СЛЪНЧЕВ ПОЯС

 

От Залеза отхвърлен, аз Изгрева посрещам.

Лети една пъстърва във бързея насрещен.

Тя в слънчевата мрежа едва за миг се вплита.

А аз – в лова невежа – я гледам със възхита.

...

От Изгрева отхвърлен, аз Залеза посрещам.

Тъжи сега над хълма нощта със шепот нежен:

от Слънцето отричан, от Слънцето желан;

животът е обичане, светът е Божий храм...

 

***

Затуй е Синевата

една камбана звънка –

клисар да бъда аз

 

в ръце с въженце

тънко.

 

То лъч е светлина

от Слънцето

високо

и звук от тишина

на езеро

дълбоко...

 

***

Един елен тъй млад

през тъмен лес минава,

достига водопад

на жив поток: стремглаво

той спуска се надолу

с ресни от капки дивни

и Слънце в него голо

блести във златни гривни.

 

И в тучна Светлина потъва жив еленът.

Стъписан. В тишина цъфти една Вселена.

И вижда този миг: е той. И само тя

в душата му е вик

и щит е радостта...

 

***

От билото на хълма денят във мен се взира

с едно око безмълвно, с една душа всемирна.

И казва ми, че иска от мене да научи

какво е съвест чиста, кои дела са скучни.

 

Какво е радост земна,

нещастие какво е.

Какво на път се взема,

кое по път е ново.

И старото какво е,

живот, живот какво е.

Какво е смърт – какво е.

Надеждата какво е.

 

И любовта какво е.

Какво е любовта!...

 

Тъй пита ме денят от билото на хълма

с една душа всемирна, с едно око безмълвно...

И в отговор на всичко напират две сълзи

от радост и от болка във моите очи...

 

***

Полъхва майски полъх,

в лицето ми полъхва.

Целува моя поглед;

приемаме за влъхва.

А аз като дете

мечтая майска буря

у мен да помете

тъгата ми безумна,

която се роди от толкова познания,

от толкова звезди – в това космично здание, –

които увенчават досущ като с венец

един нещастен старец

с очи на младенец...


http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov