ПЪТУВАНЕ ДО ФИЛОСОФИЯТА

 

Вперете взор в нас: бяхме змиите

от реката, оживелите

след братоубийството,

героични статуи

на оцелелите, вероятно

на друмищата свободата.

 

Бяхме устата, дето целунахме,

бяхме възлюбени, бяхме

млади с море в гърдите,

що след забравата ни остана,

ако ли не тази тихост и жълтото чакане,

тази реч кротка.

 

Вперете взор в нас, бяхме реката съща, неприсъщата

змийска река.

 

 

СТАЯ

 

Един гребен, една купа, една чаша,

една четка за зъби,

една нощница, една завивка, едно хапче,

една богородица на нощното шкафче.

 

Часовете плетат времето като паячета,

треперещият словоред на устоянието,

сякаш вискозен ковьор,

сякаш тъкан или килия:

училище, офис, болница и старопиталище.

Стая, с две думи,

риторична към една екзистенция,

залостена и в постеля.

 

Иззад четката през пръстите

на проникновението – мистерията

описва усамотението

чрез гримасата, чрез

градежа на цвета,

които бълнуването убива.

 

 

Хуан Карлос Елихас е съвременен испански поет, роден през 1966 г. Учител е по кастилски език и литература и завеждащ учебната част в гимназията “Понс д’Икар” в окръжния град Тарагона, Североизточна Каталуния.

Има издадени 15 самостоятелни книги. Негови творби са преведени на каталунски, английски, немски и др. езици. Последната си книга “Балада за Берлин” авторът представи в германската столица, градът, вдъхновил испанеца към написването на стиховете, обособени в пет части в трубадурска поетична техника.

Член е на АСЕС (Колегиалната асоциация на писателите в Каталуния) и един от основателите през 1994 г. на тарагонския поетически кръг Тертулия де Поесиа “Медиона 15”.
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12…/881-huan-karlos-elihas

Превод от испански Росица Василева
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/326-rositza-vasileva