ЗЕМЯ
Аз сега я откривам и чудно –
Тя отдавна във мене боли.
Не с пръстта, ни с небето,
а с плахата, неизплакана още тъга...
Да събудя ли камъка вечност
или просто да бродя така
между сън, знак и смисъл -
щом сърцето отдавна е там?
и мъдруват самотни кипариси
над червения пясъчен зной –
не е пръст, ни небе любовта ми
а с кръвта съхраняван покой....
КОПТСКА ЦЪРКВА
Коптска църква
В най-ниското – Храм.
Под хиляда години безвремие.
Дреме там под тунелите
сам – екот тих от внезапно
Спасение...
То е още неясно, нечуто,
но под страшния ропот на гладните
ще изгрее – над мъртви води
най-желаното светло смирение...
Ако можеш – се наведи...
Ако не – светлината ще спи
все така - и край мъртви води,
и под толкова години безвремие...
ЛИРА
Най-големите тъмни очи.
Пее Изтокът в тях. И мълчи.
Спуска своите мигли денят.
Идват приказни сънища пак...
Дюни пеят, забулени в мрак.
Пясък вае момиче незнайно.
Утре тихо грабни си море,
мое източно тъмно момче.
с мисълта на войника поет
и с духа на мъдреца скиталец.
Колко тих става даже денят,
щом в очите ти струни засветят.
Не воюват небесните армии.
Тихо стъпват отвъд вековете -
само тъжно напомнят за царя
свойта лира да плаче оставил…
ЮЖНО
Съвършеният южен човек –
сам на себе си кей – не подрежда
страхове и умора – с надежда.
Не умее да се владее,
не умира, за да изгражда....
Той е сам - безграничен свят.
И танцува, за да живее.
Той е ничия светлина
от безкрайна нощна фиеста...
На терасата , там - на терасата,
е оставащото ни време,
келнер вечен и ням въпрос:
Колко ли „утре” ще мами „днес”?
Само той - разгърден до бяс –
ще танцува докрай
- да ги слее...
САМОТА
Сиви сенки под сухи асми
и на паяка – вечни – следите.
Не прилича на ден, не е нощ -
не приспиват – горчат самотите
Не е болка – да пиеш до дъно
от водата на извор потаен...
Не е страх – да напяват и баят
сам–сами тихи, мъдри лечители
Не минава – защото е орис
и по-тежка от нея не зная,
но е път към онези резбари
дето в дървено слънце я ваят.
