СЛЕД ЗАЛЕЗА
Пробужда се нощта...
...
Яснеят първите звезди, след тях и други.
Чертаят орбити. Споделят трепети.
(Мигът е тяхно бреме, мигът е тяхна орис.)
Пространствата ги следват.
И времето след тях се тътри...
...
Пробужда се нощта
и става всеобхватно.
В пробудата й – свобода.
И съдбоносен Вятър...
Навява тъмна обич.
Навява тъмен страх.
И ужас във хралупи.
И студ между пролуки.
...
Докато - ето пак -
сърца без думи
проговарят...
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov