СЪМНЕНИЯ
Безпомощна е всяка суета
пред откровеното небе
Отпада и хитруващата мисъл
пред тихите отвъдни светове...
Блести все още влюбено море
в душите на самотните моряци
и знае само детското сърце
докрай, че свободата не е бреме,
когато я познаеш във любов,
а не във лабиринта на словата,
където сенките остават будни,
а истините първи се предават.
И все така ли ще прощава на света
излъганото детство на душата,
че има светлина, където мрак
сред пепелта на мислите отеква?
Небето е последният залог,
защото ще подрежда отражения
и до градината със водоскок
ще избродира книга и съмнения...
ПРЕДСЛОВЕСНО
Образ мой, сътворен от тъга,
тих рефрен, озвучил самотата,
тази нощ ти не спиш, аз мълча.
И в това няма грях, нито чудо.
Можем само едно да спасим -
нашите жадно покълнали думи
на обречност - тиха и светла -
пред стиха ни - искрица живот.
Ослепяхме от толкова любов
и наяве, и само насън - и когато
заспиш – Тя будува, и когато мълча,
Тя звучи – само бяла магия докрая.
Нашите думи ни чакат сега
и е страшно,... когато те няма...
НАСЛЕДСТВО
На Леонора
Наследството ти - шепа стихове.
Прозорецът – отворен - и небе...
Оттам нататък всичко е награда -
завързани за кея ветрове,
и чувството – че нищо друго няма
в света ти, по-голям от къща,
която по наследство ти се пада...
А покривът е бял от толкова сняг.
Не е поправян никога – тече.
Измислено е всичко покрай него
освен гнездото – то е поднебесно.
...И пътищата, дето те приканват,
сърцето ти не могат да откраднат...
То е прощавало така на тези, които
не успяха да пораснат, че знае как
измислената къща – със всеки
стих и вятър ще се връща.....
УМОРА
От мисъл притиснат съня ти
ще търси в душата ти брод,
а в тъмното толкова безсъния
в гръдта уморена свистят...
Не е лесно никак под думите
да търсиш докрай светлина,
умират мелодии истини
и няма, и няма следа....
Светът е сега уморено
и тъжно до болка, дете,
което не може, не иска
без сънища – да порасте...
КРОНОС
Най –тихо по земята стъпват
на Кронос плахите чеда...
Навярно и сърцата им са крехки,
а вечна – тяхната тъга...
Но никой досега не знае
къде блуждае сляпата съдба -
с кого и как отнова ще пирува
най-страшният завинаги баща...
Прогледналият във смъртта си
не носи своята вина – захвърлил я
там, където страхът убива своите деца -
без време, без прозрение, без следа.....
СРЕДНОВЕКОВИЕ
Това е азбука,
Рисуване с перо.
Очакване.
Гравюра.
И тъга...
Средновековие – пиши във
крепостта си и тя ще бъде цяла...
Сражавай се единствено със рицари.
Бавно говори -
не вярвай, че някой ден
ще свърши това,...
което те заобикаля,
защото простотата е една
средновековна песен,
написана без хитрост,
на ръка...
А пощенският гълъб
е толкова бавен,
че ще стигне
до Някъде
или до Никъде
няколко хилядолетия
след Края на Модерността,
където няма никой
и само той,
единствен той
ще гука
сред съвършена Тишина....