Из книгата "Ехото зове вика", МИНС - Бургас,2001г.
На един поет
(на г-н Страндански)
Таванът, в който ти
живееш,
кафез е.
Във него гукат гълъбите
на твоите
сонети.
Един
от тях
ще си открадна
да имам всяка заран гукане - урок
и по поезия
и по житейство:
Благодаря,
учителю,
за всичко!
Ще дойда
Ще дойда,ако съм ти нужна,
като росица за трева набола.
Ще дойда с обич теменужна -
листец,отронил се от ствола.
Ще дойда като топъл вопъл
във сянката на нощ безлунна
и ще се скрия в твоя поглед
край тихата лагуна...
Ти в тая пролетна закачка
открадна моето доверие
и крача вече с друга крачка,
родена в безхаберие!
Какво си?
Жена ли си забулена във тайнство?
Пътница ли,идваща от странство?
Слънце ли,прогонило звездите?
Музика ли,бликаща в косите?
Поле ли си,ливадено-зелено?
Ручейче ли,тихо,заледено?
Вятър ле,пеещ заедно с коса?
В бисерна роса ли крачиш боса?
Цвете ли,целунало небето?
Мирис ли,носещ се в полето?
Любов ли,дълбоко в сърцето?
Пролет ли,окъпала морето?
Из "Пясъчно танго", Меценатиздат",Бургас 2005г.
България
Като родна майка моята родина
храбра е,красива и непобедима,
с плисък на море и гледка от Пирина -
само с щастието е съизмерима!
Взела съм очи на гиздава тракийка,
звезден прах,която кичела в косите,
и запеел ли Орфей за Евридика -
да шумят във миг преставали реките.
Слизат вечер бели конници в съня ми -
смели,бързи и велики като богове,
гледали ги враговете смаяни
и се кланяли на нашите царе!
Ето тронна и величествена зала
и огнище на култура и просвета...
Нашата държава в съня ми галят
сините води на три морета...
Ти и аз
Ти роден си в моето съзнание.
Аз - живяла в твоите мечти.
Ти очакваш моето внимание.
Аз влюбена в мъжкия ти чар,почти...
Ти мечтал си за любима и за слава.
Аз искам в този свят да те обичам.
Ти за мен бъди огън и забрава.
Аз с протегнати ръце към тебе тичам...
Както преди
Жената обича да бъде забелязвана,
да бъде и ухажвана,и умолявана...
Мъжът косите й да кичи с незаспали звезди,
опора и сила да бъде в идните й дни.
Мъжът не обича да бъде нагрубяван,
а от ласкави очи да бъде запленяван.
Любима да окриля мечтите му в зори
и винаги да го обича,както преди...
Из книгата "Тръгнал Щурчо за булка",Издателство "Божич", Бургас,2008 г.
***
Захвърлил Щурчо старата цигулка,
решил да потърси млада булка.
В гората срещнала го буболечка
и спрели да побъбрят на пътечка.
- Къде е веселата ти гъдулка?
- Оставих я сега!Тръгнал съм за булка!
- А,тъй ли? И коя си ти избра?
- Калинката! красива хем е и добра!
- Но тя отдавна търси джазпевец
и иска всичко да е образец!
- Че как тъй?Дума даде ми,нишан,
по пощата изпратих даже армаган!
- Ех,Щурчо,връщай се,
щом дума не държи,
каква невеста ще ти бъде,я кажи!
Съпруга трябва ти от твоя вид.
Закапва,виж!Денят е облачен и дъждовит.
Не ставай,моля те,от блед по-блед,
послушай буболечкиния ми съвет:
не е за теб,че по душа си ти поет,
на Щурка посвири любовно със тромпет!
Скокливка
Скокна жаба отзарана
и шетнята тя подхвана.
Бързо скача,чисти,вряка
и събуди кукуряка.
- Жабче,стой!Недей тъй вика,
че събуди и Иглика,
също киприя шибой,
пролет иде,не се бой!
Мир ми трябва да раста!
Ний сме пролетни цветя.
Тишина за нас пази,
ти насам недей пълзи!
Как пък ни за миг се спря!
Днес отново пощуря!
Виж,студът отмина,ти поспри
и на слънцето се усмихни!
Жабката прибра черпак,
гледа:красота в шубрак...
Дъжд отново заръмя,
жабката да скокне - не посмя!
Дали е вярно това
Щурчо е възседнал жабка,
тя пък кара таратайка.
Скуби Ежко своите игли,
важно е да се разхубави.
Костенурката тъче на стан,
мишка бие барабан.
Ястреб хвърля шарени пера,
мравка стяга шапка за глава.
Мечката играе на балет,
черпи я пчелата с пресен мед.
Хапва зайче топло козуначе,
пее Лиса на сърцатото юначе.
Вълчо яре разтовари,
ще го връща на овчари.
Стройната коза е стюардеса
и обслужва магарицата - принцеса.
Лае черна котка на балкон,
куче мяука във балон.
Врабчо замък прави в планина,
мъти кукумявка:нани -на!
Из "Пътеки към детството", издателство " Фабер",В.Търново,2014г.
Хайку
...
Студ.
Вятър гони тръните.
Мирише на сняг.
...
Снежна утрин.
Дете вози
зимата в шейна.
...
(На К. Телянова)
Незабравки -
забравени
между страниците на книга.
...
Снежният човек
превива гръб,
покланя се на слънцето.
...
Сирни заговезни.
Две сладости -
халва и прошка.
...
Сълзи лозата.
Мъгла превързва
раните й.
...
Красив,
строен и омаен.
Бодил.
...
Повдигам главицата
на пречупено цвете.
Късно е...
...
Долетя калинка -
скри се в цветята
на блузата ми.
...
На границата
между деня и нощта.
Край или начало?
...
Търся птичето
което ме издава
на мама.
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/57-radka-ilcheva
