ЙОРДАН ВАСИЛЕВ - ИЗ РОМАНА "СТУДЕНТЪТ"

 Част първа

ПОДГОТОВКАТА

1.

Йосиф Давидов имаше бал. В апартамента му нямаше други гости освен чичо му Васил. Майка му Мила беше приготвила лека почерпка, но скръб и униние цареше в скромния дом. Чичо му лениво си похапваше от сладките, наливаше се с бяло вино, но от това не ставаше по-весело. Бащата на Йосиф бе починал преди около месец и това допълнително угнетяваше обстановката.

Дойде време да се отиде до математическата гимназия, която абитуриентът бе завършил. Чичо му и майка му го съпроводиха до училището и след кратка церемония зрелостниците се отправиха към най-луксозния ресторант в града, за да празнуват. Докато съучениците на Йосиф се качиха на луксозни коли, за да се насладят на свободата на живота, нашият герой се отправи пеша към мястото за празнуване. Абитуриентът бе облечен в сив костюм, който най-добрият шивач в града му беше ушил. Отдолу бе със синята риза на баща си и с неговата вратовръзка. Вместо да му е весело, на Йосиф му беше тъжно на душата. Ръмеше лек дъждец.

Когато стигна до ресторанта, Йосиф завари зрелостници от техникумите да си правят снимки. Те бяха завършили долнопробни учебни заведения, но радостта им нямаше граници. Вместо папийонки младежите си бяха сложили брошки с имитации на скъпоценни камъни и истински се радваха.

Неусетно до Йосиф се присъедини класната му до шести клас госпожа Людмила Ангелова. Той си я знаеше, че е агент на политическата полиция, но тъй като беше на инжекция флуанксол, хапчета паркизан и диазепам, не се възпротиви да се снима с нея. Госпожа Ангелова бе много изобретателна и с нея се снимаха в различни пози, които фотограф от тайните служби охотно документираше. Тези снимки някога щяха да излязат на бял свят като коз, с който тайната полиция щеше да играе срещу Йоско.

Абитуриентът огладня и реши да се качи на втория етаж и да седне на масата, чийто номер учителката му по информатика му беше казала. Ресторантът имаше много врати, по чувство Йоско отвори една и влезе. Пресрещна го нервна сервитьорка.

- Вие от абитуриентите ли сте? – попита тя.

- Да – потвърди младежът.

- Седнете си на масата, но не ползвайте повече тази врата.

Йоско намери масата си и седна. Още нямаше никой от съучениците му. Когато те най-сетне дойдоха, се оказа, че нашето момче щеше да бъде изцяло в женска компания. Всички момичета бяха в свой тоалет, който бе неповторим и подчертаваше тяхната изключителност. Преди да дадат началото на вечерта, абитуриентките водеха леки и незаангажиращи разговори. По едно време Красимира се обърна към седящата до нея Диана и ѝ повиши тон:

- Абе, Диано, ще ми скъсаш чорапогащника!

Това накара палавата лесбийка да си прибере ръцете. Когато балът бе открит, на всяка маса гръмна по една бутилка шампанско. Наляха в чашите на всички. Ангелина бе седнала на централното място, точно срещу Йосиф и вдигна тост:

- Нека мъжете да ги оставим настрана. Пия за хубавите жени.

- Искам да се чукна с Йоско – провикна се Вилияна.

Младите момичета пресушиха чашите и си замезиха с ордьовъра. Йосиф не повдигна своята. Той бе вярващ протестант и не искаше да употребява алкохол. Освен това тостът му бе противен, както и бисексуалната Вилияна. Йоско спазваше правилото на Библията да не яде свинско, а точно пред него бе сервирана тлъста свинска пържола, затова се задоволи със сиренцето на ордьовъра и със салатата. Всички останали на масата се заловиха яко за вилиците и ножовете. Когато си утолиха глада, гръмна музиката.

- Ау, колко са лъскави всички! – възбуди се Ангелина.

Подпити, момичетата отидоха да танцуват. Йосиф реши да си намери по-добра компания. Той видя, че през две маси неговата съученичка до десети клас Десислава Борисова яде и се налива с каквото ѝ попадне, и реши да се настани при нея.

- Ти вярваш ли в Бога? – попита младежът.

- Вярвам – отвърна девойката.

- А защо се наливаш така?

- Тъп ми е животът, всичко ми е тъпо, затова искам тази нощ да се напия.

- Недей така. Според Библията не бива да употребяваме алкохол.

- Ти да не четеш Библията?

- Да, сега я чета.

- Оф, в моя мозък може да влиза само биология.

- Какво ще кандидатстваш?

- Биология. Хайде да танцуваме.

- Хайде – съгласи се Йоско, въпреки че това бе в разрез с ученията на неговата църква.

Двамата с дамата се отправиха към дансинга. Оркестърът свиреше хип-хоп. Йосиф не беше кой знае какъв танцьор, затова заведе Десислава по-навътре в тълпата, за да не им се смеят, че не спазват стъпките на новата музика. Въпреки всичко по израза на лицата на музикантите до себе си младежът разбра, че бърка в танцуването. Партньорката му бе пияна, друсаше се и изобщо не ѝ пукаше за ритъма.

След като се измориха, двамата седнаха отново на масата на дамата. В това време на дансинга всички бяха пияни. Камелия страстно се развика и си вдигна полите. Същото направи и Диана, само че на нея ѝ падна деколтето и гърдите ѝ се видяха почти целите.

- Ти защо не си на своята маса? – попита Десислава.

- Защото на Диана много ѝ пада деколтето – благопристойно отвърна Йосиф.

- Иди от уважение там – подкани го девойката.

Йоско я послуша и отиде на масата си. Там намери приятелите на своите съученички да довършват вечерята, включително и неговата.

- Нали нищо не консумирате? – попита за очи учителката по информатика от своята маса.

- Нищо – право в очите я излъгаха мъжете.

- Какво се носи из военното училище? – попита Диана.

Приятелят ѝ Гонзо разказа следния виц:

- Един български офицер отишъл при проститутка на Запад. Свършил си работата и жената го попитала: А парите, парите…? Българският офицер пари не взема, отвърнал той.

- Така ли си поддържате бойния дух в армията? – възмути се Диана.

- Велик е нашият войник! – изрецитира Гонзо.

Цялата тази свинщина отново накара Йосиф да напусне масата. Пресрещна го Радослав от бившия му клас.

- Ела с нас да си направим снимки за спомен.

Йоско мълчаливо го последва. Двамата отидоха в малка стаичка, където действително се правеха снимки. Там довлеченият видя Владислава и Десислава Милева, застанали една до друга. Той някога бе харесвал и двете и си помисли: Големи кобили са станали.Какво ли не прави лесбийството?! За да звучи по-дипломатично, Йоско само отбеляза:

- Много сте пораснали.

Десислава го изгледа презрително от височината на двуметровия си ръст и Йоско си замина от стаята, без да се снима, между другото и защото тези бяха до един агенти на тайните служби.

Младежът се настани отново при Десислава Борисова, която вече беше минала на газирана вода.

- Майка ми ми каза, че съм се облякла като като проститутка – сподели тя.

Йосиф я огледа. Девойката имаше перфектна бална рокля, само че деколтето ѝ бе с малка рязка почти до пъпа. На младежа му се прииска да ѝ бръкне в пазвата и да ѝ опипа твърдите гърди, но мисълта, че е християнин, го спря.

- Колко е часът? – попита Десислава.

- Наближава дванайсет.

- Хайде да се прибираме. Ще ме изпратиш ли?

- Да – кавалерски се съгласи Йосиф.

Двамата се хванаха подръка и си тръгнаха от ресторанта. Навън валеше. Десислава си разпери чадъра, хвана се за Йосиф и двамата се скриха от дъжда. Девойката живееше в стара къща в баровския квартал на града. Младежът я заведе до тях.

- Сбогом и успех! – пожела Десислава.

- Благодаря, подобно – отвърна Йосиф и сам продължи под дъжда.

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev