СЛЕД ЗАЛЕЗА

Пробужда се нощта...

...

Яснеят първите звезди, след тях и други.

Чертаят орбити. Споделят трепети.

(Мигът е тяхно бреме, мигът е тяхна орис.)

Пространствата ги следват.

И времето след тях се тътри...

...

Пробужда се нощта

и става всеобхватно.

В пробудата й – свобода.

И съдбоносен Вятър...

Навява тъмна обич.

Навява тъмен страх.

И ужас във хралупи.

И студ между пролуки.

...

Докато - ето пак - 

сърца без думи

проговарят...

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov