РЕКВИЕМ

Завинаги ще си останеш млад
с една усмивка, устните заключила.
Завинаги ще си останеш млад
и вече нищо няма да се случи.

Едно дете ще гони пеперуди
или светулки вечер в тъмното.
Децата са деца и мъката
при тях пристига винаги по-късно.

А някой ден ще искат да узнаят
защо баща им все не се завръща
да им разкаже приказка забравена,
да екне смях във малката им къща.

И само времето, единствено запазило
да не вехне нивга спомена,
ще им го връща в тежки мигове,
защото тъй са устроени хората...