СЪМНЕНИЯ

Безпомощна е всяка суета
пред откровеното небе
Отпада и хитруващата мисъл
пред тихите отвъдни светове...

Блести все още влюбено море
в душите на самотните моряци
и знае само детското сърце
докрай, че свободата не е бреме,

когато я познаеш във любов,
а не във лабиринта на словата,
където сенките остават будни,
а истините първи се предават.

И все така ли ще прощава на света
излъганото детство на душата,
че има светлина, където мрак
сред пепелта на мислите отеква?

Небето е последният залог,
защото ще подрежда отражения
и до градината със водоскок
ще избродира книга и съмнения...

 

ПРЕДСЛОВЕСНО

 

Образ мой, сътворен от тъга,

тих рефрен, озвучил самотата,

тази нощ ти не спиш, аз мълча.

И в това няма грях, нито чудо.

 

Можем само едно да спасим -

нашите жадно покълнали думи

на обречност - тиха и светла -

пред стиха ни - искрица живот.

 

Ослепяхме от толкова любов

и наяве, и само насън - и когато

заспиш – Тя будува, и когато мълча,

Тя звучи – само бяла магия докрая.

 

Нашите думи ни чакат сега

и е страшно,... когато те няма...

 

 

НАСЛЕДСТВО

 

                                    На Леонора

Наследството ти - шепа стихове.

Прозорецът – отворен - и небе...

Оттам нататък всичко е награда -

завързани за кея ветрове,

и чувството – че нищо друго няма

в света ти, по-голям от къща,

която по наследство ти се пада...

 

А покривът е бял от толкова сняг.

Не е поправян никога – тече.

Измислено е всичко покрай него

освен гнездото – то е поднебесно.

...И пътищата, дето те приканват,

сърцето ти не могат да откраднат...

То е прощавало така на тези, които

не успяха да пораснат, че знае как

измислената къща – със всеки

стих и вятър ще се връща.....

 

 

УМОРА

 

От мисъл притиснат съня ти

ще търси в душата ти брод,

а в тъмното толкова безсъния

в гръдта уморена свистят...

 

Не е лесно никак под думите

да търсиш докрай светлина,

умират мелодии истини

и няма, и няма следа....

 

Светът е сега уморено

и тъжно до болка, дете,

което не може, не иска

без сънища – да порасте...

 

 

КРОНОС

 

Най –тихо по земята стъпват

на Кронос плахите чеда...

Навярно и сърцата им са крехки,

а вечна – тяхната тъга...

Но никой досега не знае

къде блуждае сляпата съдба -

с кого и как отнова ще пирува

най-страшният завинаги баща...

 

Прогледналият във смъртта си

не носи своята вина – захвърлил я

там, където страхът убива своите деца -

без време, без прозрение, без следа.....

 

 

СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

Това е азбука,

Рисуване с перо.

Очакване.

Гравюра.

И тъга...

Средновековие – пиши във

крепостта си и тя ще бъде цяла...

Сражавай се единствено със рицари.

Бавно говори -

не вярвай, че някой ден

ще свърши това,...

което те заобикаля,

защото простотата е една

средновековна песен,

написана без хитрост,

на ръка...

А пощенският гълъб

е толкова бавен,

че ще стигне

до Някъде

или до Никъде

няколко хилядолетия

след Края на Модерността,

където няма никой

и само той,

единствен той

ще гука

сред съвършена Тишина....