ЗЕМЯ

Аз сега я откривам и чудно –

Тя отдавна във мене боли.

Не с пръстта, ни с небето,

а с плахата, неизплакана още тъга...

 

Да събудя ли камъка вечност

или просто да бродя така

между сън, знак и смисъл -

щом сърцето отдавна е там?

 

и мъдруват самотни кипариси

над червения пясъчен зной –

не е пръст, ни небе любовта ми

а с кръвта съхраняван покой....

 

 

КОПТСКА ЦЪРКВА

 

Коптска църква

В най-ниското – Храм.

Под хиляда години безвремие.

Дреме там под тунелите

сам – екот тих от внезапно

Спасение...

То е още неясно, нечуто,

но под страшния ропот на гладните

ще изгрее – над мъртви води

най-желаното светло смирение...

Ако можеш – се наведи...

Ако не – светлината ще спи

все така - и край мъртви води,

и под толкова години безвремие...

 

 

ЛИРА

 

Най-големите тъмни очи.

Пее Изтокът в тях. И мълчи.

Спуска своите мигли денят.

Идват приказни сънища пак...

 

Дюни пеят, забулени в мрак.

Пясък вае момиче незнайно.

Утре тихо грабни си море,

мое източно тъмно момче.

 

с мисълта на войника поет

и с духа на мъдреца скиталец.

Колко тих става даже денят,

щом в очите ти струни засветят.

 

Не воюват небесните армии.

Тихо стъпват отвъд вековете -

само тъжно напомнят за царя

свойта лира да плаче оставил…

 

 

ЮЖНО

 

Съвършеният южен човек –

сам на себе си кей – не подрежда

страхове и умора – с надежда.

Не умее да се владее,

не умира, за да изгражда....

 

Той е сам - безграничен свят.

И танцува, за да живее.

Той е ничия светлина

от безкрайна нощна фиеста...

 

На терасата , там - на терасата,

е оставащото ни време,

келнер вечен и ням въпрос:

Колко ли „утре” ще мами „днес”?

 

Само той - разгърден до бяс –

ще танцува докрай

- да ги слее...

 

 

САМОТА

 

Сиви сенки под сухи асми

и на паяка – вечни – следите.

Не прилича на ден, не е нощ -

не приспиват – горчат самотите

 

Не е болка – да пиеш до дъно

от водата на извор потаен...

Не е страх – да напяват и баят

сам–сами тихи, мъдри лечители

 

Не минава – защото е орис

и по-тежка от нея не зная,

но е път към онези резбари

дето в дървено слънце я ваят.