ВЕЧЕРЕН РАЗМИСЪЛ

Умира моят бащин дом, умира. 
Старее къщата. Умряха майка ми, баща ми, 
брат ми из райските градини скита 
и господа за мене често пита: 
защо се бавя и къде живея? 
Приятелите още ли очакват 
да ги почерпя, за да ме одумват. 
Дали черницата изсъхна край стобора. 
Дали във къщи идват още хора. 
Пътеката до моя дом с трева обрасна. 
Една къртица чак под прага рови. 
И чака къщата стопани нови.



НА ТОЗИ, КОЙТО НЕ БЕШЕ С НАС

Ще си угаснеш, без да си горял.
Животът без да спре, ще те отмине.
Ще те заровят в седем стъпки кал
и глупаво ще известят: “Починал”.
Почива оня, който е живял.
И войнът след сражение почива...
А ти на тоя свят какво си дал?
Ти трябва да си идеш мълчаливо.
Не известявай никому смъртта,
когато с нея ти не казваш нищо,
освен че си износил пет палта
и си се грял на чуждото огнище.
Наистина ще плачат след това.
Ще казват, че си бил, а днес те няма,
то вечно някой, мъдро свел глава, 
тъгува по заровеното в ямата.



СМОЧАН

От ветрове далечни приласкаван,
зад девет сини стръмни планини,
сънувам миг, в който ми се иска
да бъда птица в твоите висини.
С ръка предишна порти да отварям,
да вкуся мириса на маминия хляб.
Отново с теб без глас да разговарям
и в топлата ти вечер да не бъде слаб.
А в ранно утро до дървото и във двора
изправил ръст - да се сравня.
Да търся в него детския си сговор,
резките, вече станали главня.
И нови истини да търся да открия
по бързея на селската река.
Една черница с клони да ме пази,
Балкана - с топла бащинска ръка.
В съня ми късно нощем да ме стряскат
звънци на лудо бягащи кози.
По „Драката” един овчар засвирил
да търси в път накацали звезди.
„ Гостинка” все към „ Осъм” да клокочи
и аз да съм хлапака тръгнал бос.
Тежат плещи. Кръстосват се въпроси.
Посреща ме един забравен кос,
останал от детинските години.
А аз мълча. Сега съм вече друг.
Косите ми белеят, а ръцете ми
са две добри свидетелства за труд.
Но някой ден все пак ще се завърна
през девет сини стръмни планини
поне със сетен поглед да прегърна
земята, дала хляб за моите дни.



ЛЕВСКИ

Ти изгоря за род и за родина,
неземно светъл и неземно чист.
Където сам по пътища премина,
столетията ронят огнен лист.
И ни пронизват. Падаме. Забрава
покрива туй, което сме били,
а ти стоиш над върхове изправен,
над хълмове, забулени в мъгли.
И няма вече пътища опасни,
след всеки мрак изгрява светлина.
И аз разбирам колко е прекрасно,
че сме родени на една земя.



РАЗЛИЧНИ ПЪТИЩА

По различни пътища вървим. 
Животът е една огромна яма. 
По различни пътища вървим - 
различни пътища,а други няма. 

И двата са трънливи.Ние боси. 
Такова ни е било Битието. 
Излишно е да си задаваме въпроси. 
Дано в един ги събере Небето.