е ли добре?

 

МАЙЕРХОЛД

Нищо. Искам да кажа, че не съм казал нищо. Чудесно е! Може и да не викаш толкова силно.

 

РИЧАРД ТРЕТИ прави жест към помощник режисьора, който спира звука, след което излиза.

 

След няколко секунди записът звучи отново отначало.

РИЧАРД ТРЕТИ влиза отново в ролята си, но вече не вика така силно.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Кон! Кон ми дайте! Цяло кралство срещу кон!/ Спира като вижда недоволното изражение на Майерхолд. / Какво има?

 

МАЙЕРХОЛД

Не гледай към публиката. Не търси погледа на публиката. Не отивай близо до рампата.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Накъде тогава да гледам?

 

МАЙЕРХОЛД

Гледай към отсъстващия кон. Не забравяй, че си на бойното поле и търсиш жив кон, за да се спасиш. Това е всичко.

 

Фонограмата се повтаря и РИЧАРД ТРЕТИ изиграва отново сцената.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Един кон за едно кралство! Един кон за... / Спира ядосан и хвърля сабята си на пода. / Дявол го взел! / Вдига сабята си. / Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!...Страх ме е, Володя, Страх ме е много и взех да забравям текста... / Сваля шлема си. Изважда от таен джоб на костюма си бутилка водка. Отпива и я подава на Майерхолд. / Малко чай?

 

МАЙЕРХОЛД отпива малко.

ТАНЯ донася няколко разкошни пера за шлема на Ричард.

 

ТАНЯ

Ето, че и перата пристигнаха...

 

ТАНЯ започва да ги фиксира върху шлема.

МАЙЕРХОЛД държи бутилката.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Паметта ми е станала като цедка...Пълна е с дупки...заради страха... Постоянно забравям. Някой ден ще изляза на сцената и без панталони.. Ще забравя да ги обуя.../ Пауза. Тримата избухват в смях. / Молиер умря на сцената като герой, а аз ще умра като някаква дрипа... Това е истината... Страх ме е, Володя.

 

МАЙЕРХОЛД

Зная...

 

ТАНЯ разтреперва се. От корема й се разнася звук.

 

ЗАРОДИШЪТ ОТ КОРЕМА НА ТАНЯ

Мъъъмммм!

 

Пауза. Тримата се оглеждат уплашени.

 

ЗАРОДИШЪТ ОТ КОРЕМА НА ТАНЯ

Мъъъмммм!

 

ТАНЯ

Чуваш ли го? От известно време не спира да вика. Господи, какво трябва да направя?

 

МАЙЕРХОЛД

Ами... Отговори му!

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Нормално ли е да се обажда вече?

 

ЗАРОДИШЪТ ОТ КОРЕМА НА ТАНЯ

/ Поема репликата на Майерхолд. / Ами, отговори му! Ами, отговори му!

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Чу ли го, Володя? Той викаше на тебе.

 

МАЙЕРХОЛД

Да, чух го.

 

ЗАРОДИШЪТ ОТ КОРЕМА НА ТАНЯ

Да, чух го. Да, чух го. Да, чух го.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ На Майерхолд./ Не, това не е нормално. Наистина, не е нормално... Казах ти, Володя...Трябваше да поставиш „Хамлет”.

 

МАЙЕРХОЛД

Как? С кого?

 

ЗАРОДИШЪТ ОТ КОРЕМА НА ТАНЯ

/ Мучи./ Трябваше да поставиш „Хамлет”. Трябваше да поставиш с „Хамлет”. Трябваше да поставиш „Хамлет”.

 

 

Тримата герои стоят страшно объркани. МАЙЕРХОЛД и РИЧАРД ТРЕТИ допират ухо до корема на ТАНЯ.

 

МАЙЕРХОЛД

Какво казва?

 

ТАНЯ

Не знам...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Във всеки случай аз не чувам нищо...

 

МАЙЕРХОЛД

Тогава кой говореше, след като не чуваш нищо?

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Във всеки случай аз отказвам да чуя неща, които другите не чуват. Ако вие чувате нещо, кажете ми да знам.

 

МАЙЕРХОЛД

Не, и аз не чувам нищо... Таня, ти чуваш ли нещо?

 

ТАНЯ

/ Вика./ Неее.

 

МАЙЕРХОЛД

Значи, никой не е чул нищо...

 

 

 

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

 

Влиза БАЩАТА с куфар в ръка.

 

БАЩАТА

Куку... Добър ден... Какво правят децата?

 

МАЙЕРХОЛД

Татко...

 

БАЩАТА

/ Прегръща Майерхолд. / Чудесна е сцената с битката... Страхотна! Само че трябва малко да се поизчисти...

 

МАЙЕРХОЛД

Как така, татко... и ти ли мислиш така?

 

БАЩАТА

Да.

 

МАЙЕРХОЛД

Но защо, татко?

 

БАЩАТА

Защото вярвам в нашата идеология. Затова! / Пауза. Прегръща Таня. / Какво исках да кажа? Да, сцената със средновековната битка е чудесна... Колко хубава е появата на Ричард... когато започва да обхожда бойното поле... сред всички тези трупове...Страхотно!... И труповете са много сполучливо представени....Всички мъртви са с бели ризи... И тази кръв...

 

Сваля си шапката и пардесюто и ги подава на Таня.

 

МАЙЕРХОЛД

Ако мислиш, че съм употребил много кръв...

 

БАЩАТА

А, не, защо? / Таня донася стол за Бащата. / Макар че няма да е зле да я понамалиш малко тази кръв.... Но контрастът е много силен, с тези бели ризи от епохата... / Изважда от куфара си детска играчка и я подава на Таня. / Не, проблема не е в кръвта... Проблема е в раните.

 

МАЙЕРХОЛД

Службата по Идеологията счита, че раните не са достатъчно дълбоки ли?

 

БАЩАТА

Може би. Въпрос на подробности...

 

МАЙЕРХОЛД

Предай на другарите, че ще поработя и върху раните.

 

БАЩАТА

Много добре, но не бързай, а подготви всички спокойно и както трябва. Засега тези рани не изглеждат убедително... Не представят едно истинско клане на бойното поле.

 

МАЙЕРХОЛД

Добре, ще поработя върху това клане.

 

ТАНЯ донася покривка за маса, разстила я върху пода като за пикник.

 

БАЩАТА

Искам да кажа, че сега не личи, че тези – мъртвите – са се клали помежду си в средновековен стил, тоест с алебарди, саби, мечове, с кинжали...Сега мисля, че тези мъртъвци приличат повече на екзекутирани...

 

МАЙЕРХОЛД

Много добре, кажи на другарите, че ще поработя и върху клането, за да изглежда като наистина средновековно клане.

 

БАЩАТА сякаш е пристигнал от дело, изважда от куфара си разни продукти: домашен хляб, домати, наденица, бутилка вино. Сервира всичко върху бялата покривка. ТАНЯ донася чаши и ножове, но прави големи усилия да не повърне при вида на храната.

 

БАЩАТА

Отлично. Става точно както поискаха от Службите. Да нямаме недоразумения. / Отваря бутилката, нарязва хляба и наденицата./ Защото зрителите могат да те попитат: този декор, в който се разхожда Ричард какво е: бойно поле или някакъв наскоро изкопан общ гроб? Или Шекспир говори за...

 

МАЙЕРХОЛД

Добре, знам, Шекспир не говори за някакъв общ гроб...

 

БАЩАТА пълни чашите с вино.

 

БАЩАТА

Това казвам и аз... И за да няма недоразумения... казах им: ще говоря с режисьора, другари, ще се разберем с него приятелски...все пак, той ми е син...Наздраве! / Всички пият./

Идеята с белите ризи, изцапани с кръв, е хубава, но има нужда и от стрели....

 

МАЙЕРХОЛД

/След като изпива чашата си до дъно. / Хубаво вино!

 

БАЩАТА

/дъвче парче наденица / Защото липсата на стрели е очевидна.... Как може да не се видят стрели, които са забити в телата им?

 

МАЙЕРХОЛД

/ Изпива нова чаша вино. / Ще има стрели, забити навсякъде. Обещавам ти.

 

БАЩАТА

/Пълни отново чашите. / Наздраве!

 

МАЙЕРХОЛД

Наздраве!

 

БАЩАТА

/Пие с голямо удоволствие и примлясква. / Стрели, но също и саби, кинжали, алебарди... Ако стрелите в театъра не достигат, ще потърси от резервните фондове, но ще ти доставим.

 

МАЙЕРХОЛД

Добре...

 

БАЩАТА

/Избърсва устата си с ръка, после изважда бележник и молив. / Колко стрели мислиш, че ще ти трябват?

 

МАЙЕРХОРД

/ Докато яде с голям апетит. / Няколкостотин...

 

БАЩАТА

А колко другари фигуранти имаш от убитите?

 

МАЙЕРХОЛД

Около двайсет...

 

БАЩАТА

По три стрели на труп стигат ли?

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/С пълни уста. / Много са.

 

БАЩАТА

Ти не се обаждай!

 

МАЙЕРХОЛД

Да, чудесно...По три стрели ще е най- добре...

 

БАЩАТА

Хайде, да са по четири... Ясно? ... И кинжали, колко?

 

МАЙЕРХОЛД

Мисля, че по един на човек стига.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ С пълни уста./ Много е...

 

БАЩАТА

/ На Майерхолд./ Във всеки случай, ти решаваш.../ На Ричард Трети./ Ти си мълчи, казах ти. / Дъвче с удоволствие. Отново към Майерхолд/ Един, два... колкото кажеш ти.../ на Таня/ Какво правиш, Таня, защо не ядеш?

 

МАЙЕРХОЛД

И колко алебарди ще можеш да...

 

БАЩАТА

/ С пълни уста./ Колко мислиш, че ще ти трябват?

 

МАЙЕРХОЛД

Ами...колкото и кинжали... По една на убит войник.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Вече съм спокоен...

 

БАЩАТА

/ Изважда втора играчка и я подава на Таня./ Много добре... Така ще отстраним всички грешки и пропуски... А, и още нещо забелязах...

 

МАЙЕРХОЛД

Мисля, че нямаш предвид коня... убития кон...

 

Влизат двамата отговарящи за „идеологическото прочистване на декорите”. Двамата мъже мъкнат с усилие огромно количество стрели.

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Къде да ги „посадим”, шефе?

 

БАЩАТА

Навсякъде. Забучете ги по цялата сцена... / На Маерхолд./ Не, конят не носи идеологически послания.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

И все пак, не забравяйте, че е черен и с бяла грива....

 

БАЩАТА

Не, проблемът не е в коня, а в израза на лицата на убитите... Володя, не ти ли се струва, че тези убити тук... как да го кажа... че лицата на тези, убитите, изразяват едно голямо учудване? Сякаш не са разбрали, че смъртта ги е застигнала... / На Двамата мъже със стрелите. / И тук, тук... / На Майерхолд. / Сякаш смъртта ги е изненадала... Нали те, все пак, са професионални, платени войници. И тяхната професия изисква те да бъдат подготвени за смъртта...Нали?

 

МАЙЕРХОД

Така е.

 

БАЩАТА

Ами тогава откъде е това изражение на дълбоко учудване, а и на някакво тотално отвращение у тези мъртви лица? А и тъгата им е някак недостатъчно изразена.

 

МАЙЕРХОЛД

Ще поработя върху тази тъга.

 

БАЩАТА

Добре... За съжаление, трябва да тръгвам... / Изважда още играчки от куфара си и ги подрежда върху пода, с идеята да привлече вниманието на Таня, но с притеснението на бъдещия дядо. Играчките се смесват с труповете на мъртвите войници. / Да, това казвам и аз, трябва да поработиш върху лицата на убитите... Малко върху израза им...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, ще изтрия това отвращение и ще акцентирам върху тъгата.

 

БАЩАТА

Чудесно... А, има и още една подробност... Защо героите гледат така втренчено празните столове в залата, сякаш имат намерение, когато дойде публиката да гледат зрителите право в очите?

 

МАЙЕРХОЛД

Знаеш ли... защото... всъщност... словото трябва да се носи и от погледа, татко...

 

БАЩАТА

Хайде, стига, стига, стига със... Ние сме на мнение, че героите трябва да гледат по- скоро към декора и реквизита... Затова са направени...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Само аз гледам към реквизита!

 

МАЙЕРХОЛД

Благодаря ти за почерпката, татко.

 

БАЩАТА

Добре, повече няма да говоря... Оставям ви да работите, деца... До скоро...

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Аз единствен гледам само към декора и реквизита... Аз никога...

 

На излизане, БАЩАТА хвърля сърдит поглед към Ричард Трети и поставя в краката на Таня последната играчка, малко зайче, което бие барабан.

 

 

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

МАЙЕРХОЛД е сам, седнал на стол в центъра на „бойното поле”, покрито цялото с трупове. Върху всеки труп е забито солидно количество стрели, а също кинжали и саби, и няма никакво съмнение, че става дума за епохата.

Светлината на прожектор заслепява Майерхолд.

Дочува се агресивният звук на пишеща машина – някой пише на нея, сякаш стреля с картечница.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Влез, влез, другарю Майерхолд. Няма да те задържим за дълго. Знаем, че имаш доста работа... Искаме да ти зададем само един въпрос... Въпрос, свързан с моментите на мълчание в твоя спектакъл...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, знам...Понякога мълчанието плаши...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Значи признаваш, че в твоя спектакъл има доста моменти на мълчание...

 

МАЙЕРХОЛД

Да има моменти на виновно мълчание!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Не искаш ли чаша вода, другарю Майерхолд?

 

МАЙЕРХОЛД

Другари, аз съм готов да сътруднича по един конструктивен начин на СВОМ... Секцията за Отстраняване на Виновните Мълчания... Всяка дума, другари, има своя аура на мълчание. Но тази аура на мълчание притежава и една мощна гравитационна сила. Тя каптира вниманието ни повече, отколкото това може да стори самата дума. А понякога тази аура на мълчание може да има противоположно послание, от посланието на самата дума.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Следователно признаваш, че твоите актьори понякога мълчат доста двусмислено, подозрително!

 

МАЙЕРХОЛД

Простете ми, другари... Забравих, че мълчанието може да има и идеологическо значение... Позволете ми да се коригирам. От днес нататък всички мои мълчания ще бъдат глухи. Може ли така?

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Значи, все пак, признаваш, че твоите актьори, след определени реплики, мълчат по един начин, който разклаща устоите на нашия строй?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, другари. Затова настоявам, моля, най- смирено, за помощта на Партията, да бъдат извадени от всички мои спектакли моментите на подозрително мълчание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Значи, признаваш, че в тези твои моменти на мълчание, ти си се съмнявал във водещата роля на пролетариата?

 

МАЙЕРХОЛД

/вика/ Не, другари, не признавам нищо! Моето изкуство е с отрязани уши!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Ти вече бълнуваш, другарю Майерхолд. Нещо си се разстроил. Знаем, че се преуморяваш от работата си. Но и нашата работническа класа работи много. Но въпреки това, тя не бълнува.

 

МАЙЕРХОЛД

Мога да замълча, ако искате. / Пауза. / Само че моето мълчание може да бъде и оглушително... / Пауза./ Чува ли сега как крещи? / Пауза./ Чувате ли как мълчанието крещи от моите уста? Мълчанието може да има милион вкусове в устата на човека. Мълчание с горчив вкус, мълчание със сладък вкус, мълчание с вкус на ирония... Пред вас сега стои един голям дегустатор на мълчания, другари... Няма на света мълчание, чийто вкус да не мога точно да определя...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Значи, признаваш, че си искал да отровиш нашата работническа класа с твоите моменти на мълчание...

 

МАЙЕРХОЛД

Отровно мълчание, освободено мълчание, злокобно мълчание... Другари, имате право! Като мълчи, човек всъщност не престава да говори. Между две думи, между две фрази, винаги има пространство на мълчание, което казва обратното на онова, което ни казват самите думи. Ето причината, заради която в моя спектакъл персонажите мълчат толкова много... За щастие, обаче, Партията има музикално ухо... Другари, аз признавам и се самообвинявам затова, че оглавих една организация, която инфилтрира с помощта на вируса на лъжата и на контрареволюцията всички моменти на мълчание в областта на изкуството...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Добре, достатъчно за днес. Свободен си, другарю Майерхолд...

 

МАЙЕРХОЛД

Аз, Всеволод Майерхолд, комунист, признавам, че дадох доказателство за гражданска дързост като избрах тази пиеса, за да предизвикам мълчанието... Чрез простия избор на тази пиеса аз исках да кажа на нашия народ, че живее в една страна на убийствено мълчание...че Партията, която ръководи мълчанието на това общество, е Партия, която премълчава за своите престъпления, че нашето мълчание е просто една машина, която убива, и че общественото мълчание живее благодарение на индивидуалното мълчание...

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА

Хайде, Володя, иди си да поспиш...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Вика./ Изборът на тази пиеса е политическа грешка, форма на революционна глупост, реакционен акт. А тази постановка е всъщност представяне на мълчанието, което е покрило като тъмна сянка цялата наша страна. Метафорите на тази постановка вонят, макар че въздухът в залата няма мирис. Образите на това мълчание, създадени от мен, са като зараза, като чума, която достига до зрителите в залата.... Къде сте? Къде сте? Не ви виждам, другарю Председател на Комисията? / Прекосява сцената, стига до рампата. / Къде сте... / Пауза. / Зенаида... / Пауза. /Зенаида, чуваш ли ме?

 

ЗЕНАИДА

/излиза, плачейки от суфльорската будка/ Да, тук съм...Чувам ви, другарю режисьор...

 

МАЙЕРХОЛД

От утре ще искам да ми суфлираш и моментите на мълчание... Ще ми суфлираш мълчанието, Зенаида, разбра ли?

 

СУФЛЬОРКАТА

Да, другарю режисьор...

 

 

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

Атмосфера на мълчание. Актьорите от трупата са се събрали около една маса и изпълняват любовна песен, съпровождани от китарата на СУФЛЬОРКАТА.

СУФЛЬОРКАТА е седнала направо върху масата и единият й крак/ гипсирания/ е сред чиниите с ястия, чашите и бутилките

Актьорите се изреждат да се подпишат върху гипса й.

 

СУФЛЬОРКАТА

Ау, гъделичкате ме!

 

ПЬОТР

Нека всички да узнаят, че съм подписал любовна декларация върху крака на Зенаидочка... / Предава молива на Иван. /... И не чети написаното от мен!

 

МАЙЕРХОЛД

Хайде, Танечка, хапни си нещо и ти.

 

ТАНЯ

Не мога...

 

МАЙЕРХОЛД

Малко супа... Няма да е зле.

 

ТАНЯ

Не искам супа, искам лимон.

 

МАЙЕРХОЛД

Лимон! Дайте лимон! Има ли лимони на масата?

 

ПЬОТР

Едно кралство за един лимон! / Донася един лимон на табла. /

Едно кралство за един лимон!

 

МАЙЕРХОЛД

/ На Таня./ Поне парченце пържена филийка...

 

ИВАН

Скъпи приятели! Вдигам тази чаша... за този красив гипсиран крак... който утре ще бъде свободен!

 

ВСИЧКИ

Да пием за свободата на краката!

 

ИВАН

Да, и за нашите мълчаливи сърца... които продължават да пият...

 

Всички надигат чаши, викат, пият.

 

ПЬОТР

Зенаида... Зенаидочка, изпей ни още нещо... Днес ти си кралицата на бала...Хайде...

 

СУФЛЬОРКАТА пее, всички пляскат в такт.

 

АНТОН

/ Много пиян, на Майерхолд. / Браво! Чудесно! Браво! Володя, каква фантастична разрушителна сила има в твоите решения... Това, което правиш с нас е наистина уникално. Зрителите гледат лицата ни и виждат в тях страшната сила, която бушува в нашите души... Да, те виждат всичко това като на кино...

 

АНТОН пада под масата.

 

ТАНЯ

Хайде, излез от там...

 

АНТОН

/ Подава чашата си. / Искам да умра, но с пълна чаша в ръка...

 

ИВАН му пълни чашата.

 

АНТОН

Всеволод Емилиевич, след като си още жив, мога ли да ти задам един въпрос?

 

МАЙЕРХОЛД

Не!

 

АНТОН

Във всеки случай, аз зная твоите отговори, зная ги всичките, другарю Маестро. Виждаш добре, че аз живея и в твоето съзнание, в твоята глава, виждаш добре, че моето работно място е в твоята глава, да, във вътрешността на твоята глава, в твоята вътрешна свобода, в твоето съзнание, в твоята вътрешна свобода...Дай ми да пия, Иване! / Иван му напълва отново чашата. / Искате ли да знаете, другари, защо ни е страх от Ричард?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ИВАН

Не!

 

ПЬОТР

Да! Да!

 

ТАНЯ

Пак ми се повдига! Много ми е зле. Иде ми да повърна....

 

АНТОН

/ Отдолу, на четири крака./ Искате ли да знаете защо ни е толкова страх от тази пиеса, и защо, въпреки всичко, тя не е иззета от библиотеките и книжарниците у нас?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ПЬОТР

Не! Да...

 

СУФЛЬОРКАТА

/ На Антон./ Стига. Върви да си легнеш.

 

АНТОН

Да, искам да спя, искам да заспя в твоите обятия...

 

ПЬОТР

А, не...почакай малко... Искам да го кажа пред всички сега: Зенаидочка е моята любима!

 

АНТОН

А, не! Ще теглим жребий. Нали живеем в страна, където всеки гражданин има равни права и възможности. Кой още ще участва в жребия за другарката Зенаида! Да си вдигне ръката!

 

ПЬОТР

Аз!

 

ИВАН

И аз!

 

МАЙЕРХОЛД

Също и аз!

 

ТАНЯ

/ На шега започва да пляска Майерхолд. / Виж го ти! Аз ще родя всеки миг, а той взел да...

 

АНТОН

Браво, Таня! Да, артистите трябва да бъдат наплясквани от време на време!...Володя, Володя, ела тук за малко... Имам прозрение... Много по- добре е да стоиш под масата, поне от време на време, така ти се разширява хоризонта...И всичко става по- ясно, когато го погледнеш отдолу нагоре...

 

Докато другите започват да пеят и да танцуват, МАЙЕРХОЛД сяда до АНТОН под масата.

 

МАЙЕРХОЛД

Да, наистина, имаш право...

 

АНТОН

Другарю Артист Маестро, ти не разбираш нищо от безпокойствата на властта. Когато един гражданин чете книга у дома си, в самотата си, в това няма никаква опасност за властта. Когато гражданинът е сам в стаята си, излегнат върху леглото си, изолиран и сам, властта също не е в опасност...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, така е...

 

АНТОН

Но когато думата е представена публично, например, в театралната зала, пред една многобройна публика, пред живи и мислещи хора, ей-богу, това е вече опасна работа...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Обезоръжен, уморен./ Да, разбира се...

 

АНТОН

Емоцията, която изпитва човек, когато е сам... тази емоция не е опасна. Но колективната емоция, породена от някои жив импулс или от призив или идея, от някоя дума дори, тогава... да, тогава тази емоция може да се превърне в един твърде опасен коктейл, защото тази емоция, колективната емоция, всъщност е ембрионът на революцията...Виждаш ли, Володя, че не съм бил толкова тъп, за какъвто ме мислиш? Не съм само един нещастен алкохолик, знам някои неща...

 

ТАНЯ изкрещява ужасно силно, сякаш започват родилните й болки.

 

Барабанни удари, напомнящи средновековна церемония, възвестяват появата на ГЕНЕРАЛИСИМУСА. Появява се след като рундхоризонта от дъното на сцената става прозрачен и той сякаш минава през някаква стена.

Носи престилка на готвач и тика с двете си ръце маса- количка като в големите ресторанти. Върху масичката, застлана с бяла покривка, стигаща до земята, е поставено голямо плато, покрито със сребърен капак с конусовидна форма.

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Добър вечер, драги артисти. Виждам, че се забавлявате. Добре. Радвам се, когато нашите артисти са щастливи. Това означава, че всичко върви добре и че и страната е щастлива. Значи и аз мога да бъда щастлив. И след като съм щастлив... ето че сготвих нещо за вас. Защото мен съвсем не ме е срам да приготвя едно топло ястие за артистите, които обичам. За моите артисти. Не съм ли на служба на своя народ? За мен е много голяма чест да служа и да сервирам на един голям творец като другаря Маестро Майерхолд и неговата трупа... Мога ли сега да седна за малко до вас?

 

ИВАН

Да, да... Другарю Генералисим... моля, заповядайте, седнете... За нас е огромна чест... Направихме тази забава, защото.... защото... за какво беше днес?

 

ТАНЯ

Защото нашата приятелка и колежка Зенаида има гипсиран крак...

 

ИВАН

Да, точно това... Разкажи, Зенаида...

 

СУФЛЬОРКАТА

Ами, мъчих се с този гипс доста време... Утре ще трябва да ми го свалят...Затова се събрахме да го отпразнуваме.... Искате ли да пиете нещо, другарю Генералисимус?

 

ИВАН взема празна чаша и я отива до ТАНЯ, която започва да я пълни.

Моментът напомня за един стар клоунски номер, при който чашата няма дъно и питието и изтича.

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Да пием тогава... за свободата на краката! / Всички остават неподвижни по местата си. / А сега, хайде на масата, другари артисти... Елате да похапнете, защото трябва да си възстановите силите...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ се готви да повдигне капака на платото. Барабанни удари. Капакът се вдига бавно и трупата открива „ястието”, приготвено от ГЕНЕРАЛИСИМУСА.

Това е...главата на крал РИЧАРД ТРЕТИ. Заслепена от силната светлина, главата на краля трепи нервно.

 

ГЛАВАТА НА РИЧАРД ТРЕТИ

Добър вечер, другари! Добър вечер, Володя...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Хапнете си, яжте, другари, яжте... Другарко Таня, яжте и вие...

Нали съвсем скоро ще родите едно дете на артист, един нов човек, един нов син на нашата Революция. Яжте, хапнете си, другари! Добър апетит! Бих похапнал с вас и аз, но съм зает и за съжаление ще трябва да си ходя...

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ излиза.

 

Дълго мълчание. Парализирани, актьорите гледат „ястието”, приготвено от ГЕНЕРАЛИСИМУСА.

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД им намига.

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

/ Шепне./ Шшт!...Моля ви, запалете ми една цигара, много ви моля...

 

МАЙЕРХОЛД запалва цигара и я поставя между устните на ГЛАВАТА която веднага пропушва. Напрежението отслабва.

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Благодаря ти, Володя...

 

МАЙЕРХОЛД

/ Хипнотизиран, на Таня / Добре...сега трябва да я изядем...

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Чуйте ми добре сега, банда глупаци... Още не е късно да си направите една колективна самокритика...

 

МАЙЕРХОЛД

Добре, но... сега трябва да похапнем, другари...

 

МАЙЕРХОЛД се въоръжава с нож и вилица. Всички го следват. Всеки си взема чиния с ядене и я поставя на малката масичка, около ГЛАВАТА.

Всички започват да се хранят, като дават на ГЛАВАТА да яде и да пие, освен това запалват и нова цигара като я поставят в устата й.

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Така... Много добре... А ти, Володя, повтаряй сега след мен... Да, по начина, по който поставих тази пиеса, аз, режисьорът на спектакъла, исках да покажа, че Злото притежава огромно очарование...

 

ТАНЯ

/ Която помага на ГЛАВАТА да пуши. / Не, това дете никога няма да излезе от мен... Не е изключено обаче да го повърна..

 

МАЙЕРХОЛД

Мълчи и яж!

 

ТАНЯ

Да, наистина, защо не го родя през устата? Партията иска от нас, жените, да произвеждаме все повече и повече членове на работническата класа. Може би така ще е по- лесно, новородените да се повръщат през устата?

 

МАЙЕРХОЛД

Мълчи и яж!

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

/ Като дъвче./ Повтаряй, Володя, повтаряй сега след мен! Да, в моята постановка движенията на персонажите не са в пълен синхрон с думите, произнесени от тях. / От време на време приема ядене и прави паузи, докато гълта./ Накратко: персонажите казват едно, а правят друго. По този начин аз внушавам на зрителите, че тук става дума за един свят на шизофреници. / Пауза, в която й дават да пие. / Да, признавам, че изкуството, което правя аз е буржоазно по своя характер и твърде скоро ще бъде забравено....Защото е вредно и безполезно.

 

ТАНЯ

/ На Майерхолд, докато помага на Главата да пуши./ Извикай такси, че повече не мога!

 

МАЙЕРХОЛД

Подай ми солта и яж!

 

ТАНЯ

Всъщност в нашата страна няма случай на нормално раждане от двайсет и пет години. Каза ми по гинекологът, под секрет. Защо направихме тази революция, след като неродените ни деца плюят в коремите на майките си? Защо нито едно от тях не иска да излезе навън? Защо у нас не се говори за бунта на тези неродени деца?

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Аз, Всеволод Емилиевич Майерхолд, правя театър, който претендира за „ чисто изкуство”, а всъщност е гнил и буржоазен. Да, аз съм роб на един естетически идеал, който е враждебен към нашата работническа класа...Да, аз съм готов да установя контакт с работническата класа...Да се върна към реалността...Ние, другари, имаме нужда от изкуство, което да ни говори за нашата действителност. Един истински режисьор трябва представя ежедневния труд на работническата класа.

 

ТАНЯ започва да вика все по- силно. Коремът й се свива от тежките удари отвътре.

Артистите, които танцуват около масата падат един след друг по нея.

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Нашият пролетарски театър трябва да бъде полезен и от биологическа гледна точка, а също и от гледна точка на психологията, икономиката, социалния живот...Да представя колективния ни труд, високите технологии, механизацията, да триумфира над неорганизирания индивидуализъм на някои субекти...

 

МАЙЕРХОЛД

/Вика и закрива ушите си. / Не, това не е моето дете, н е моето дете!

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Повтаряй след мен, Володя, повтаряй... Наистина, за не разбрах каква е истинската мисия на пролетарския театър... Аз съм един режисьор индивидуалист... Да, другари, от днес нататък аз ще се откажа от метафорите, защото те по природа са подривни и вредни... Да, признавам, че съм обичал долнопробната литература и долнопробния буржоазен театър...

 

МАЙЕРХОЛД

Това не е моето дете, не е моето дете... Не е...

 

ГЛАВАТА НА КРАЛ РИЧАРД

Признавам, че през целия си живот не съм правил нищо полезно, а само този декадентски и вреден театър... Театърът, който съм правил досега има лош мирис и е не само безполезен, но и много опасен.

 

Хайде, повтаряй всичко което казах, другарю Маестро...

Повтаряй, това е последният ти шанс...

 

ТАНЯ, крещейки, издърпва покривката от масата, увива я като въже и завързва устата на ГЛАВАТА като прекъсна разговора.

 

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

Двама мъже с дълги кожени дрехи тикат към средата на сцената гинекологична маса. Поставят Таня върху нея и разтварят широко краката й.

 

Мъжете завързват МАЙЕРХОД и го слагат да седне на стол, който поставят пред краката на ТАНЯ, за да гледа раждането на детето.

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Хайде, хайде, другарко бъдеща майка, напъвай. Напъвай със сила. Хайде, бъди разумна и напъвай силно...

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

И да не се опитваш повече да раждаш чрез повръщане. Партията забранява категорично този начин на раждане през устата.

 

ТАНЯ

Аз напъвам, но... Всеки път когато напъвам, имам усещането, че ще излезе през устата... И когато усетя, че ТО се изкачва към устата ми, ми иде да повърна...

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Другарю, ти, който си съпруга на другарката, ела по- насам, за да помогнеш на другарката съпруга...

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Хайде, малко по- нежно! Дявол те взел!

 

МАЙЕРХОЛД

Какво мога да направя аз, кажете какво?

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Ами, занимай се малко с устата на твоята съпруга. Когато видиш, че иска да излезе оттам, започни да я целуваш!

 

МАЙЕРХОЛД

Таня, какво е това? Защо искаш да родиш детето през устата?

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

А донесе ли цветя за съпругата си, другарю бъдещ баща?

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Да, другарю Майерхолд, твоята съпруга ще се мъчи сега да ти роди дете, а ти не си й донесъл поне един букет цветя.

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Хайде, опитай още веднъж, другарко бъдеща майка. Поеми дълбоко въздух, а после се напъни силно.

 

От корема на ТАНЯ излиза див вик.

 

ТАНЯ

Напъвам другари, напъвам, но сами виждате, че не иска да излезе. Вкопчило се е във вътрешностите ми...

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Още едно малко усилие... Хайде... Опитай пак... Напъвай...

 

Детето крещи в корема на майката, тя „напъва”,

накрая двамата мъже успяват да хванат главата му.

 

ВТОРИЯТ МЪЖ

Напъвай, напъвай... Така... Добре...Добре... Я виж, излезе... Има и корона...Дръж го, другарю баща...

 

Двамата мъже му подават малка княжеска корона, от която потичат струйки кръв.

Поставят короната върху главата на МАЙЕРХОЛД.

 

Главата на „детето” се вижда между краката на ТАНЯ. Това е огромната глава на кукла- марионетка, която двамата мъже са извадили бавно от „ корема” на майката. Марионетката се движи с помощта на конците, за които е закрепена.

 

ПЪРВИЯТ МЪЖ

Видяхте ли, че излезе! Нов човек се роди на този свят!

 

Дълъг момент на мълчание. Героите остават неподвижни. Светлината се насочва към главата на марионетката, която прилича съвсем на РИЧАРД ТРЕТИ.

Детето- кукла ще се движи от ТАНЯ и двамата мъже.

Тази манипулация се прави дискретно, почти незабележимо.

 

Детето- кукла „сяда” на масата, между краката на ТАНЯ. Започва да дава признаци на живот – пуфти, плюе, ръмжи... Движи нагоре- надолу краката си. Накрая отваря очи.

 

ДЕТЕТО

/Истерично. / Искам си короната! Къде ми е короната?

 

ТАНЯ

Володя, дай короната на детето.

 

МАЙЕРХОЛД се навежда към „детето”, което веднага грабва от ръцете му. Държи я с двете си ръце. После я поставя на главата си и започва да смуче палеца на дясната си ръка.

 

ДЕТЕТО

Искам приказка!

 

ТАНЯ

Володя, разкажи му, успокой сина си.

 

МАЙЕРХОЛД

Приказка... Да...да.... Имало едно време един крал....

 

ДЕТЕТО

Искам приказката за двамата убийци, които изпратил Ричард да убият двете момчета- принцове в кулата Тауър в Лондон...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, добре...Значи.... Имало едно време един крал...

 

ДЕТЕТО

Татко, я ми кажи, ти защо се подигра чрез тази сцена с органите на сигурността в нашата страна?

 

МАЙЕРХОЛД се вкаменява, започва да се държи и той като марионетка и да си прави самокритика.

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Новородено, аз съм само един татко артист в служба на народа на нашата страна. И аз никога не съм се подигравал на органите за сигурност.

 

ДЕТЕТО

Тогава, защо по дяволите, ти облече в дълги кожени дрехи двамата убийци, които изпрати Ричард в Тауър?

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Новородено, дългите кожени дрехи на двамата убийци, изпратени от Ричард, нямат нищо общо с другарите от органите на сигурността у нас.

 

ДЕТОТО

Не ни мисли за толкова глупави. Здраво си сгазил лука, татенце!

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Новородено, не съм съгласен с тези обвинения...

 

ДЕТЕТО

/ Говори с лаещ глас. / Ти си една гнила контрареволюционна останка...Мислиш, другарю татко, недостойни, че органите на сигурността са толкова глупави та не могат да четат между редовете на твоята тъпа и прогнила режисура? Заради тебе се наложи органите да изчетат цялото творчество на този Шекспир, дори и сонетите му, дявол те взел! Защо не постави, например, „Веселите уиндзорки”? Прекрасна, весела, лека пиеса! Нима нашият народ не заслужава да се повесели?... Ти вместо да развеселиш малко гражданите на нашата родина, които се трудят неуморно, си се заловил да ги дестабилизираш, да ти подтикваш към саботажи...

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Новородено, не мога да се съглася, че някога съм правил това...

 

Детето” тика ръката си в корема на майката, откъдето е излязло, рови из него, като в торба, изважда един скиптър и започва с него да удря по главата Майерход.

 

ДЕТЕТО

Млъкни! Млъкни, недостойни човече! Ти не си баща, а говедо! Да не съм те чул повече да ми викаш „другарю”. Един шпионин в служба на империалистите няма право да произнася думата „другарю”. / Вика към някого / Донесете доказателствата! Донесете досието му!

 

Пишещата машина започва изведнъж рязко да трака ката картечница. Сцената се залива от дъжд от бели листа. Истинска вихрушка.

 

ДЕТЕТО

Ето досието ти, тате- говедо, какъвто си ти! От десет години те следим, от петнайсет те наблюдаваме, от двайсет сме те набелязали за следене....Знаем добре, че участваш в група за контрареволюция в областта на изкуството. Знаем, че организираш серии от подривни акции с цел да отслабиш държавата и да саботираш нашата основна цел – изграждането на новия човек...

 

ДЕТЕТО протяга ръце към ТАНЯ, която му подава две бонбончета.

ДЕТЕТО пъхва едното бонбонче в устата си, а другото натиква със сила в устата на МАЙЕРХОЛД.

 

ДЕТЕТО

На, яж бонбонче... нали е вкусно?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ДЕТЕТО

Хайде, не бъде толкова упорит... Признай си, че искаше да се подиграеш с органите... Признай си и ще приключим случая. Да не мислиш, че и ние, понякога не се иронизираме сами? Знаеш ли последния виц?

 

МАЙЕРХОЛД

Не.

 

ДЕТЕТО

Другарят Генералисимус отишъл на лов за диви патици. Стоял, колкото стоял, минало едно ято диви патици. Генералисимусът стрелял веднъж, стрелял два пъти, но не паднала нито една патица. Тогава се обърнал към Берия и казал: „Три пъти стрелях и нито една не падна!” На което другарят министър на вътрешните работи избърсал потта от челото си и рекъл: „Сигурно са глухи...” / Детето започва да се смее истерично. / Хубав виц, нали? Сигурно били глухи....Ха- ха- ха... Според теб кой пуска в обръщение вицовете за Генералисимуса, за Партията и за Органите?

 

МАЙЕРХОЛД

Не зная.

 

ДЕТЕТО

И нас политическите вицове ги измисля СПВПМ – Службата за Политически Вицове на Политическата Милиция! Значи, както виждаш, ние нямаме нищо против сатирата, против хумора, когато критиката, разбира се, е конструктивна...Твоят спектакъл е изграден само от омраза, от омраза и от съмнения... И на нас направо ни се къса сърцето, тук, в Секцията за Изящни Изкуства при Политическата Милиция, да къса ни се сърцето, като гледаме как измъчваш тези артисти. Разбра ли? И сега трябва да се откажеш от тези твои съмнения и лутания, от тази измяна на нашата идеология...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, другарю бебе.

 

ДЕТЕТО

Искам да видя как се отказваш от тези твои идеологически лутания, които ти пречат да бъдеш полезен на обществото...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, другарю бебе.

 

ДЕТЕТО

Тези твои съмнения ги премахни и напиши една хубава песен в чест на светлината...

 

МАЙЕРХОЛД

Да, другарю бебе.

 

ДЕТЕТО

И искаме да ни покажеш един Ричард Трети, който е поставен в

служба на работническата класа, на нашата нова идеология... Хайде, повече смелост, и на работа, другарю татко...

 

ТАНЯ изчезва заедно с ДЕТЕТО.

 

 

ПЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

Двамата мъже с дългите кожени дрехи тикат МАЙЕРХОЛ, който е напълно инертен, по един дълъг коридор.

Поставят го на желязно легло, после изчезват.

 

Бездна.

 

Светлинен лъч трепти над леглото.

От коридора се чуват тежки стъпки.

Ключ отваря с труд тежка метална врата.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ се появява с фенер в ръка. Сяда на железен стол до желязното легло, на което лежи МАЙЕРХОЛД. Може да се приеме, че тази сцена е в средновековен стил и е в кулата Тауър. Бялата риза на МАЙЕРХОЛД е изцапана с кръв.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Как си, другарю? Май не си много добре.

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Донесох ти малко вода. Тук можеш да си поискаш вода. Не забравяй това. Имам правото да си поискаш вода, колкото пъти пожелаеш. Имаш право на три неща. Първо: имаш правото да дишаш. Второ: да ходиш по голяма и малка нужда. И трето: да искаш вода. Разбра ли? Три права. Мисля, че не съм забравил нещо...Как се казваш, другарю?

 

МАЙЕРХОЛД

Всеволод.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Всеволод кой?

 

МАЙЕРХОЛД

Всеволод Емилиевич Майерхолд.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

В моето село имах един съсед, който се казваше Всеволод. Беше съвсем глух, бедният! И въпреки това го изпратиха в казармата... Само че оттам го върнаха у дома. Беше много глух, за да служи. Колкото пъти ме видеше, все ми викаше: Другаря колхозник Викентий, кой е по- щастлив – глухият или слепият? / Смее се простовато. / Та аз се казвам Викентий...Когато се обръщаш към мен, ще ви викаш Другарю Главен Пазач Викентий... Хайде, да пробваме как ще го кажеш... Другарю Главен Пазач Викентий.

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Главен Пазач Викентий.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Роден съм на брега на Волга. В град Броклоград. Имаше само коне и много вода... Само че водата край Броклоград отиде при водата на Съмбета, някой ни прокълна... Днес в този район няма нито коне, нито вода, а само заводи, дето бълват дим... Липсват ми много конете... Ти откъде си, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

От град Пенза, Другарю Главен Пазач Викентий.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Да не ти е нещо зле, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Да. Боли ме навсякъде.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Май са те понаплескали? Не им се сърди. Не си първият, нито последният. Както ми казаха, бил си интелигент. Жалко за тебе, другарю задържан. Аз не искам да знам за работите, дето се правят против Държавата, но ти го казвам като брат...не е добре. Виж ме...аз не зная нито да чета, нито да пиша. Едва успявам да си надраскам името върху хартията. Но никога не съм правил нещо против Държавата. И защото съм се държал добре, съм получил този пост. Цялото ми семейство остана в Броклоград, всички работят в колхоза. И защото се държах добре тук, другарите ми позволиха да си запазя един кон, тук... Няма да повярваш, но е истина, че моите в Брокоград си имат кон и каруца. И знаеш ли кой се грижи най- добре за коня? Голямата ми дъщеря, Нина. А конят се казва Везир. Имаш ли деца, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Имам, Другарю Главен Пазач Викентий. Моята съпруга тъкмо роди.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Добре. Добре е, да има човек деца, другарю задържан. Децата са всичко, което остава след нас. Аз имам шест, три момичета и три момчета. Момичетата се казват: Нина, Нирана и Нирка. А момчетата – Борис, Бубус и Базав. Три от имената започват с Н, а другите три с Б. Така ги помня по- лесно. Нина, Нирана, Нирка, Борис, Бубус, Базав. А жена ми се казва Зозора. Как се казва твоята жена, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Казва се Таня, Другарю Главен Пазач Викентий.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

И Таня е хубаво име. Искаш ли малко вода, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Дръж. Хайде, направи малко усилие, другарю задържан. Измий се. Виждам, че клепачът ти е разцепен, никак не е добре. Ако започне да гнои, рискуваш да си изгубиш окото. Дай да сложим малко спирт. Аз не съм медсестра, но ако искаш ще ти донеса каквото трябва. Имаш ли пари, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛ

Имам.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Ще ти донеса малко спирт и малко вазелин. Колко пари имаш, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Имам пет рубли, Другарю Главен Пазач Викентий.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Добре. Става. Можеш да ми платиш и по- късно. / Изважда бутилка водка, отпива глътка, после дезинфектира с водка раната на Майерхолд. / Няма защо да бързаме. Времето тук няма значение. Имаме го в изобилие. Вижте мене... Моето нещастие е, че не мога да спя нощем Имах десет коня и девет от тях дадох на колхоза... После отидох в града и си изгубих съня. И ето, че времето ми за живот се удвои. Като не спя... Затова нощем ми е приятно да разменя по някоя и друга дума със задържаните...

/ МАЙЕРХОЛД се свива от болка, докато Пазачът почиства раната му. / Не мърдай, Володя, не съм свършил...

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ продължава да почиства с видимо удоволствие раната на МАЙЕРХОЛД.

 

 

 

ШЕСТНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

РИЧАРД ТРЕТИ влиза със забързани стъпки в килията и разбужда МАЙЕРХОЛД.

 

 

РИЧАРД ТРЕТИ/ рецитира патетично, но и с известна ирония/

Сега ще питам всички:

кажете ми какво да правя с тези подлеци,

които срещу мене заговор крояха

и ме въвлякоха във своята игра...

 

 

МАЙЕРХОЛД

Ричард, остави ме намира.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Говори нормално./ Как си, приятелю, другарите понапляскаха ли те?

 

МАЙЕРХОЛД

Да...малко.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Вземи, донесох ти чиста риза.

 

РИЧАРД ТРЕТИ започва да се занимава с раните и контузиите на МАЙЕРХОЛД. Помага му да съблече окървавената риза. Измива гърдите, врата и лицето му. Слага крем върху раните и му помага да си облече чистата риза.

 

МАЙЕРХОЛД

/Сяда и извиква от болка. / Ау!

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Зле ли ти е, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Боли ме навсякъде.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Май здравата са те обработили. Не се ядосвай. Не си първият... Кажи ми сега, дали се чувстваш свободен, вътре в главата си, или не си?

 

МАЙЕРХОЛД

Ти защо ме изостави, Ричард?

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Не съм аз този, който те е изоставил, другарю Маестро Артист.

 

МАЙЕРХОЛД

Ти никога не си бил до мен, когато съм имал нужда от теб.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Защото съм прекалено зает със своите престъпления, другарю Артист Маестро. Представи си, че междувременно съм убил неколцина невинни хора.... Убих две момчета- принцове, моите племенници... убих и моята законна съпруга Кралица Ана... Посякох и моя предан приятел Лорд Бъкингам... Всички, които можеха да бъдат претенденти за короната или можеха да ми попречат да постигна целта си, са вече мъртви. Всички, с изключение на Граф Ричмънд, който избяга като последния страхливец във Франция да търси помощ. Него, обаче, скоро ще го направя на парчета на бойното поле... Кажи ми, Маестро Артист, защо искаше да ме направиш положителен герой?

 

МАЙЕРХОЛД

Защото ти представяш злото без идеологическа окраска. Разбира се, ти си сила от света на Мрака, но злото, което представяш е „честно”. Разбира се, ти убиваш , за да вземеш властта, но твоите престъпления не са извършени в името на някаква велика утопия. Ти нямаш скрупули и приемаш злото без колебание, но не исках от твоите подчинени от съучастниците си да те хвалят за престъпленията ти. В ужаса, който излъчваш от цялото си същество, има нещо грандиозно, защото ти не си демагог. Ти, разбира се, си един лицемер, способен да симулира всичко...приятелство, любов, вярност...но никой не може да отрече, че го правиш с известна доза чар. За възхищение е начина, по който съчетаваш коварството с бруталността, да не казвам още, че в начина, по който говориш има нещо проницателно и тънко, което изненадва. Ти представяш онова, което човечеството е забравило отдавна: директното искрено и стопроцентово зло. Днес злото е маскирано под приказките за един по- добър свят. Днес злото иска не само да владее напълно тълпата, но и да бъде аплодирано и дори обожавано от нея. Злото вече не се задоволява само с факта, че владее света от двореца, в който царува, то иска да живее в умовете на хората, да ги управлява отвътре. Злото, в което живеем сега, е хиляди пъти по- ужасно от чумата през Средновековието. Злото днес убива, за да подхранва ужасния страх на хората, които дори и не помислят да се разбунтуват. Злото днес е толкова упорито, толкова дълбоко проникнало навсякъде, че може да се срещне дори у още неродените бебета в коремите на майките. А децата, които се раждат днес не искат нищо друго, освен да бъдат слуги на злото, защото в мъничките им промити от самото зло мозъчета, няма нищо друго. Ето защо днес злото се прицелва във всички нас... Ричард... Къде си?

 

Оглежда се наоколо, но РИЧАРД ТРЕТИ е вече изчезнал.

 

 

СЕДЕМНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ влиза с бързи стъпки в килията и събужда

МАЙЕРХОЛД. Лицето на ГЕНЕРАЛИСИМУСА в този момент изразява искрено човешко съчувствие. Носи одеяло и куфар.

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Ей, другарю артист, тук ли си?

 

МАЙЕРХОЛД

Другарю Генералисимус, вие ли сте?

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Шшт! Говори тихо! Знаеш, че онези могат да дойдат всеки момент... Стой където си... Престори се, че не ме виждаш... Не обръщай глава към мен... Това, което става е недопустимо... Не са ти дали дори едно одеяло... Вземи, донесох ти едно... Имаш ли сапун?

 

МАЙЕРХОЛД

Не.

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

/ Дискретно, озърта се постоянно да не го види някой. / Скандално! Оплачи се, поискай си правото на разходка. Поискай екземпляр от вътрешния правилник. Имаш правото на баня веднъж седмично. Все пак, не сме някакви варвари в тази страна! Правилникът изисква водата да бъде загрята до 23 градуса. Да не те измамят! Ако водата не е достатъчно топла, ще искаш да е 23 градуса! Разбра ли? Имаш правото да бъдеш чист. Не забравяй това! Трябва да се бориш за правото си да бъдеш чист... Какво още исках да ти кажа? Вече трябва да си вървя... А, да, донесох ти молив и бележник... Най- важното: не преставай да пишеш! Продължи да пишеш, да си записваш мислите, да размишляваш... Довиждане...

 

МАЙЕРХОЛД

/Силно разтревожен, гледа към новичкия молив, който не е подострен./

Другарю Генералисимус! Другарю Генералисимус!

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Да, какво има?

 

МАЙЕРХОЛД

/Шепне./ Имате ли случайно острилка?

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ

Да, да.

 

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ отваря куфара си, който е пълен с острилки. Някои от тях падат на земята.

ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ подава на МАЙЕРХОЛД една острилка и прибира останалите от земята, след което си тръгва набързо.

 

 

 

 

ОСЕМНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ се поява с куфар в ръка и събужда МАЙЕРХОЛД.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Добър вечер, нещастни артисте. Спиш ли? Много добре правиш, трябва да спиш, за да си възстановиш силите. Дръж, нещастни артисти, имаш разрешението да отвориш този куфар. / Отваря го вместо Майерхолд, поставя го на пода и започва да вади от него вещите, купени от Таня. / Я, виж...жена ти е помислила за всичко... Ето и долни гащи... Добре... Браво, другарю задържан, сега ще се почувстваш по- добре, ще видиш... Макар, според мен, няма да успееш да завъдиш въшки тук. Тези тук или ще те екзекутират, или ще те изпратят на лагер. Защото следствието приключи. Призна си всичко... Така е, другарю задържан, когато един другар задържан си признае всичко. Пред лицето на Държавата трябва да бъдем послушни и смирени.... Защото Държавата знае какво прави... Аз, например, никога не съм направил нищо против нея, но ако се наложи съм готов да си призная всичко...Затова ми повериха този пост тук. Тъй като стана дума, другарю задържан, ако един ден дойде заповед да бъдеш екзекутиран, какво ще е последното ти желание?

 

МАЙЕРХОЛД

Да изям едно печено пиле и да изпия една бутилка червено вино.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Много добре. Няма да го забравя.

 

МАЙЕРХОЛД

И ако можеш, предай на жена ми да ми изпрати пиесите на Шекспир.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

На кого? Кой беше този Кекспир?

 

МАЙЕРХОЛД

Един доносник. Той ме предаде...

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Така е! Човек да няма вяра на никого... Преди няколко дни един другар задържан като тебе ми поиска, преди да го екзекутират, един буркан с с ягоди. Само че откъде да намеря по средата на февруари ягоди? Така че му донесох един буркан с кисели краставички и бутилка водка. Цялата нощ пихме заедно, говорихме разни врели- некипели, изядохме и буркана с краставичките, а после, рано сутринта, другарят задържан беше разстрелян... Да, човекът, все пак, си умря благодарен и спокоен... Ще кажа на жена ти да ти изпрати чифт подплатени ботуши. Ако случайно не те разстрелят, а те изпратят в Сибир, ще е добре да имаш такива ботуши. / Изважда бутилка водка. / Добра жена имаш... / Отпива глътка. / Пийни, пийни си и ти, за здравето на твоя син....Хайде, пийни си... Хайде, пийни си, ще ми платиш по- късно...Не е скъпо... Рубла за три глътки... / МАЙЕРХОЛД отпива една глътка. / Почувства ли се по- добре, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Да, Другарю Главен Пазач Микентий.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Добре... Трябва да си помагаме един на друг, нали сме хора... Всичко се случва, всички сме Божии чеда... Дори и предателите на родината, и тях Господ ги е създал... / Отпива още./ Макар че родината не бива да се предава. Жалко, другарю, този другар Кекспир не е трябвало да те кара да предаваш родината... Отпий, отпий още една глътка... Рубла за три, казах ли ти?... И не предавай повече родината, разбра ли?

 

МАЙЕРХОД

Няма да я предам, Другарю Главен Пазач Викентий.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Майка ти те е изпратила на училище, нали? Да станеш човек. Аз моите деца ги пратих всичките на училище, но моите родители не ме пратиха да уча. Голямата ми дъщеря вече завърши гимназия, но не иска да отива далече от къщи. А аз й викам... иди в Университета, Ниночка, върви в Университета, за да живееш по- добре. Но тя не иска да учи повече, иска да се жени. И може би има право, може би не е добре човек да учи в Университета. Виж какво е станало с тебе, другарю задържан. Заради този проклет Кекспир... Университета е, за да станеш професор, а не да стигнеш до зандана. Кой Университет си учил, другарю задържан?

 

МАЙЕРХОЛД

Завърших Висшето театрално училище в Москва...

 

Тежки стъпки по коридора.

 

 

ДЕВЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

Влиза РИЧАРД ТРЕТИ, облечен в ризница, носи огромна сабя.

Играе сцената на финалната битка с РИЧМОНД.

 

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Махни се, роб! Живота си заложих

и няма да се дръпна от играта!

Тоз Ричмонд се е умножил по шест –

петимата убих, а още жив е!..

 

Облечен и той с ризница, РИЧМОНД се появява с огромна сабя.

РИЧАРД и РИЧМОНД започват да се дуелират.

 

МАЙЕРХОЛД

/ Спира сцената и говори шепнешком./ Спрете! Спрете... Спрете най- после... Няма нищо по- смешно на сцената от един истински дуел... На искам истински дуел. Искам само по няколко движения, които да подскажат една фронтална битка между две сили, между две енергии. Не искам да чувам дрънкане на саби, искам да усетя емоцията на шока тук. /ТАНЯ се появява зад гърба на двамата дуелиращи се./ Таня, вземи им шлемовете. В тази сцената лицата трябва да се виждат много ясно. Излезте и влезте отново...

 

Двамата герои свалят шлемовете си и ги подават на ТАНЯ.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ вече без шлем, си повтаря репликата/

Махни се, роб! Живота си заложих,

и няма да се дръпна от играта!

Тоз Ричмонд се е умножил по шест –

петимата убих, а още жив е!..

 

РИЧМОНД и РИЧАРД започват да се дуелират.

РИЧАРД ТРЕТИ пада сразен от сабята на РИЧМОНД.

 

МАЙЕРХОЛД

/Отново спира сцената./ Не, не и не! Смешно е! Не бива да падаш по този начин. Така не се умира на сцената. Опитай се да паднеш бавно, като филм със забавен каданс. Значи, запомни, тази сцена има три момента… Първо шокът при срещата на двете непримирими сили…После битката, която се представя само с няколко скицирани жеста… и накрая, падането на Ричард, което става бавно, той първо отпуска единия си крак… така… така… вкаменява се… така…това е всичко… И после Ричмонд казва финалната си реплика… Хайде, отново…

 

РИЧМОНД и РИЧАРД се подготвят за нов „дуел”.

 

МАЙЕРХОЛД

Таня, махни им ризниците. Искам да се бият по ризи. Но ризите и на двамата да са раздрани, да се вижда, че това са ризи от битка, която се е превърнала в истински ад за двамата мъже…

 

ТАНЯ набързо успява да раздере ризите.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

Махни се, роб! Живота си заложих,

и няма да се дръпна от играта!

Тоз Ричмонд се е умножил по шест-

петимата убих, а още жив е!

 

Двамата се бият, после РИЧАРД ТРЕТИ се сгърчва от болка и пада на колене, като остава неподвижен.

 

РИЧМОНД

Хвала на Бога и на вас, бойци,

денят е наш и злият пес е мъртъв!

 

Дълга пауза.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

И сега какво да правя? Да падна окончателно ли?

 

МАЙЕРХОЛД

Не, сега се гърчиш още по- силно… Страдаш… Не изпускаш обаче сабята…така… челото ти пада и докосва земята… Сега си паднал… паднал си в прахта… постепенно ставаш все по- малко и като че ли се стопяваш бавно… искам да видя как изчезваш, бавно, бавно…свиваш се, свиваш се…като че ли изчезваш от лицето на земята… Ясно ли е?

 

РИЧАРД и РИЧМОНД изчезват.

ТАНЯ поставя на един стол табла с печено пиле, бутилка вино и един дебел том с пиесите на Шекспир.

 

 

ДВАДЕСЕТА СЦЕНА

 

Нощ. В килията на МАЙЕРХОЛД. Влиза Главният пазач.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Володя, събуди се... Събуди се, Володя, работата е сериозна... Володя, работата е сериозна, много сериозна, моля те, събуди се...Изпий една глътка водка, гратис ти я давам...

 

МАЙЕРХОЛД

Какво се е случило, Другарю Главен Пазач Викентий?

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

/ Секне се много шумно, изпива и той глътка, избърсва си сълзите./ Страшно съм притеснен, Володя, направо съм полудял, бесен съм...Сърцето ми се къса... Станах за смях на село... Трябва да напиша писмо, Володя... Моля те, Володя, ти можеш да пишеш, напиши каквото ще ти кажа...Ето, донесох каквото трябва... / Изважда лист хартия и молив. / Трябва да напиша писмо на тази малка кучка, на тази глупачка...

 

МАЙЕРХОЛД

Но какво се е случило, Викентий?

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

/ Пие и си бърше сълзите. / Избягала от къщи с един бивш съученик! Ниночка избягала с един, дето я наобикаляше, той дори в армията още не е ходил... Един мухльо, един глупак... Че взели и коня...Взели Везир... Глупаво момиче, просто... Избягала... Ще си провали живота...

 

МАЙЕРХОЛД

Добре, но какво искаш да й напиша?

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Напиши така....Пиши... Ниночка, това писмо го пише баща ти, малка глупава кучко... Написа ли?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Нина, това писмо ти го пише баща ти, който сега умира от срам, защото ти направи цялата ни фамилия за срам пред цяло с Написа ли?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Пиши така... Нина, ти повече не си моя дъщеря. Нина, не искам нито да те видя, нито да те чуя, ако веднага не се върнеш у дома. Нина, ако не се върнеш веднага у дома, ще изпратя милицията да ви търси и двамата, тебе и твоя сополанко, твоя глупав пъпчивко, за когото ще се погрижа направо да замине за лагер в Сибир. Написа ли?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Чух, че сте взели и коня, ако Везир пострада нещо, да знаеш, че ще те набия с колана като куче. Веднага се върни с Везир у дома и започни да се грижиш за него, да го чистиш, храниш и поиш. Не забравяй, че това е моят кон!...Написа ли?

 

МАЙЕРХОЛД

Да.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Я ми прочети написаното, за да помисля още какво трябва...

 

МАЙЕРХОЛД

Мила Нина, Това писмо го пише баща ти с натъжено сърце и те моли да го разбереш добре. Мила моя Ниночка, ти знаеш, че те обичам повече от всичко на света и не искам друго, освен твоето добро. Върни се у дома и всички неща ще се оправят. Ако искаш да се омъжиш сега, знай, че нямам нищо против. Но Везир трябва да го пазиш, ще ти го дам като зестра, няма да го занеса със себе си в гроба, я. Като има живот и здраве, всичко друго ще се нареди. Върни се у дома, мила моя Ниночка, мое момиченце, ти вече си голяма и имаш правото да живееш, както повелява сърцето ти. Толкова засега. Помисли си и за нас, за мен, и за майка ти, които те обичаме толкова много...

 

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ остава ката парализиран за няколко секунди, неспособен дори да диша. Изведнъж се сепва, сякаш се е задушил. Бързо умря силно МАЙЕРХОЛД, който пада на пода.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Реакционен боклук си ти! Какво ти казах и какво написа? Ето защо си в затвора, затова защото никой не може да ти има доверие. Никой не може да ви има доверие на вас, гнили и лъжливи интелигенти!... Какво ти казах да напишеш? Нали ти казах да й напишеш да ми върне коня? Да съм й дадял коня за зестра? Не случайно ви ловят сега като зайци и ви прибират... Накрая ще ви опушкат всички, защото за вас няма нищо свято, защото си играете със съдбите на хората и само ги вълнувате излишно...

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ пие и се мята от единия край на килията до другия.

МАЙЕРХОЛД остава известно време на колене, после започва да се свива от болка и докосва пода с челото си.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

/ вика/ Кога казах, че искам да й дам коня? Конят е мой! Коня на никого няма да го дам! На никого! На никого, никого! Никой няма да ми вземе коня! / изтрива сълзите си и се приближава до МАЙЕРХОЛД като му подава бутилката./ Дръж, пий, артисте- ренегат...

 

МАЙЕРХОЛД поема бутилката и отпива глътка. Алкохолът го разтреперва.

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ взема одеялото и го поставя зад гърба на МАЙЕРХОЛД.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Затова ще ви опушкат всички, защото бъркате право в сърцата на хората... Само знаете... да бъркате в душите и сърцата на хората...Добре правят, че ви разстрелват... Заради вас нищо върви в тази държава...Но ние ще разстреляме всички интелигенти и накрая ще си създадем новия социалистически човек....

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ подава ръка на МАЙЕРХОЛД да стане и го настанява да седне на стол. После сяда и той до него, пие и плаче до рамото му.

 

ГЛАВНИЯТ ПАЗАЧ

Защо ми стори това, Володя? / Пие. / Всички сте се наговорили да ми разбиете сърцето.... / взема писмото от МАЙЕРХОЛД и го разглежда. /Не, конят, никога, за нищо на света... Добре, дай, ще й изпратя на тази малка кучка Нина това писмо, само че изтрий, задраскай това за коня... Коня няма да й го дам, конят си е мой...Конят е мой и не го давам на никого, за нищо на света...

 

МАЙЕРХОЛД взема писмото обратно и задрасква част от него.

 

Влиза РИЧАРД ТРЕТИ се приближава до МАЙЕРХОЛД и бавно му взема листа от ръката, сякаш играе ролята на куриер, който ще го занесе на получателя.

РИЧАРД ТРЕТИ се приближава до рампата и застава пред публиката.

 

РИЧАРД ТРЕТИ търси погледите на зрителите, после поглежда към листа, сякаш се готви да прочете писмото пред публиката.

 

РИЧАРД ТРЕТИ

/ Чете./

Дали убийци няма тук наблизо?

Да, има – аз самият съм убиец!

Да бягам! От какво? От свойта мъст?

Мъст над кого? Над себе си? Уви,

аз се обичам! За какво? За нещо

хубаво, което сам съм си извършил?

О, не! По- скоро мразя се, уви,

за хиляди извършени злини...

 

Светлината постепенно угасва.

 

Слаб лъч осветява таблата с печеното пиле и бутилката червено вино, а също и тома с пиесите на Шекспир.

 

 

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА СЦЕНА

 

МАЙЕРХОЛД е заспал на стол в центъра на сцената.

Огромна мишка се е качила върху таблата с недокоснатото ядене и ражда върху пиесите на Шекспир.

 

СУФЛЬОРКАТА излиза от суфльорската будка и се приближава до МАЙЕРХОЛД, когото разтърсва леко.

 

СУФЛЬОРКАТА

Другарю Майерхолд...Другарю Майерхолд...

 

МАЙЕРХОЛД

/ сепва се / Какво има?

 

СУФЛЬОРКАТА

Нещо сте уморен... Искате ли чаша вода?

 

МАЙЕЛХОЛД

Да...

 

СУФЛЬОРКАТА

/Дава му да пие./ Заповядайте... По- добре ли сте вече? Я, вижте моя крак... Зарасна перфектно... Отървах се от гипса... Вече мога да ходя... Да тичам, да танцувам дори... / Прави няколко танцови стъпки. / Мога да играя отново на сцената....Ще си поема отново ролите.... / Сваля си черния шал от врата и завързва очите на МАЙЕРХОЛД./ Не е ли много стегнато?

 

МАЙЕРХОЛД

Не, добре е.

 

СУФЛЬОРКАТА

Тогава ще ви оставя така... Много сте уморен.... Починете си... А аз ще трябва да суфлирам онова, което остана от мълчанието....

 

СУФЛЬОРКАТА влиза отново в будката си.

 

Дълго мълчание.

 

СУФЛЬОРКАТА / вика като офицер пред наказателен отряд/ Огън!

 

 

Старата пишеща машина започва да трещи като картечница.

Сякаш десетки невидими пушки стрелят по МАЙЕРХОЛД.

Стената в дъното е вече надупчена от куршуми, но МАЙЕРХОЛД си остава неподвижен, недокоснат.

 

Дълго мълчание.

 

Пишещата машина „ стреля” отново, още по- агресивно, по- оглушително.

През малките дупки влизат светлинки и постепенно покриват цялата сцена.

 

Дълго мълчание.

 

СУФЛЬОРКАТА

Огън!

 

Пишещата машина „убиец” започва нова гръмка канонада.

Други нови дупки се появяват по рундхоризонта на сцената,

през които навлизат нови, ярки светлини.

 

Уплашена, огромната мишка рязко избягва от сцената,

за да намери убежище сред публиката.

К р а й


 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev