ХРОНИКА НА ЧУВСТВАТА

 

Искрица пламенна любов,

просветнала за миг,

във бездната на грубостта потъна.

 

***

Било е блян.

Било е свян.

Било е и любовна мъка.

 

 

 

 

***

Било е сляпа доверчивост.

Било е жажда,

било е страст,

било е чувствена наслада..

 

***

Било е пълна всеотдайност –

и със тяло, и със дух!

За миг... Уви, за кратък миг!

Искрицата не се превърна в пламък.

 

***

Имало заблуда.

Имало е грях.

Имало е ...сметка!

Имало е и предателство –

недопустимо, подло!

Нямало е само чувство за вина.

 

***

Съвсем резонно идва и раздялата –

и с тялото, и със духа!

 

 

С О Н Е Т

 

Една тревичка, нежна и зелена,

яви се неочаквано пред мен.

Погалих я с ръка, а тя – смутена,

погледна ме със поглед запленен.

 

Какво очакваше от мен – не зная.

Нов жест на нежност и любов?

 

Макар незабележима, тя е

родена под небесния покров

да гледа слънцето как денем грее,

как птиците на воля си летят,

как плодовете земни зреят

и колко хубав е светът!

 

Една тревичка, нежна и зелена...

И тя частица от Вселената!

 

 

С П О М Е Н

На М. М.

 

Като невеста твоя ме поведе

за празничния първи танц със теб.

Шпалир от погледи, а аз смутена

приемах шумни възгласи отвред.

 

Не помня нито звуци, нито думи

от танца, предопределен за нас.

Танго ли беше или нежен блус ли,

или танцувахме виенски валс?

 

Това, което аз си спомням само,

са нежните ти галещи ръце

и моята ръка на твойто рамо,

докосваща любимото лице.

 

 

О С Т А Н И

 

Нежната прохлада на реката,

плисъкът на дунавски вълни,

свежестта омайна на тревата

те приканват тихо: "Остани!"

 

"Остани!” – очите ми те галят.

Остани! Ръцете ми хвани!

Устните ми твойте устни палят

и нашепват нежно: "Остани!"

 

Не потегляй пак на път далечен

по незнайни речни дълбини.

Пак на самота ще съм обречена,

затова те моля: "Остани!"

 

 

Е Л Е Г И Ч Н О

 

Ти пак си на път, а аз – пак сама.

Отново сама в многолюдния град.

Край мене коли с каравани летят –

летят надалече от жегата-ад.

 

Денят ми жадува за ведрина,

за тихо море и освежителен бриз.

Нощта ми сънува зеленина

и шум на поточе в планинската вис.

 

Но ... ти си на път. Далече от мен.

Дали ще се върнеш навреме?...

Отива си лятото – ден подир ден

частица от живота ни отнема.