ЙОЖЕН ЙОНЕСКО – КАРТИНАТА

 

 

или П а л я ч о в щ и н а

 

комедия /фарс / в две действия

преведе от френски: Огнян СТАМБОЛИЕВ

 

 

Действащи лица:

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН,

който може и да не бъде дебел

ХУДОЖНИКЪТ

АЛИС

СЪСЕДКАТА

 

 

 

ДЕКОРИТЕ

 

Голяма стая, в която има само едно голямо бюро.

Телефон пред бюрото– огромен кожен фотьойл, в който е седнал Дебелият господин.

Лява врата, дясна врата, вдясно– прозорец.

Дебелият господин е доволен от себе си, облечен с риза, украсена с роза, крещяща вратовръзка, навити ръкави. Огромен златен джобен часовник. Чисти зъбите си със златна четка, докато говори.

На бюрото- лопатка за почистване на ушите– също от злато. Сакото му е преметнато върху облегалката на фотьойла (на ревера също е закрепена роза).

Художникът е облечен бедно, небръснат, с вид на просяк. Под мишницата държи опакована и навита на руло картина.

Алис, доста стара, с мръсна престилка, груби и разкривени обувки, с бели коси, подаващи се безредно изпод боне от басма. Носи очила и бял бастун. Едноръка е. Постоянно си бърше носа с ръка.

Изключително стеснителен, Художникът пристъпва от крак на крак. Всичко това може да бъде изиграно в стила на братя Маркс.

 

При вдигането на завесата,

Дебелият господин седи на бюрото. Постоянно си гледа часовника, играе си пъстрата вратовръзка, чисти си зъбите и ушите, а също и ноздрите - с “подходящи” инструменти: молив, бръснач, нож за хартия или направо с пръсти. Пред бюрото, прав, на почетно разстояние, почти до дясната врата, стои Художникът. Изглежда, че и той има склонност да си чисти зъбите и плахо се опитва да го прави, докато Дебелият господин най- неочаквано се обръща към него:

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Приближете се, хайде, елате по– близо!... (Художникът остава неподвижен) Виждате ли, всяко начало е трудно. Да, да, не беше никак лесно. Трябваше да преодолея доста трудности, с които все пак успях да се справя. Но аз не стигнах изведнъж до върха, драги ми господине, на този свят чудеса няма, така да знаеш... (преминава на “ ти”)

ХУДОЖНИКЪТ: О да, много добре ви разбирам, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Аз съм нещо като булдог, захапах живота със зъбите си и не го оставих. (Оголва зъбите си, прави: „хам! хам !“, стиска ги, вдига устни и изръмжава като зло куче )Виждаш ли, драги, главното е да се държиш твърдо.

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, да се държиш твърдо.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН : Защото нищо не пада даром от небето като манна небесна. (прави широк жест с ръката си, посочвайки стаята) Ето го резултатът от моите усилия– всичко тук е мое. Е, какво ще кажеш, господинчо? Ей! Хайде, кажи, каквото има да казваш!

ХУДОЖНИКЪТ: Аз, такова. . .

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН (бърше си потта от челото с голяма кърпа): Плодът на моите усилия и потта от моето чело! Гордея се с това .

ХУДОЖНИКЪТ: О, да, господине, има за какво да се гордеете.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН : Хайде, приближете се, елате по- близо! (Художникът прави половин крачка. ) Без да се хваля, но мога да се дам за пример. На другите и за тебе! Противно на мнозина , които също като мен са успели в този живот , благодарение на упорството си и на труда си – аз съвсем не съм егоист. Казах ти преди малко, че на този свят няма чудеса. Не, господине , чудеса има!

ХУДОЖНИКЪТ: Има ли?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, искам да ме разберете добре. На света има само едно чудо и това е трудът.

ХУДОЖНИКЪТ (наивно): Ах, да, имате право: “чудото на труда“.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, така е. Ето и доказателството: тази къща е плод на моя труд.

ХУДОЖНИКЪТ: Никой не може да го оспори. / Слага картината под другата си мишница./

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Аз самият съм продукт на моя собствен труд. Животът за мен е една продължителна битка. Да, животът е безпощадна битка. На знам дали си на същото мнение.

ХУДОЖНИКЪТ: О, да, разбира се, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Битка на живота и смърт, но честна, чрез свободна конкуренция.

ХУДОЖНИКЪТ: Да, свободна конкуренция.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Но накрая човек не може да не изпита удовлетворение, едно дълбоко, макар и малко горчиво удоволствие. Радост от изпълнения дълг! Да заспиш спокоен с чиста съвест. / За секунди притваря очи и захлупва лице към бюрото, сякаш заспива./

ХУДОЖНИКЪТ: Да, спокоен, господине, напълно спокоен. / Опитва се да си почисти зъбите, на не успява, защото.../

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН /отваря очи/ Спокоен ли? Кой е спокоен? Не, това е затишие пред буря.

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, да, разбирам: затишие пред буря!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Хайде, ела, ела по- близо! / Художникът едва се придвижва. Дебелият господин почти се е разплакал, трогнат от собствената си съдба./ Когато бях малък, страдах много. Баща ми, не искам сега да говоря за него, защото не е жив... А майка ми се омъжи повторно за един пияница. И баща ми пиеше доста, но този човек беше непрекъснато пиян. После умря и мама. / разхълцва се/ Не можеш да си представиш, какво може да означава това за едно момче в пубертета... Да остане самичко на този свят.../ заплаква/

ХУДОЖНИКЪТ /трогнат и той до сълзи/: Да, господине, мога да си представя...Моля ви, не плачете!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / удря с юмрук по масата / Не, господине, ти не можеш да си го представиш...

ХУДОЖНИКЪТ /плахо/: И аз го преживях, господине. Моята бедна майка...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не-е-е! Драги господине, не е точно същото. Ние с тебе сме толкова различни.

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, да, да, така е!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Я погледни през прозореца на улицата! / прави знак на Художника да отиде там/ Хайде, иди сега до прозореца!

ХУДОЖНИКЪТ / с картината под мишницата отива до прозореца/ Там ли?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Е, и какво видя?

ХУДОЖНИКЪТ: Хора, случайни минувачи.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: И какво правят тези случайни хора?

ХУДОЖНИКЪТ: Ами.. вървят.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Само това ли? Я сега погледни по- добре! Нали никой не прилича на другия?

ХУДОЖНИКЪТ: Да, така е.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Знам добре това – не за първи път го забелязвам. Аз винаги наблюдавам хората от улицата. И чета в душите им... Ама остави тази картина долу!... И все пак, всички са еднакви! В това е тайната на живота. / Художникът не знае, къде да си остави картината, така че я слага под другата мишница. / Остави най- сетне тази картина, стига си я местил като не знам какво...

ХУДОЖНИКЪТ: Моля да ме извините!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Местиш тази картина, като че ли местиш някоя пушка! Ха- ха- ха! Или нещо друго, да не казвам какво!

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, да, така е, извинете!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Седни най- сетне! Стига си ме нервирал!

ХУДОЖНИКЪТ / напразно си търси място да седне, няма стол/: Да, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Виждаш ли, драги, цели двайсет години бях на борсата. Играех много упорито и накрая спечелих. / прави широк жест с ръка_ Виж този телефон! / телефонът звъни/ не знам, дали ме разбираш?

ХУДОЖНИКЪТ: Разбирам ви, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Внимавай сега, още веднъж! / посочва телефона. Звъни се, после сигналът прекъсва/ Аз не държа да те убедя. Ти трябва сам да се убедиш. Та за какво говорех? Ах, да, за борсата, за борсата – там е животът, истинският живот! Борсата може само да закали един мъж... Борсата е истинският живот – трябва да можеш да избираш и да решаваш! Да имаш смелостта.

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / сълзливо /: Като дете съм спал върху сламеник, дари мой, по улиците, по приютите. Сам се възпитавах и образовах. Нямах нито детство, нито младост...

ХУДОЖНИКЪТ / разплаква се и той /: Не плачете, господине!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / заравя лице в масата, после вдига чело/ : Живея в тази къща, в рмоята къща, заедно със сестра ми... Тя е доста по- възрастна от мен. Аз винаги съм имал... Повярвай ми, не искам да се хваля...

ХУДОЖНИКЪТ: Моля ви, господине...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / прави му знак да мълчи/: ... Винаги съм имал голяма слабост към изкуството: към хубавата музика, добрата литература, към живописта, киното...За съжаление, нямам много време за четене, за музеи, за концерти, за театър... В живота не можеш да правиш само това, което искаш.

/повишава тон / Драги мой, тези, които искат да правят всичко, което им харесва, просто не познават живота!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, разбира се, че не го познават!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Вечер, когато се връщах от борсата, винаги бях много уморен, за да... Разбираш ме, нали? Но аз имам душа на артист. Драги приятелю, искам да ти призная сега, че много уважавам творците и ги познавам, така че...Не мисли, че съм способен да ги презирам! Не, опазил ме Бог! /поглежда строго Художника, после се изправя и насочва пръст към него./

ХУДОЖНИКЪТ / отдръпва се уплашен/ : Но аз, аз не вярвам, че можете да ги презирате. Не, в никакъв случай!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / сяда във фотьойла/: Добре! / рязко/ Седни, моля те! Значи, аз съвсем не презирам творците, дори напротив: възхищавам им се! Разбира се, само на добрите и истинските, на искрените творци, защото в изкуството, особено в живописта, както е в твоя случай...

ХУДОЖНИКЪТ/ притеснен/: Моята личност е твърде скромна...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН:... в живописта, както и в бизнеса, трябва да има професионална честност, иначе не може! Ако искаш да ти дам един съвет: превърни своето изкуство в оръжие. Изкуството е вид борба за живот, като всяка друга борба. То е като войната, като търговията. Изборът е само въпрос на темперамент! Накратко: това, което търсим, ние, хората, е щастието. Ние всички сме поклонници на един и същи идеал: щастието, задоволяването на инстинктите, на нуждите... на нашия апетит, на нашата суета! Има ли друг идеал, по- благороден идеал от този? Няма!

ХУДОЖНИКЪТ / плахо/ : Да, няма! Така е.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ето защо: в края на краищата хората могат да се разберат. Няма общност без еднаквост на целите, нали? Това е основен принцип на всеки хуманизъм.

ХУДОЖНИКЪТ: Хуманизмът е голяма работа1

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, той идва от думата „ хуманно”, което означава „ човешко”. / Двамата мъже остават за миг замечтани/ Я седни сега и си остави някъде картината! След като си така любезен да ме изслушаш, ще продължа да споделям с теб. Слушай ме сега!

ХУДОЖНИКЪТ: За мен е голяма чест, дори не съм си и помислял подобно нещо.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Благодаря ти за вниманието, приятно ми е да разговарям с теб. Ти си първият човек, пред когото се разкривам!

ХУДОЖНИКЪТ : О , господине, благодаря ви за тази висока чест. Но не знам дали я заслужавам.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Разбира се, че я заслужаваш. Мисля, че мога да ти имам доверие. Нали дойде да ми продадеш тази картина.

ХУДОЖНИКЪТ / скромно/: Да, да, ако е възможно. Много бих искал да...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: И все пак, ти не си първият, който дойде при мен. Ти си, драги мой, една от малкото благородни души, които могат да се срещнат днес, ти си човек, способен да изслушаш другия, да споделяш болките и радостите на хората...Да, ти си наистина един много добър човек... Ти не се егоист, нали?

ХУДОЖНИКЪТ: Не, не съм.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Е, не бъди толкова скромен. Аз съвсем не те лаская, просто казвам истината. Аз съвсем не лъжа, приятелю, нали?!

ХУДОЖНИКЪТ: Но аз не съм казал, че лъжете!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Иначе как щях да постигна всичко това / прави широк жест/, да имам всичко това... Но в края на тази борба ми липсва нещо. Да, нещо важно. / става от мястото си/ Аз не съм щастлив, драги приятелю. / сяда отново – въздиша с натъжено лице/.

ХУДОЖНИКЪТ /притеснен/: Вие наистина ли не сте щастлив, господине? Ау!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, не съм. Колко сложна е човешката душа! / силно удря гърдите си, в областта на сърцето/. Моят вкус към изкуството, по- точно: моята голяма страст към него аз не успях да удовлетворя никога. Да, аз, който успях в толкова неща, не можах да намеря нито една жена, която да ме разбере, която да ме хареса искрено, истински. Разбира се, това не е лесна работа, но...

ХУДОЖНИКЪТ: Защо да е трудна?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Така ли мислиш, приятелю?

ХУДОЖНИКЪТ: Ами, да. Мисля, че не е толкова трудна.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Аз пък мисля, че е доста трудна.

ХУДОЖНИКЪТ: Може би имате право.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, трудна е!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, наистина, ако се замисля повече – така е. Трудна е!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не, не, не вярвам, че е чак толкова трудна. Във всеки случай трябва да се търси. Една жена, в която да се открият всички съвършенства на тялото и духа, която да има много качества и на първо място да бъде интелигентна...

ХУДОЖНИКЪТ: Да, интелигентна...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: И в същото време: красива, забележителна! Но най- вече красива, драги мой, красива!... Е, мога да кажа, че все още не съм срещнал такава жена... Ех , поне да имах тук, в моя дом, снимка, образ, изображение на една такава жена... Тук, сред тези стени... / пави широк жест/ Разбираше ли ме?

ХУДОЖНИКЪТ: Мисля, че ви разбирам...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Тези стени тук много ме потискат, да знаеш!

ХУДОЖНИКЪТ / посочва към картината, която носи под мишница/ : Може би тази картина ще ви хареса, може би тя до известна степен ще може да...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ще ти задам един въпрос сега: може ли изкуството да замени жената, за която мечтая - красива и умна? Жена, която ми липсва?

ХУДОЖНИКЪТ: Все пак, погледнете това! / посочва картината/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Мисля си за моята сестра, която е досат по- възрастна от мен и която стои тук, у дома, която не успя в живота, но не е лоша, напротив, добра е... какво ще прави тя без мен? Прибрах я в къщата си, грижа се за нея, храня я – сега е в кухнята – и тя се грижи за мен, за домакинството ми, обича ме, привързана е към мен, но това е друго. Тя ми е сестра и ... А когато се прибирам вечер, аз искам да ме посрещне едно младо и хубаво лице, една грациозна фигура... А сестра ми, сестра ми е доста грозна приятелю!

ХУДОЖНИКЪТ: Жалко.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, така е ,драги мой, защо да крия. Моята сестра все пак не успя да убие у мен порива, желанието да се радвам на красотата. Напротив, тя засили това мое желание. Изостри го! Не можеш да си представиш до каква степен.

ХУДОЖНИКЪТ /смутен /: Разбирам ви много добре, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / с признателност /: Ах, скъпи маестро, позволи ми да те нарека маестро, колко много ценя тази твоя деликатност, желанието ти да ме разбереш. От днес нататък ти ще бъдеш винаги добре дошъл в моя дом и ние ще се разбираме...

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, колко много ме ласкаете. Щастлив съм да чуя това.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ти, приятелю, разбираш всичко веднага, още преди да съм се доизказал. Не съм предполагал, че може да има такъв човек като тебе!

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, оставете !

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Моята сестра съвсем не е някое зло създание, но красотата не е сред нейните достойнства. Тя, драги мой, живее в свой свят и съвсем не е свободна душа. Горката, толкова е далече от изкуството! Далече и от красотата! А как бихме могли ние с тебе, приятелю, да живеем без изкуство, без красотата, без музиката, без поезията, без живописта? И какво щяхме да бъдем без тях, кажи?!

ХУДОЖНИКЪТ: Какво? Знам ли? Не знам...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Знаеш ли какво? Щяхме да бъдем просто едни сити търбуси, приятелю!

ХУДОЖНИКЪТ: Все пак, все пак...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Какво „все пак”? Защо не си съгласен с мен? Нали преди малко твърдеше, че ме разбираш?

ХУДОЖНИКЪТ: Да, разбира се, че ви разбирам, но...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Какво „но”?... Защо стоиш прави, драги? Седни най- после! ... Аз я поддържам, храня я, дори в устата й слагам...

ХУДОЖНИКЪТ / смутен /: Имате предвид устата на вашата сестра?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Все за нея говорим, нали?... Да, ще взема да купа тази твоя картина, защото сестра ми е грозна, за да гледам поне нещо красиво в къщи. Сигурно ще ми струва доста скъпо, нали?

ХУДОЖНИКЪТ: Не много скъпо, господине – за човек като вас...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / рязко сменя това, започва да говори като бизнесмен/: Нека да сложим картите върху масата: колко ще ми искаш за твоята картина?

ХУДОЖНИКЪТ / изненадан и смутен/: Ами...аз... аз...не знам, господине...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / СЪЩИЯТ ГОН/ : Хайде, кажи цената!... Казвай направо! Само да не надхвърля средната цена за такава картина.

ХУДОЖНИКЪТ / видимо засегнат /: Господине, аз дойдох просто да ви помоля...ако имате желание да хвърлите един поглед върху моята картина...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Стига излишни приказки! Ти дойде тук, за да ми предложиш своята стока. Какво го усукваш? И както вече ти казах, аз съм, или по- скоро ще бъда – подчертавам това! – твой купувач. Разбира се, ако работата ти задоволи моите естетически изисквания, а също бъде и според моите финансови възможности.

ХУДОЖНИКЪТ / още по- смутен /:Да, господине, разбира се, разбира се.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Що се отнася до финансовата страна на въпроса, тное задължение е да ми съобщиш цената. А по отношение на художествените качества на произведението ти – аз ще се доверя на моя личен вкус

ХУДОЖНИКЪТ: Но, моля ви, най- напред хвърлете един поглед върху картината! Кажете ми първо дали ви харесва или не! Мисля, че първо трябва да я харесате, а след това да...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / става и се приближава към Художника, после отново сяда/ : Аз се интересувам само от финансовите въпроси тук. Става дума за един принцип, приятелю, повярвай ми, за нищо друго освен този принцип...

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, разбрах...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Много се радвам.

ХУДОЖНИКЪТ: И все пак...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / ядосан от това и все пак /: Все пак, какво?

ХУДОЖНИКЪТ / заеква /Ами...аз, аз искам да кажа...може би, може би ще е най- добре първо да я видите.. тази картина...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / с усмивка /: Драги мой, първо цената. Естетиката след това.

ХУДОЖНИКЪТ: Въпросът е деликатен. Моля, първо я погледнете!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не, не и не! Първо цената! Що се отнася до деликатността, нямам какво да уча от теб. Аз не мога да погледна каквото и да е, преди да знам, какви са твоите материални претенции. Повтарям ти: това е мой принцип. Нали каза, че си ме разбрал?!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, разбира се!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Тогава? Кажи си цената!

ХУДОЖНИКЪТ: Хм... Знаете ли ?...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / надменно/ : Какво искаш да знам? Какво мислиш, че все още не знам?

ХУДОЖНИКЪТ: Разбира се, че знаете... / с усилие/... един съвременен художник, като например, Рембрандт, или Рубенс...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не съм ги чувал тези господа, макар да не се считам за невежа в тази област...

ХУДОЖНИКЪТ: Да, да... Рембрандт и Рубенс...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нали тук, все пак, не става дума за абстрактното изкуство, защото не го обичам?

ХУДОЖНИКЪТ : А-а, не , господине, не става дума за абстрактното изкуство. Аз преминах през този етап, сега правя реалистично изкуство.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Много добре. Значи сте поправили грешката си. Поздравления!

ХУДОЖНИКЪТ: Та исках да ви кажа, че Рембрандт и Рубенс продават своите картини, подобни на моята ... по петстотин хиляди франка. Аз мога да ви дам моята за четиристотин хиляди.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН /изумен /: Четиристотин хиляди франка?! Ти, господинчо мой, не знаеш цената на парите! Та това е цяло състояние? Та аз и на борсата не мога да спечеля толкова пари! На борсата, където всеки Божи ден проливам толкова пот, хабя толкова нерви! Докато в същото време ти, господинчо, си седиш в ателието пред триножника и си мацаш с четката най- спокойно. Не, не и не, скъпи приятелю, хиляди пъти не!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, но и моето изкуство не се прави без пот и нерви!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Глупости!

ХУДОЖНИКЪТ: Мога да ви я отстъпя за триста хиляди франка.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Триста или четиристотин хиляди за мен е все едно и също.

ХУДОЖНИКЪТ: Тогава за двеста и петдесет хиляди, не, за двеста хиляди...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Същото е!

ХУДОЖНИКЪТ: Сто хиляди.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН /вдига рамене /: Сто хиляди или двеста хиляди – няма голяма разлика!

ХУДОЖНИКЪТ: Осемдесет хиляди.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не!

ХУДОЖНИКЪТ: Седемдесет хиляди... / Дебелият господин кимва отрицателно/ Шейсет хиляди!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: където са шейсет, там са и седемдесет...Не!

ХУДОЖНИКЪТ: Петдесет.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Между шейсет и петдесет също няма голяма разлика.

ХУДОЖНИКЪТ: Не можете да кажете, че не ви направих голяма отстъпка.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Глупости! Отстъпка.

ХУДОЖНИКЪТ / накрая, събрал смелост/ : В никакъв случай, господине, моля да ме извините... Изглежда, че вие искате да се подиграете с моята работа. / пауза/ Извинете, но аз си имам принципи.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Още по- добре. След като си имаш принципи, запази ги за себе си, заедно с картината си! / пауза, стои прав, с ръце на гърба/ Измитай се оттук, докато не съм те изритал!

ХУДОЖНИКЪТ: Съжалявам, господине. Довиждане! / отправя се към вратата / Предпочитам да си запазя принципите!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / изведнъж променя тона/: Момент, моля! Хайде, драги мой, не ме оставяй сам с тези голи стени, които са толкова грозни. Помисли си малко и за другите! Бъди милостив към мен и ме дари с плода на твоя талант.

ХУДОЖНИКЪТ/ до вратата, с пресилена усмивка/ : Знаете, че изкуството струва пари...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Глупости! Един истински артист, един истински артист, какъвто вярвам, че си и ти, не може да се държи като търговец. Той трябва да бъде нещо като жрец на красотата, каквито са били весталките!

ХУДОЖНИКЪТ: но нали и аз трябва да живея от нещо, господине?!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / престорено унизен/ : А аз? ... Не трябва ли да издържам сестра си?! Нещастната си сестричка! ...Бъдете добър, имайте милост!

ХУДОЖНИКЪТ / връща се /: Може би имате право. Трябва да си помагаме.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / пресилено гордо/: Аз не искам да ми я дадете без пари. Това би ме обидило. Не искам да бъда длъжник на некого.

ХУДОЖНИКЪТ: Добре, ще ви я отстъпя за четиринайсет хиляди франка!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / почесва се зад ухото/: За четири хиляди франка?...Множко е, скъпи приятелю, не мога чак толкова...

ХУДОЖНИКЪТ: Но аз казах...аз казах... четиринайсет хиляди, а не четири хиляди франка...!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не съм чак толкова глух, драги. Чух много добре 0 ти каза: „четири хиляди франка”!

ХУДОЖНИКЪТ: О, не, господине, уверявам ви – четиринайсет!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / обиден/: Значи, не си държиш на думата. Казваш първо едно, а после – друго! Знаех аз, че не си честен човек!

ХУДОЖНИКЪТ: Четиринайсет хиляди!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Четири!

ХУДОЖНИКЪТ: Четиринайсет . Това казах: четиринайсет.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Четиринайсет – какво?

ХУДОЖНИКЪТ: Четиринайсет хиляди.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / учуден /: Четиринайсет хиляди?! / саркастично/ И искаш да ти повярвам? Не съм чак толкова глупав.

ХУДОЖНИКЪТ: И все пак...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / прав, скръстил ръце пред гърдите си, обърнат с профил към залата / Без това „ все пак”! Стига вече! Край! Довиждане, приятелю.

ХУДОЖНИКЪТ: Добре! Довиждане, господине. Довиждане. / излиза/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / тича след него/: Чакай, драги мой, почакай...! / излиза извън сцената. След малко се връща хванал Художника за ръкава / Почакай!... Искам да направя нещо за теб. Давам ти четиристотин.

ХУДОЖНИКЪТ: Четиристотин хиляди франка?!... О, много сте добър!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ей! Ей! /хили се/ Ти се шегуваш...

ХУДОЖНИКЪТ: Как? Защо?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Давам ти четиристотин франка, вземай ги и си върви със здраве!

ХУДОЖНИКЪТ / рязко, след като премисля/: Съгласен съм, господине. Дадено!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / удря покровителствено Художника по рамото/: Знаех, че ще се разберем! Познавам ви аз художниците! Моите уважения, драги!

ХУДОЖНИКЪТ/ развълнуван/: Благодаря ви, господине, много съжалявам, че веднага не се разбрахме.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: И аз! А сега искам да я видя, защото аз не купувам нещо преди да го видя , драги мой. Дори и една картина!

ХУДОЖНИКЪТ: точно така! Имате пълно право!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Тогава побързай, нали каза, че нямаш много време.

ХУДОЖНИКЪТ: Веднага, господине. Сега ще я разопаковам. / разокапова картината/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: М-да!...М-да!!!

ХУДОЖНИКЪТ / скромно, още не е разопаковал цялата картина/: Е, какво ще кажете?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Още нямам мнение, драги. Хайде да я видим цялата!... Разсопаковай я напълно!... Хайде, побързай!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, веднага! / поставя картината върху килима/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / наблюдава картината /: Внимавай да не стъпиш върху картината ми!

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, извинявайте!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Най- после!

ХУДОЖНИКЪТ: Какво ще кажете?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН /позира като познавач на изкуството/ : М- да... Това е портрет. Портрет на жена... Да, имаше право, не е абстрактно изкуство.

Х,ДОЖНИКЪТ: Нали?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Гледай да не стъпиш върху нея, че си голям заплес. Ей, внимавай, че ще повредиш картината ми!

ХУДОЖНИКЪТ: Извинявайте!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / недоволен /: Грозна е. Реалистично изкуство.

ХУДОЖНИКЪТ: Точна това, което искахте, нали ви предупредих.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нещо не се разбрахме. Аз все пак имам мкус. Аз исках...Исках... Как да ти обясня? Исках нещо по така. Не, не искам да кажа, че не ми харесва, но... Не мога да се изкажа точно и компетентно за една картина, която е на пода. Пиесите се пишат, за да бъдат играни, а картините си рисуват, за да бъдат окачвани по стените. Картина върху пода – това е като разтворена географска карта. Виждаш само детайли – чертички, цветове, но главното ти бяга от погледа. Нали така?

ХУДОЖНИКЪТ: Напълно сте прав.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Все пак трябва да се прави някаква разлика между картините и килимите, нали?... След като си още тук, моля те, закачи я на една от стените...

ХУДОЖНИКЪТ: Да, веднага. / започва да навива картината на руло/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Само да не си тръгнеш сега с нея!

ХУДОЖНИКЪТ: Не, господине, сега ще я закача на стената. / отива към стената в дъното на сцената с картината, наполовина опакована/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Всъщност прави каквото искаш ! Свободен си!

ХУДОЖНИКЪТ: А, не господине, аз съм на ваше разположение. Сега ще я закача, само че трябва да бъде по нависоко.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Гледай само да не падне долу. Трябва да ти покажа, че сам нищо няма да направиш.

ХУДОЖНИКЪТ: Ще ми трябва стълба, защото е високо.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / вика към кухнята /: Алис! Алис!

ПРЕГРАКНАЛИЯТ ГЛАС НА АЛИС: Да, идвам! / идва на бегом – наистина е много стара и прегърбена. Изпод шала й се подават кичури бяла коса – носи черни очила, лъкавици с отрязани пръсти и шорти, едноръка е, но в здрвата си ръка стиска скъп бял бастун / : Ето ме! Тук съм!... О- ла- ла! Моето мило братче! Казвай сега, какво искаш?!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Веднага донеси стълба. Бързо! Бегом! Какво чакаш? Не виждаш ли, че ми трябва?!

АЛИС: А за какво ти е стълба, мило братче?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ ядосан/: Това не е твоя работа! Веднага я донеси! Колко пъти ще трябва да ти казвам?

АЛИС: Мило братче, не ми се сърди, веднага отивам! Тичам! / излиза/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Това беше сестра ми.

ХУДОЖНИКЪТ: Разбрах, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Хайде, Алис, стига си се бавила. Хайде по- бързо!

АЛИС: Идвам! / влиза със стълбата /: Много е тежка, братчето ми!

ХУДОЖНИКЪТ: Мога ли да ви помогна?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, тя има нужда от помощ, нали е с една ръка.

АЛИС: Благодаря ви, господине, много е тежка за мен, пък и аз съм доста стара. ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Постоянно хленчиш и се оплакваш. Какво го интересува господинът!

 

/ След немалко усилия Алис и Художникът успяват да замъкнат тежката стълба до стената./

 

АЛИС: Тук ли?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: , Не, не там! Ето – там! Хайде, бъдете по- внимателни, че ще направите някоя беля. Гледайте да не ожулите стената... Така,...така! / на Алис / : Подай му картината!

АЛИС / уплашена/: Да, братчето ми!

 

/ Художникът се изкачва на стълбата. Алис му подава картината./

 

ХУДОЖНИКЪТ: Тук ли, господине?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Момент! / отива до центъра на стаята, замисля се за миг, после/ Много е високо.

 

/ Художникът мести картината на различни места, според указанията на Дебелия господин, сокато Алис ги наблюдава, без да каже нито дума./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Много ниско, сега пък...по- надясно! Не, по- наляво! Не.../ по време на представлението може да се получи следната комична игра: автоматизмът в движенията на Художника, според указанията на Дебелия господин, може да бъде дублиран от движенията на старата Алис: горе, долу, ляво, дясно и т.н..../ Казах: малко по- наляво, но не чак толкова много. Слушай ме, като ти говоря! Сега наляво, после малко по- надясно. Така! Не мърдай! Закачи я там! Готово! Хайде!

 

/ Рулото се разтваря. Картината е като гоблен, представляващ много красива и царствена жена, седнала на трон. Очите й са черни, държи скиптър, облечена е в пурпурна мантия./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / гледа картината/: М- да! М- да...!

АЛИС / на Художника/: Коя е? Коя е тази жена, господине?

ХУДОЖНИКЪТ/ от върха на стълбата, притеснен/ : Как ви се струва, господине?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Прилича ми на някого, но не виждам много добре, защото малко я закриваш...Я слез по- бързо!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, веднага, господине! / слиза бързо долу/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Хайде, Алис, дръпни не настрани, не ми пречи! Не стой като истукана! Я, дори и език си изплезила!

АЛИС/ зяпнала картината/: Не съм изплезила език, братчето ми. / изплезва езика си/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Хайде, махнете стълбата оттук, до Коледа ли ще я държите?!

ХУДОЖНИКЪТ: Веднага, господине!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Алис, ти какво си зяпнала като някаква овца? Веднага помогни на господин- художника да махне стълбата! Пак си се изплезила! Тъпачка!

АЛИС: Не ми се карай, братчето ми! / плаче / През цялото време ме ругае, господине.

ХУДОЖНИКЪТ: Господине, недейте я руга!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Това не е твоя работа! / на Алис/: Казах ти да не хленчиш пред чужди хора, глупачке! Не те ли е срам, не си вече дете! Я се виж колко си одъртяла! Хайде, махнете тази стълба оттук!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господин / изтиква стълбата с помощта на Алис/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Готово, стига!

 

/Двамата се спират разтреперани. /

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Сега ме оставете на спокойствие! Оставете ме да се съсредоточа ! / приблигава се до картината, после де отдръпва, позира като познавач/

ХУДОЖНИКЪТ: Господине, моля ви, бъдете откровен!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Алис/: Алис, какво си се изтъпанила пред картината? Не мога да я видя от теб! ... боже само колко си грозна в сравнение с нея!... Махай се от очите ми, скрий се някъде, изчезни!

АЛИС / на Художника/ : Видяхте ли? Видяхте ли, господине?! Дори само присъствието ми го дразни. / отива към дъното на сцената и се обръща с гръб/

ХУДОЖНИКЪТ / на Алис /: Ах, колко много съжалявам. / към Дебелия господин, притеснено/: Господине, моля ви, оставете я!...

 

/ Алис се обръща с лице към публиката, очите й са плувнали в сълзи./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН /на Алис/: Идиотка!

 

/Алис се разплаква с глас. /

 

ХУДОЖНИКЪТ / на Алис/: Госпожо, успокойте се!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Художника /: Не се бъркай там, където не ти е работата!

ХУДОЖНИКЪТ: Извинете ме!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: По цял ден плаче, горката. Реве, та се къса! Като магаре! За най- малката глупост... и страшно ме ядосва. У тази стара кранта няма и капка артистичност!

ХУДОЖНИКЪТ: Горката, може би все пак...

АЛИС / продължава да реве/: Какво значи артистичност?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ами, вкус към красивото...!

АЛИС / още реве/: Вкус ли?...Защо пък вкус?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Художника/: Нали ти казах?

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, разбирам, но нека да бъдем по- снизходителни към нея. Тя все пак би могла да разбере изкуството.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Глупости! Да го разбере?! / на Алис/: Я си върви при тенджерите и тиганите! Марш! Изчезвай!

АЛИС / избърсва сълзите си с ръкав/: Добре, добре, ще се махна.../ запътва се към вратата на кухнята, влиза, но не я затваря, от време на време слуша и гледа това, което става на сцената – след известно време се връща./

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Художника /: Имаме една кръв с нея, но съвсем не си приличаме...

ХУДОЖНИКЪТ/ притеснен/: Кажете...нали ви харесва картината ми, господине?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / поглежда за миг картината. Художникът е силно развълнуван/ : Твоето произведение има определени недостатъци. Разбирам какво си искал да нарисуваш. Имал си намерение да направиш един портрет. Дамски портрет, ако не греша...

ХУДОЖНИКЪТ: Да, точно така...

ДЕБЕРИЯТ ГОСПОДИН: М-да... Значи, тук става дума за една жена. Жена, седнала в кресло, със скиптър в ръката... Като една голяма снимка е този твой портрет, нали така?

ХУДОЖНИКЪТ: Може да се каже и така.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Креслото, в което е седнала тази дама, прилича повече на царски трон. А межи и наистина да е трон. Трон, чиято долна част не се вижда, но може да се отгатне...

ХУДОЖНИКЪТ: Да, може да се отгатне – така мисля и аз.

АЛИС / подава си главата/ : Главното е да можеш да го отгатнеш. Ако имаш поне малко пипе...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Алис /: Ти да мълчиш там, патка! / на Худижника/: Държи скиптър и макар да е без корона, личи, че е някоя кралица.

Долната част на трона, която може да се отгатне, разбира се, са краката на този трон или на това кресло. И след като краката не се виждат, но се отгатван, става дума . в този смисъл – за абстрактно изкуство.

ХУДОЖНИКЪТ: Да, в този смисъл става дума за абстрактно изкуство, господине...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Но също и принцесата, или тази жена, тази дама – в маниера, в който е решена – е представена в един стил наполовина алстрактен и наполовина реалистичен, защото краката, глезените, хълбоците, бедрата и седалищните й части изобщо не се виждат. Да, те могат само да бъдат отгатнати.

ХУДОЖНИКЪТ: О, да, господине, това е точно така!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Така че как можеш да твървиш, че тази жена е жена?...Да, може би това е една от тайните на твоето изкуство като художник, за което те поздравявам.

АЛИС: Тук става дума за едно подсказване, за едно внушение...

ХУДОЖНИКЪТ: Благодаря ви... аз, господине...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / компетентно /: Момент!... Тайната трябва все пак разкрита. По всичко изглежда, че това е жена – има и гърди, макар връхчетата им да са скрити под онази дантела. Да, те не се виждат, но се отгатват... Без съмнение, тук внушението е постигнато. Що се отнася до краката, тук трябва да си послужим със законите на логиката. На дедукцията! За съжаление, краката дори не са подсказани. / патетично/ Да, намирам това за сериозен недостатък на картината!

ХУДОЖНИКЪТ: Моля да ме извините, господине, много съжалявам.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Драги приятелю, изкуството и логиката са две различни неща, но ние трябва да направим така, че логиката да разбере изкуството и тогава изкуството да изчезне и да остане само логиката!

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине!

АЛИС / показва се отново /: Казах ли аз... о-ла- а!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Алис/: Ти какво се бъркаш? Патка такава! Я се омитай оттук? Хайде!

 

/ Алис изчезва, за да се появи малко по- късно./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Точно така! Трябва да апелираме към изкуството да разбере догмите, иначе логиката ще ни напусне. Разбираш ли ме?

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, отлично ви разбрах!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / бърка си в носа /: Добре. Ето – посочих ти сега един твой недостатък като художник. При теб, за съжаление, трябва да се отгатва онова, което не се вижда. И това е едно голямо противоречие. Тук става дума за една недотам стилна смесица между реалистичното и абстрактното. Даваш ли си сметка?

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, давам си сметка. Вашата критика е напълно справедлива, но какво мога да направя сега?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Е, сега вече е много късно... Може би не си се замислял върху принципа, според който логиката показва, докато изкуството само подсказва!

ХУДОЖНИКЪТ: Не знаех за този принцип, господине...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: От днес ще трябва сериозно да се замислиш върху него. Останалото е лесно. И така7 тази жена, реална или измислена, абстрактна или истинска, която ти тук си нарисувал, е всъщност много добре нарисувана. Та има черни коси, зелени очи, матов тен, има устни, има нос, има леко мургава сожа, брадичка и т.н. И освен това тя, в края на краищата, е кралица...

АЛИС: Вижда се що за кралица е... Я вижте, циците й навън! / изчезва_

ХУДОЖНИКЪТ: Да, господине, тя е кралица.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ тупва с крак / : Мълчи и не казвай нищо! Остави ме сам да тълкувам тази картина! Мисля, че имам достатъчно ум и вкус.

ХУДОЖНИКЪТ: Както кажете, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Чакай!...Виждам, че й липсва короната... Твоят портрет, драги приятелю, истински или въображаем, всъшност не е довършен.

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, да, да... Съжалявам, господине! Много съжалявам. Какво да направя? / кърши ръце/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Трябваше да мислиш като рисуваш. Твоето произведение все пак има някакви достойнства, но засега аз ще премълча за тях. В твой интерес.

ХУДОЖНИКЪТ: Да ,имате право.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Накратко казано: твоята картина има нужда от някои основни и много съществени допълнения. Не, не мога да я купя сега, в този й незавършен вид.

ХУДОЖНИКЪТ: Ох!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, ще ми я донесеш някой друг ден. Тогава ще поговорим. Засега прекратявам разговора. Можеш да си я прибереш.

ХУДОЖНИКЪТ: Но, господине! Господине, аз не съм дошъл тук от добро. Моля ви, нека да ви я оставя за триста франка!

ХУДОЖНИКЪТ: Невъзможно!

АЛИС / от ъгъла, с плачевен тон/ : Хайде, братче, бъди добър!...Не постъпваш добре... /на Художника/: Не е добър човек, брат ми, господине, не е добър. През целия си живот е бил такъв.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Я да се махаш оттук, глупачке! Марш при тенджерите!

АЛИС: Добре, добре, отивам. Стига!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / на Художника/: Ще взема да ти направя една услуга, драги. Ще поддържа тази твоя картина за известно време тук. После ще реша дали да я задържа завинаги. Колкото до парите, сам ниждаш, че не мога сега да ти дам нищо.

ХУДОЖНИКЪТ /прави благодарствени поклони/: Благодаря ви, господине, от все сърце ви благодаря. Благодаря ви, че сте готов да я задържите, макар и временно.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Това е само защото искам да ти помогна.

ХУДОЖНИКЪТ: Знам, господине, и съм ви много благодарен.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Така че те избавих засега от тази картина. И наистина трябва да ми благодариш.

ХУДОЖНИКЪТ: Да, така е, благодаря ви!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ако все пак успееш да ме убедиш, че си струва парите и може да бъде подобрена, тогава съм готов да я приема завинаги!

ХУДОЖНИКЪТ: Ще ви бъда безкрайно признателен, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Що се отнася до наема за престоя на тази картина при мен, няма да ти искам много. Затова, приятелю, не се безпокой, аз го правя само от любов към изкуството и защото съм съпричастен към твоето творчество.

ХУДОЖНИКЪТ: Колко сте великодушен, господине!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Само че... нека да... Не знам, дали все пак, не трябва и аз да помисля за своята печалба. Имаш ли телефон?

ХУДОЖНИКЪТ: Не, господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ах, тези бедни художници! Нищо. Имам ти адреса, ще ти пиша. Ще ти изпратя телеграма. Хайде сега, можеш да си вървиш, че имам много работа. Сделката е сключена.

ХУДОЖНИКЪТ: Благодаря ви, господине. Довиждане, господине!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, сделката е сключена.

 

/Докато Художникът излиза, влиза Алис./

 

АЛИС /на Художника /: Довиждане, господине, довиждане! Бъдете здрав! Желая ви успех!

 

/ Дебелият господин съзерцава картината и постепенно изражението му става все по- смирено. Алис променя своето – става изведнъж шокиращо агресивна. Всичко се променя доста рязко./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН /посочва картината/: Хубава е, нали? / притеснен е/ Много е сполучлива... Какво мислиш, мила сестричке?

АЛИС: Откъде ти хрумна да купиш този боклук? Е защо постоянно си бъркаш в носа? Какво ти става на тези години? Да не си мръднал нещо?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / вече в отбрана, макар и с остатъци от предишното достойнство/: Това си е моя работа. Мое право! Нали трябва да закачим нещо на тези голи стени? За да станат по- красиви...

АЛИС: Сноб! Кретен! Нямаме нужда от картини! Само си губиш времето! И парите. В скоро време няма да има какво да ядем. Ще пукнем от глад заради твоите глупави фантазии. Ще свършим като последни бедняци! Вместо да работиш и да печелиш пари, ти си губиш времето.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Алис, моля те, не се ядосвай, ще имаме полза от тази картина.

АЛИС: Ти по- добре се заеми сега с удостоверението.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Какво удостоверение?

АЛИС: Да, удостоверението! Сякаш не знаеш. Викаха ме вече в кметството заради това удостоверение.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: В кметството ли?

 

/ Алис обикаля Дебелия господин.

Дебелият господин обръща глава ту наляво, ту надясно, за да може да следи движенията й./

 

АЛИС: В кметството. Викаха ме там преди известно време, но мисля, че не беше за удостоверението. Изглежда, че беше за нещо друго. / крачи по сцената и от време на време удря пода с бастуна си/ Питам се, за какво ли ме викаха? Не вярвам да е нещо важно. Кой знае? / пауза, вдига бастуна си/ А? Какво ще кажеш? Нищо ли не мислиш? Чуваш ли ме, глупако? Какво си я зяпнал тази? Тъпан! Хващай се за работа!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ уплашен, отива към бюрото и крадешком поглежда към картината, с която не иска да се раздели/ Аз работя, сестричке.

АЛИС: Работиш! Пияница! Влечуго! Кретен! Докога ще я гледаш? Докато пукнеш ли?... Ах, ще се пръсна, ще умра!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ах, бедната ми Алис... Милата ми сестричка!

АЛИС: Кретен, глупак, изрод! Ох, ако не бях аз щеше да пукнеш в дранголника!...Какво си я зяпнал тази? / посочва картината и вдига бастун да я удари/.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Алис, моля те, недей! Струва пари... Ще ни донесе много пари...

АЛИС / колебае се/: Ох, не зная какво ме задържа да не...Не зная, да , не зная какво ме задържа да не.. Тъпак! Я погледни сега по- добре тази жена, тази долна курва! Виж само, колко е грозна и противна...!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не, моля ти се, не ме бий!

АЛИС: Господинът имал нужда от порнографски картинки!... С голи жени! Мръсник!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / избягва зад бюрото си/: Но тя не е гола, напротив, доста е облечена!

АЛИС/ преследва го с вдигнат бастун/: Идиот! Говедо! Кретен!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да знаеш, че това е отлична инвестиция. Разбери! Взех я, защото знам, че ще ни донесе много пари.

АЛИС: Глупак! Така си мислиш ти, а той... дори не пожела да ти плати наема за нея!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Аз направих тази услуга на този художник, избавих го от неговата картина, той беше много доволен, сделката е отлична и той ще ми плати добре.

АЛИС: Ами! Няма да ти даде нищо, абсолютно нищо. Тези художници, артисти и поети не стават за нищо! Не ги бива и тях, и техните курви!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не си справедлива!

АЛИС: Да, сигурно е много доволен, че си го отървал от картината му, защото никой не я е искал. И аз не я искам! Той просто те е надхитрил. А ти си един кретен! Само кретен като тебе може да се остави да го надхитрят. / поглежда картината/: На тази курва тук ще й измия врата! / показва с ръце, как точно ще го стори/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Внимавай! Тук става дума за сделка, за добри пари.

АЛИС / колебае се/: Ще видим. Ти само не си губи времето да зяпаш тази пачавра! Боже, какъв си бил егоист!...Вместо да се погрижиш за мене! Толкова съм болна. А на теб изобщо не ти пука!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нищо ти няма, сестричке.

АЛИС: Ами моят ревматизъм?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не си чак толкова зле.

АЛИС: Ами... очилата ми, които се счупиха?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нали ти купих нови. Тези, дето са на носа ти и сега...

АЛИС : Да, ама не са така хубави като старите.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Напротив, по- хубави са. И са по- скъпи.

АЛИС /вика и вдига бастуна си/: Лъжеш, кретен! Ти си кретен! Ти си кретен!

ДАБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / гледа към небето/: Ти никога не си можела да оцениш моето благородство.

АЛИС/ заплашително/: Няма да излезеш оттук! Ще стоиш тук, тук...тук...тук!

/ Дебелият господин сяда на бюрото си, както му посочва с повелителен жест Алис./

АЛИС: Къде са договорите? Казвай, къде се?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ посочва чекмеджето/: Тук са!

АЛИС: Оставил си ги да лежат в това чекмедже? Поне готови ли са?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Имам още малко работа по тях.

АЛИС: Говедо! Кретен! Веднага ги извади! Какво ще кажат клиентите? Не разбираш ли, че може да изгубиш клиентелата си?

 

/ Дебелият господин изважда цял топ хартия от чекмеджето и го поставя върху бюрото./

 

АЛИС: Хващай се за работа! И да не си мръднал оттук. Защо го покани тук – този просяк, художника?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ама...аз не съм го канил. Той дойде сам. Бил чувал за мен!...Все пак, аз съм известна личност. Хората ме знаят, уважават.

АЛИС: Известна личност! Говедо! Кретен!... Хвалипръцко! Само знаеш да се хвалиш наляво- надясно. Само за това те бива! А този идиот, Художникът, няма и капка талант. Рисува като петгодишно хлапе. Дори по. Зле и от петгодишно хлапе! Бездарник! Идиот!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / притеснен/: Не е съвсем лошо.

 

/ Алис отново размахва бастуна си заплашително към него.

Дебелият господин отива зад бюрото, за да избегне ударите й /

 

АЛИС: Млъкни! Този идиот лъже такива глупаци и сноби като тебе, за да му вземат тъпите картини... Мислиш се за много умен!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не, съвсем не се мисля за умен.

АЛИС: Тогава – толкова по- зле за тебе!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не си права.

АЛИС / посяга да го удари с бастуна, но той се отдръпва/ : Млъкни! И гледай да си довършиш договорите, че ако не приключиш до довечера, ще те лиша от храна. Защото който не работи, няма да яде! Разбра ли, говедо?!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: До довечера ще приключа, обещавам ти, сестричке!

 

/ Алис се опитва отново да го удари, но не успява./

 

АЛИС: Ти само обещаваш! По цял ден трябва да те контролирам, а пък имам толкова друга работа.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ако не ме оставиш да работя, няма да приключа до довечера.

АЛИС / отново удря с бастуна /: Тежко ти и горко, ако не приключиш! Ще бъде жалко и за този бастун. А освен това ще те оставя гладен. Разбрахме ли се?

Сега отивам да измия мръсните чинии от обяд. Ще оставя врата на кухнята отворена. Ти внимавай...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ще бъда послушен!

АЛИС: Ще те следя през цялото време. / посочва картината/ Само да те хвана, че си се зазяпал в тази курва, ще ти откъсна... врата!... Ела сега тук!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ приближава се със страх – Алис го хваща за ухото/ Ау! Ау!...

АЛИС: Чу ли?! Само да те хвана! На ти! / удря го/ Нека да ти е за урок и за предупреждение! / поглежда към картината, после се изплюва, докато Дебелият господин се разплаква силно като бебе/ : Ще ми плати тази долна курва! Ще види тя какво ще стане с нея! / излиза от лявата страна на сцената, към кухнята, куча и ругае – преди да излезе отново предупреждава/ : Няма да те изпускам от очи, да знаеш! Сядай сега на бюрото!... Работи! Мързел такъв!... / заплашва го с бастуна/.

 

/Дебелият господин се отправя към бюрото. Останал сам, той се оглежда, после поглежда към хартиите върху бюрото, въздъхва, избърсва си челото, поглежда крадешком към картината, после потъва в бумагите./

 

ГЛАСЪТ НА АЛИС: Не си губи времето! Работи! Да знаеш, че оттук те виждам много добре.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / трепери/: Не, не, Алис – работя, нищо друго не правя!

 

/ Дебелият господин започва да работи, после поглежда плахо към кухнята.

В този момент се разнася шум от счупени чинии и гласът на Алис, която извиква: „По дяволите!”... Дебелият господин става за миг и после много уплашен сяда на бюрото./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Седем и осем – равно на петнайсет. Умножено по три – равно на четиредесет и пет. Делено на три – равно на петнайсет. Петнайсет без осем – равно на седем. Плюс едно – прави осем....Значи, всичко – осем милиона... Осем милиона плюс десет – да, осемнайсет милиона! Седемнайсет милиона и десет милиона... Осемдесет милиона по десет - - минус данъците... Осемстотин милиона печалба за две седмици – лошо! Можеше да бъде и по- добре! Да, и по- добре! / Чува се как Алис хърка./ Господи! Какво ли прави тя там? / Ослушва се, после започва да говори по- високо/ Осемстотин милиона! Осемстотин! / Алис хърка все по- силно, Дебелият господин извисява глас/ Осемстотин милиона! / млъква рязко, хъркането продължава/ Господи, тя е заспала! А аз съм спечелил осемстотин ми- ли- о – на... и затова ще си позволя малко да се поразвлека!... / поглежда към картината/. Да, избрах си развлечение, което не ми струва нищо! / става от бюрото, тръгва към картината на пръсти, но после размисля/

 

/Дебелият господин се отправя към кухнята – много предпазливо. Поглежда към вратата. Хъркането продължава. Усилва се. Дебелият господин е вече по- спокоен, отива към центъра на сцената. Спира до картината, застава пред нея с гръб към публиката./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Каква добра сделка!... Колко е хубава! И не ми струваше и една стотинка. Да, наистина спечелих. Каквото и да говори Алис! / погалва ръцете на нарисуваната жена/ Какво хубава кожа!... Сега ще я целуна. / целува портрета/ Скъпа моя! Любов моя! / души картината/ И как само ухае... Ах, красавицата ми! / отдръпва се малко назад, съзерцава я / Ах, жени! Жени! / отново се приближава до картината, прави крачка вляво, после – вдясно. Рецитира смешно/:

Небето е притихнал океан,

а облаците острови заспали,

потънали във бяло....

ето ги реките сребърни,

извиват се и бягат -

същински змии по пясъка златист.

А планините са тъй високи

и величествени...”

/ приближава се до картината и отново гали ръцете на жената/. Да, чувствам се като поет!

 

/Появява се Алис. Обзет от възторг, Дебелият господин просто не я забелязва./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: О-о-х! А-а- а- ах! ... Обожавам те! / изпада в екстазц – тук актьорът може да се държи еротично или пародийно лирично, но при всички случаи – смешно!/

АЛИС: Безсрамник!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ : Ах, ще умра! Ужасно съм възбуден! Направо ще умра! О- о- ох! / приближава се още по- близо до картината, готов да я прегърне./

АЛИС / приближава се до него, но той не я забелязва/ : Ах, какво говедо!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / продължава /: Ах, да, нали изкуството е вечно, а животът кратък!

АЛИС / обикаля накуцвайки сцената / : Изкуството е опиум за народите. Сащо като животът!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ще се отдръпна малко, за да те видя по- добре!

АЛИС / избухва в смях /: На неговата възраст! Господи! На неговата възраст!... И само колко е грозна!...

 

/ Дебелият господин изпраща въздушна целувка на картината. Алис плюе върху пода и заплашително вдига бастуна./

 

АЛИС: Господи! Какво толкова е намерил в тази ужасна кикимора?!

Та тя е отвратителна! Долна курва! Пачавра!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / в екстаз/ : Скъпа моя... Красавице моя! Любов моя!...

АЛИС: Мисля си, с какво ме превъзхожда тази кръчмарска пачавра? Да, тя има две ръце, а аз – една и половина... Да, но тя няма крака. Е, аз съм малко стара от нея и съвсем леко понакуцвам...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Моя прелестна кралице! Колко си красива и млада!

АЛИС: Млада?!...Глупости!... Нарисувана е като картина от деветнайсти век. Значи съвсем не е млада. Тази мръсница е поне на сто и петдесет години!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Господи, колко си млада и красива!

АЛИС: Значи тази кранта е поне на сто и петдесет години и съвсем не е по- млада от мен!... Да, ама ако в действителност е на двайсет- двайсет и пет, тогава сигурно ще е много млада за моя брат... И може да му бъде дъщеря... Ах, да! Така е! Мръсникът му с мръсник! Перверзник! Дърт пръч!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, и все пак, нещо липсва тук!

АЛИС: Господи, този мой брат ще се разболее от любов по някаква си никаквица!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН/ на картината/: Знам аз какво ти липсва...

АЛИС / плаче/: Дори не му е жал за моя ревматизъм!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / удовлетворен, че е намерил отговора/: Да, сетих се!

АЛИС /хленчи /: Ах, боли ме носа... И очите ме болят!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / отива до бюрото, дръпва чекмеджето, изважда една корона и отива до стълбата при картината, изкачва се, опитва се да я постави върху главата на кралицата/ : Ще те коронясам...

АЛИС: Излишни разходи! / на картината/: И всичко това заради теб! Само заради теб! Мръсница! / на брат си/: А ти си един егоист! Безсрамник!...

 

/ Алис плаче, върти се на мястото си, плюе, ругае, заплашва картината с бастуна си. Двамата играят „ соло”. Дебелият господин не забелязва Алис./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / изкачва се по стълбата /: Да, така, така е много по- добре.

АЛИС: Идиот! Кретен! Ти мислиш само за себе си! Никога не се грижиш за мен!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / напразно се опитва да постави короната върху главата на нарисуваната жена, нервира се/ : Ах, защо не мога да я сложа?

АЛИС: Нали ти казах, че не те бива за вищо. А и вече си много стар!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / амбицира се, започва да удря с юмруци върху картината/: Не става! Не иска! Не може да се задържи!... Ах!...

АЛИС: Глупак! Не виждаш ли, че не можеш?! За нищо не те бива!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / отчаян/: Жалко, че не учих живопис на времето... Сега е вече късно!...

АЛИС: Стига си си губил времето с тази уличница! Не виждаш ли, че не

можеш ?!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да опитам по друг начин?!

АЛИС / плаче/: О- о – ох!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / от стълбата, към картината /: Хайде, подръж я! Вземи я тази корона!.... Помогни ми!... / опитва се да постави короната в ръцете на жената от картината, но не успява/ Не мога!... Защо не искаш? / започва да плаче и той/

АЛИС: Ах, горката аз!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Жалко!

АЛИС: Ще те науча аз!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не, не мога!

АЛИС / заплашва с бастуна/ : Ще видиш ти! Ще те науча аз!

 

/ Докато Дебелият господин се мъчи да постави короната върху главата на жената от картината, Алис – с насълзени очи – отива да търси кофа с вода в кухнята. /

 

АЛИС / връща се с пълна кофа и облива с нея Дебелия господин / : Това е за влюбените!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / изненадан , изтървава короната и тя пада на пода /: Ах, ах, ах! Алис, ще ми платиш скъпо за тази глупава шега! / заплашва я с пръст, после се свива и се изтърсва от водата като куче/ Ще ми платиш, да знаеш! / готви се да я удари /

АЛИС: Не, не! Я ме остави на мира! Моля те! Боли ме главата! Ще падна! Всичко ме боли, ще падна! Дай ли един стол! Вместо да купуваш тази тъпа картина, да беше купил някой и друг стол в тази къща! / затворя очи /

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН : Ах, извинявай, извинявай! Ах, моята бедна сестричка! Сега, сега ще ти донеса стол. Не се плаши, извинявай! Успокой се!

АЛИС / отваря очи /: Занеси кофата в кухнята!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, веднага.

АЛИС / хленчи /: Падам...Побързай! Не ме дръж права, хайде! Не виждаш ли? Болна съм!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ах, нямам и минута спокойствие в тази къща! / отива да отнесе кофата в кухнята /

АЛИС / става и през краткото му отсъствие, се обръща към жената от картината /: Ти си направо отвратителна! /заплашва я, посочмайки й среден пръст/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / връща се със стол с висока облегалка и ръкохватки /: Моля, седни! / поставя стола пред картината/

АЛИС: не, не до нея! Не до нея! / но въпреки това сяда/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН : Защо не искаш да седнеш до нея? Нали си по- красива? / публиката едва сега трябва да види, че в ръката си той държи револвер/

АЛИС: Ти, драги, никога не си ме поглеждал внимателно, задълбочено. Да ми видиш как наистина изглеждам... Ти си просто един нечувствителен човек! А тя е грозна, грозна, грозна! Крокодил! Жаба! / става, накуцвайки, удря с бастуна си по пода /

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / с нежен глас /: Тракаш с този бастун като някаква глуха баба!

АЛИС: Чувам те отлично, съвсем не съм глуха!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / с още по- меден глас/: Седни, седни! Не си ли уморена? Почини си! Ето ти стола.

АЛИС: Какво искаш с този стол? Остави го на мястото му! Откъдето и да минеш, все разваляш реда.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Добре, но сега си почини! Хайде, седни!

АЛИС: Нямам време. Имам работа. Ще умра някой ден права. Като кон.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / рязко и грубо /: Не мърдай!

АЛИС: Не си ти този, който ще ме спре!

/Дебелият господин заплашва Алис с пистолета си /

АЛИС / пада на стола, уплашена /: Ах, ти, подъл убиец! Убиец!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нали ти казах да седнеш! Да си починеш!...

АЛИС / ТРЕПЕРИ ОТ СТРАХ /: По- добре изпрати ме на планина...!

/ Дебелият господин се смее злобно . /

АЛИС: Внимавай да не изпуснеш спусъка...!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ти не се притеснявай, ще те застрелям на място...!

АЛИС: Какво искаш? Кажи ми! Говори! Братче, кажи ми, обясни ми!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН : Млъкни! Не искам да те слушам. Не мърдай от мястото си без мое разрешение! Внимавай!

АЛИС / плаче/: Ах, братче! Едно убийство може да стане толкова лесно!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да. Стига си ревала като магаре! Повдига ми се от теб!

АЛИС: Братче, защо измъчваш твоята сестричка? Защо искаш да я убиеш ?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Това си е моя работа!

АЛИС: Извинявай!...Извинявай!... / прави движение, от главата й пада шалът – мръсен и оръфан, вижда се бялата й, несресана коса / Ах, падна ми шалът... Видя ли какво направи? Остави ме да го вдигна!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нямам вина за това. Остави го!

АЛИС: Да, ама ми е студено. И ще се изцапа. Миналата година съм го прала... /навежда се и вдига шала /

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не ! Стой мирно! Недей да хитруваш!...

АЛИС: А ти, стига си си играл с този пистолет!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нямаш право да плачеш, да се движиш! Стой мирно!

Внимавай! Зареден е!

АЛИС /послушно/: Не мърдам, не говоря, слушам. Моля те, братче, само не стреляй!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Изправи си раменете! Обегни се добре на стола!...

АЛИС: Не мога, братче, боли ме, моля ти се! Не мога! Невъзможно е!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: „Невъзможно„ ли? Във френския език няма такава дума „невъзможно”! Хайде, приготви се... Сгъни си коленете!...

АЛИС / силно уплашена, подчинява се /: Все забравяш за моя ревматизъм.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / играе си с пистолета/: Не искам да те слушам! Подчини се!

АЛИС: Внимавай с този пистолет, че можеш да простраляш канарчето на съседката!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Пука ми за канарчето й! / натиква пистолета под носа на Алис – тя се изплашва още повече, отдърпва се назад /: Знаеш ли какво ще стане сега? Не мърдай, когато ти говоря!

АЛИС /вцепенена от страх, заеква /: Стара жена като мен , аз, твоята родна сестра, която цял живот се е грижила за теб – и ти сега искаш да ме убиеш?! Пожали ме поне заради белите ми коси!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: За последен път ти казвам да млъкнеш! Щом като си стара, трябва да мълчиш! Внимавай! / посочва й пистолета/ Ако не ме слушаш, ще те пречукам! / Алис, трепереща, се подчинява / Ти си едно чудесно чаловно създание!

АЛИС: О- о- ох!

ДЕБЕЛИЯТ ГОПОДИН: Гледай сега към пистолета! Зараден е. Дръж си тъпата кратуна изправена! / Алис понечва да проговори / Ш-ш-шт! Мълчи! / удря с крак по пода/ Не мърдай!...Усмихни се! Казах ти да се усмихнеш!... / насочва пистолета под брадичката й – Алис се усмихва пресилено, запазва тази усмивка до финала на пиесата./

 

/ Дебелият господин се отдръпва за малко, след като рязко издърпва и втория шал на Алис, който поставя върху коленете й./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Внимавай сега! Не мърдай! Стрелям!

АЛИС: Ах!

 

/ Сега Алис е с открито деколте. Има разкошен бюст като жената от картината. На пода са паднали бялата перука и очилата й. Вижда се красивата й черна коса. Очите и фигурата й са същите като тези на нарисуваната кралица./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Виж ти! Я гледай!...

 

/ В същият миг се появява и липсващата ръка на Алис. /

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Виж ти, и ръката!

 

/ В този момент – ако, разбира се, режисьорът пожелае това – Алис може да прибере – с възстановената си ръка – очилата и перуката от пода.

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ур-а! Ура-а! Успях! Успях!... / стреля във въздуха/ Ами скиптъра?...

 

/ В този момент белият бастун на Алис се превръща в бял скиптър. Ако това е трудно за постановчика, Дебелият господин може да изхвърли бастуна зад кулисите и да извади от бюрото си, примерно, скиптър със светеща лампичка. /

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ето го и скиптъра! Браво! Браво!... Моите поздравления, маестро! / сам си подава ръка и се поздравява с другата/ Да, сега трябва и корона! / поставя короната върху главата на Алис – тя също свети / Шедьовър!... Истински шедьовър! Да, аз го сътворих! / плаче от радост, съзерцавайки Алис / Аз надминах модела! Аз постигнах повече от Художника! Да, аз вече нямам нужда от неговите услуги! Нямам нужда от неговата картина! Изобщо нямам нужда от картини! Вече мога да си ги създавам сам! Още по- хубави от тази! Аз ще основа един институт на красотата! Ще стана световна знаменитост!...

 

/ Дебелият господин започва да прави поредица от гротескни поклони пред картината и пред Алис./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ваша светлост! Ваша светлост! Ваша светлост!

/ песле се обръща към публиката/ : Аз съм съвършен, нали?! Кажете: тали съм съвършен?

 

/ Вратата отдясно се отваря и се появява Съседката, която досущ прилича на променената Алис./

 

СЪСЕДКАТА / влиза със стол /: Ах, прощавайте!

/ Господинът се спира за малко, засрамен/

СЪСЕДКАТА: Извинете, преча ли?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: А, не! Не!... Просто сме много радостни!

СЪСЕДКАТА: Донесох си един стол, защото знам, че си нямате достатъчно. Доийдох малко да се постопля при вас. При мен е доста студено. Ще прощавате...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Моля, заповядайте, не се притеснявайте!...

 

/Сцената се разиграва пред вратата. Съседката влиза в стаята./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / горд, гротескно тържествен /: Виждате ли, какво става тук?

СЪСЕДКАТА: Господи, тя е същата като от картината! А може би картината е нейно копие!... Липсва само короната!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / задъхва се от гордост /: Не, напротив, статуята тук, е копие на картината там...

СЪСЕДКАТА: Да, но статуята, както виждам, е още по- хубава!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Нали съм художник!

СЪСЕДКАТА: Статуята е по- солидна, по- одухотворена. Не знаех, че сте толкова талантлив. Не, вие сте направо гениален!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, не бива да се съди за хората по външния им вид.

СЪСЕДКАТА: Готова съм да се закълна, че тази статуя е като жива! Колко е красива! И величествена!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ха. Ха. Ха! Ами че това е нашата Алис!

СЪСЕДКАТА: Как?! Алис ли?! Не е възможно!... Ах, съседе, защо не направите и на мен тази услуга?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Хм... Това е доста трудна работа. Освен това ще ви струва много пари.

СЪСЕДКАТА: Готова съм да дам всичко, до последния си грош!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Добре. Не мога да откажа на дамза като вас. / настрани/ Хубаво ще я оскубя тая патка! / на Съседката/ Седнете сега на стола, стойте мирно, както стои тя.

 

/ Алис и Съседката седят неподвижни, една до друга – като на двоен дамски портрет./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Започваме! / изважда пистолета/

 

СЪСЕДКАТА: Ах!... Живопис с пистолет?!... Направо обожавам този стил!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Не мърдайте!...

 

/ Съседката се вкаменява на стола си. /

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Започваме!

 

/ Дясната врата се отваря. Влиза Художникът. /

 

ХУДОЖНИКЪТ: Добър ден , господине.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Какво искаш?

ХУДОЖНИКЪТ /притеснен /: Много си извинявам, господине. Казахте ми да дойда след три седмици, за да разбера дали искате да купите моята картина или ще се откажете от нея...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Първо виж какво съм направил!

ХУДОЖНИКЪТ: О-о-о! Невероятно! Изключително!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, това е моята сестра Алис!...

ХУДОЖНИКЪТ: Не е възможно... Толкова красива... и толкова послушна!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Да, успях да я превъзпитам. С добра дума и с малко принуда, разбира се.

ХУДОЖНИКЪТ : С принуда ли?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / посочва револвера /: Да, ето с това! / насочва дулото на револвера към слепоочието на Художника/

ХУДОЖНИКЪТ: А, не! Не правете това! Моля ви!... Боли! Много боли!...

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Няма! Бъди спокоен! / стреля във въздуха/

ХУДОЖНИКЪТ: Ах, господине!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / смее се /: Казах ти да не се плашиш... Стрелям само така... Както виждаш, надминах те!

ХУДОЖНИКЪТ: О, да, господине! Вие ми казахте, че имате талант... И аз ви повярвах, но все пак, не предполагах, че сте гениален... Толкова е съвършена... Това е истински шедьовър! Вие направо ми взехте хляба! Да, вие сте истински художник! Роден художник! Какво ще правя аз сега?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Как какво? Стани бизнесмен! А аз ще стана художник! Ще си разменим ролите!

ХУДОЖНИКЪТ / разочарован /: Не ми остава нищо друго, освен да си прибера картината.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Добре, но ще трябва да ми платиш четиридесет милиона франка за нея.

ХУДОЖНИКЪТ: Четиридесет милиона! Аз не съм и сънувал толкова пари? Откъде да ги взема?

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Добре, ще ти направя отстъпка – ще ги изпратиш на части. За четиридесет дни. На ден по един милион, само с десет процента лихва.

ХУДОЖНИКЪТ: Добре, господине, това ми изглежда по- справедливо, ще ви оставя картината, докато ви изплатя тази сума.

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Но ако искате тя да остане тук, тогава ще трябва да ми платите общо осемдесет милиона наем. Добре, можеш да си вървиш.

ХУДОЖНИКЪТ / излизайки /: Довиждане ,господине. Аз съм направо възхитен от вас..../ започва да говори глупости/: Господине, значи, доколкото разбирам, имахте една сестра близначка, а с тази от моята картина – стават две, а с тази госпожа / посочва Съседката / вече имате три сестри- близначки! Нали така?!

 

/ Междувременно Дебелият господин е извадил още две корони от бюрото си./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / поставя корона върху главата на Съседката/ : С тази тук стават три!

ХУДОЖНИКЪТ: Страхотен сте, господине! / тръгва заднешком към вратата/

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН / стреля по Съседката – дрехите и перуката й падат и тя става също така красива и млада като жената от картината. После той се обръща към Художника /: А с тебе ще станат четири! / насочва пистолета си към Художника/

ХУДОЖНИКЪТ /скромно/: Ах, оставете ме мен, аз не съм достоен за подобна промяна!

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ти само стой мирно и ще видиш! / стреля по Художника – дрехите му падат и той се явява красив като Аполон. /

ХУДОЖНИКЪТ / оглежда се /: Ах, много ви благодаря! / остава неподвижен /

 

/ Дебелият господин поставя корона върху главата на Художника./

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Вече толкова време сме тук, нека да се забавляваме!

 

/ Дебелият господин се качва на един кухненски стол и започва да стреля във въздуха. /

 

/ Играта на светлините променя целия декор – от тавана падат цветя, серпентини, гирлянди, избухват бомбички - сцената потъва в различни светлини – същински панаир! /

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Ах! Ах! Ах! Ах! Браво! ... Добре, добре, много добре! Ами аз!...

 

/ Дебелият господин отива към авансцената и „подава” пистолета си към публиката. /

 

ДЕБЕЛИЯТ ГОСПОДИН: Някой иска ли да стреля в мен? Искате ли да стреляте в мен?!... Вие?!...А Вие?!... Хайде, кой иска да стреля?

 

Завеса.

 

Париж, 1954.

 

 

Заб.

На представлението на тази пиеса в един град в Германия, след последната реплика на Дебелия господин, няколко зрители станали на крака и извикали: „Их! Их!...” / Аз! Аз!.../

Преведе от френски: Огнян СТАМБОЛИЕВ

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev