ПОЕТ
От силни чувства
обладан,
поетът сам гори
на свойта клада.
Духът му броди -
изтерзан-
за себе си
или за други страда?
Денят му -
бурен океан
го грабва
в своето безбрежие,
подхвърля крехкия му сал
с разкъсани копнежи.
Нощта -
бездънна пустота,
в която мислите се блъскат…
Кой ще спаси света
от неговото безразсъдство?
Следи поетът
пламъка сребрист
на неугасващата клада
и пепелта
по белия му лист -
единствената му награда.
ЗАВРЪЩАНЕ
Дали била съм на върха, не помня,
но зная, че надолу вече слизам,
а вятърът пилее всеки спомен
и се ветрее бялата ми риза.
Нима е бяла? Не, избеляла е -
от пътища прашни и жарещо слънце.
Дали са зад мене стъпките ялови
или е покълнало някое зрънце?
Нагоре пътят ми не беше лесен,
но мислите се рееха в небето,
а днес са някакси отвесни -
камъни, пропадащи в дерето.
Мърмори раницата на гърба ми
и все пресмята моите години,
върхът протяга сянката си тъмна,
дали ще ме застигне и подмине?
И колко още ще скитам в тъмата
през драките нелепи и свадливи?
Долу шуми и ме чака реката,
но аз още крача, още съм жива.
КЪМ МИНАЛОТО
Ти идваш, без да ме попиташ
дали те искам или не.
Ей тъй - нечакано връхлиташ.
Предупреди, веднъж поне!
Следиш ме със любов ревнива,
увиваш се около мен,
но знаеш, младостта наивна
повярва във фалшив рефрен.
Издигаше с красиви думи
най - светъл замък - невидян,
а аз- и млада, и безумна -
потъвах в невъзможен блян.
Оказа се умел измамник,
оплел ме в мрежа от лъжи…
О, не, не искам да те помня,
понякога така тежиш…
Не бях сама - и други лъга,
потъпкал всеки знак за чест,
и всекиго притисна в ъгъла
на неравноделния му стрес.
Не идвай- денем те прогонвам,
забравям жеста ти жесток,
но нощем - опитен любовник -
отново мислиш се за Бог.
И искаш пак да ме обсебиш,
тъй както беше и преди,
но не мисли, че си потребно,
че нещо в мен ще затрепти.
Не казвай, че съм ти длъжница -
отдавна своя път поех,
но знам, че дълго утрото лъчисто
ще носи белези от теб.
МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ
Как и кога в душата - море
се заражда мъртво вълнение,
което невидимо в мене гребе
и отвътре без шум ме превзема?
Вълна след вълна у мен се надигат
като безсънен прилив разпенен
и неусетно до гърлото стигат,
потъвам нейде - няма съмнение.
Няма време дори да се питам
накъде и как да изплувам,
водата беше спокойна и тиха,
а сега ме върти и залива…
И ето ме - на брега съм удавник
и морето у мен се закотви,
само гларуси над тялото бавно
избелват със криле хоризонта.
Всъщност съзнавам - още съм жива -
няма свидетел мойто крушение.
В мене платната кротко се свиват -
душата нека дъх да поеме.
ОБИЧ
Струпах думите - съчки в огнище ,
та от тях да има на зима,
когато на студ и сняг замирише,
към душата да бъдат пъртина.
Да не тръпне от бесните хали,
хукнали през баири, оврази -
да я стоплят и да я галят,
да я пазят от злъч и омрази.
Звездите летни пак да запалят
и горещия дъх да върнат на юли,
с въздишките на залези алени
зимни мисли надалеч да потулят.
Да грейне пламъкът - светло езиче ,
да заиграе по стените студени,
да изпише, че пак сме обичани,
че още ще пием сокове земни.
МОЯТА СОВА
Нощта е, изглежда, моята сова,
която с лупа деня ми оглежда
дали е зазидан в здрави основи
или е увит в кукувича прежда.
И с претенции на мъдър арбитър
на екрана излиза нейния списък
за моите стъпки с петите протрити
или сълзите, които ме слисват.
Неуморима, приготвя везните -
черно и бяло на тях да претегли
и като строг, неподкупен учител,
не се съобразява с моето его.
След спор със нея е истинско чудо,
когато отсеем пясъче златно -
тогава денят ми, нежно прокуден,
се сгушва да спи на птица в крилото.
ЗАЩОТО Е ЛЯТО
И пак танцуват зелените клони
и вятърът лудо играе сред тях,
цветята излъчват парфюма сезонен,
децата подгонват навън своя смях.
Реката, вярна на свойта посока,
с небето започва поредния флирт
и бреговете с чела зеленооки
закачки сипят над нея в ефир.
А лодките търсят път в океана
и яхват вълните с устрем напред,
водата издига защитната пяна,
но рибарите вярват в своя късмет.
Какво че моите клони жълтеят -
лятото още в стъблото кипи,
в душата ми птици все още пеят
и нощта ми звездна не иска да спи.
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09…/846-stanka-nikolova
