ТЪГА
Не може вечно да вали!
Дъждът, сълзите, самотата...
И аз, стояща до вратата.
И ти – зад було от мъгли...
МОЛИТВА
Стъпките ходят по едни пътища.
Разумът търси други пътеки.
...
А сърцето си иска своето.
Господи, дай му го!
СТОГОДИШНО ДЕТЕ
Стогодишно дете плаче
и пие ракия.
Млякото отдавна
свърши.
А вкусът му е забравен.
Сънува
майка.
Целува Майка.
Тя го целува -
сълзите му
имат
вкус на ракия.
И то се сгушва в мрака
и
притихва.
Стогодишно дете
сънува майка.
и се
усмихва
в съня си.
И тя го
целува
и се усмихва...
***
Тази вечер -
аз съм малко, лошо момиче
пуша цигара, пия бира.
И те
гледам с желание.
А до вчера бях ангел.
Днес ще бъда полуангел -
все
пак съм облечена в бяло.
Търсиш ли нещо...
да те вдъхнови?
Вече го
намери!
Искам да го направим...
(не като кучетата)
а като
поезия.
Паднали ангели,
ожулени колене.
Още колко можеш да
издържиш?
Чудиш се откъде се взех?
От небето падат ангели, капки дъжд,
сълзи... и аз -
мокра съм...
А поезията е тъжна...
понякога.
ПОЛЯ
1
Чу ли ме да викам из полята?
Тичам сред океан
от жълто, синьо, розово, зелено.
Въртя се бясно, разлюлях
земята.
Свят им се зави на птиците,
полските цветя се смеят покрай
мен.
Знаят, че ги обичам безкрайно.
И с полъха си цветен ме
целуват...
2
Не ме ли чу да викам из полята?
При
тебе се завръщам -
очите ми са пълни с облаци,
в косата ми се е
заплело цвете
с полъх на полята.
При тебе се завръщам,
там
някъде загубила душата си...
ДВА ЧИФТА ОБУВКИ
1
Два чифта обувки тичат нанякъде
(телата в тях са щастливи)
Спират за
миг... Тя го целува
После... едните побягват,
а другите тръгват след
тях.
Във въздуха се смесват прах, смях и любов.
Губят се и се
намират
бягат, спират, връщат се.
Два чифта обувки тичат нанякъде –
прашни, уморени и влюбени...
2
Вали! На някаква спирка стоят
чифт
обувки - самотни, мокри и тъжни.
Други пътуват нанякъде -
още по-самотни и
тъжни.
А някъде там...
Два чифта обувки се гонят -
(телата в тях са
влюбени)
Спират за миг... (Тя го целува)
После... пак хукват
нанякъде...
Във въздуха се носи прах, смях и любов...
ДИВАЧКА
В съня ми един кон препуска.
Полето е зелено и безкрайно...
Дивачка съм, Дивачка!
Душата ми, ездачка дива,
развява буйната си грива.
В съня ми един кон препуска.
Дивачка съм, Дивачка!
Но ме обичай!
Обичай ме такава...
***
О, Михаил!
В нощта аз срещнах Майстора да скита
и търси свойта Маргарита.
А ти кажи ми
защо се влюбих в твоя Йешуа
и като полудяла всяка нощ
се взирам във луната.
И чувам Банга някъде да лае...
и моята душа покой не знае
че тъй копнее,
да открие нов свят -
по лунната пътека
с Него и с Пилат...
НИКИТА
Минавайки покрай огледалото,
видях Ла Фам Никита.
И тя ме погледна -
поглед на силно момиче.
Красиво, смело момиче - Жена.
И тя ме погледна.
Поглед, в който се огледах.
И се познах...
***
1
Сълзичка по сълзичка градя
своя Дом-Семейство, градя
себе си - храм на светлината.
2
Сълзичка по сълзичка градя
с любов и болка своя Дом
от мисли и от чувства –
с цветя и със терзания.
Заспивам и се будя
в мечтания... в реалности...
Понякога пристъпвам плахо.
3
Сълзичка по сълзичка градя
най-приказния дом,
в който в Мир, Любов и Разбирателство
живея с най-прекрасното Семейство -
Мое и Мечтано.
Дом-Храм, изпълнен с Любов,
Благословен, в който
водят всички пътища -
моят дом граден,
граден години в душата ми,
в плътта ми, в моя дух граден -
сълзичка по сълзичка...
