ПРОЕКЦИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО

И Октомври скоро ще си тръгва,
щедро ни дари със плодове,
с топличко обилно ни послъгва,
но гарнирано със ветрове.

Той температури, ала-бала,
непредвидено ги разигра,
но не брули силно като хала,
просто с нас на жмичка поигра.

И решил е вече да си ходи,
а студът не го обичам аз,
но ноември като го проводи,
свърши хубавото време в нас.

Шапки, маски, якета, ботуши,
превантивен от босилек чай,
компотчета от ябълки и круши,
в очакване на пролетния рай.

Хич не ми се с лятото разделя,
не разделя ми се с есента.
И ще хвърли бялата къделя
Зимата, сезонът за дома.

Тя си има свойте чародейства,
но така не ми е на сърце.
Все обичам слънце да ми грейне
и дъждецът с облачно лице.

Дядо Коледа отдавна носи,
каквото аз си купя като дар.
Заминаха илюзиите боси
на детството и съм си господар.

Ще посрещнем Новата година,
но и тя не ми е по душа,
толкова народ до днес погина,
за добро светът ли оглуша?!

Хайде, спирам, всичко си изказах.
Мир да има само и любов.
Злодеянията се наказват.
Искам да живеем в благослов.

24 октомври 2025г., София


СПОМЕН

А някога валеше топъл дъжд
и, босонога, шляпах по шосето,
сандалите - в ръка и без чадър-
по-лесно да общуваме с небето.

И стигах си до вилата така,
пресичах босонога и тревата.
О,колко волно беше под дъжда,
намокрил ми очите и душата.

Това отиваше на младостта,
косата - с увъртяните висулки.
И всичко беше свежа красота,
а капките - най-нежните целувки.

Сега го няма този топъл дъжд,
годините, отминалото лято.
Но споменът приижда отведнъж
и възрастта я прави по- богата!

13 април 2021г., София


ХЛЯБ

Обичам хляб. Да, ей тъй, просто хляб.
И си похапвам , без да взимам друго.
И вкусен, и наситен с аромат,
за него някой имал е заслуга.

Талантът му е в сръчните ръце,
а мене на душата ми е леко.
И някак си със обич и сърце
си мисля аз за хляба и човека.

Какво да искам повече - не знам.
След хляба, после пийна и водица.
Това е. Стига ми. Да има храм
от жито,слънце, хлебец и росица.

13 април 2021г., София


МАГИЧНО МЯСТО

Тюленово е рай за самодиви,
скали, море и тайнство не от днес,
в прегръдките тук на вълните диви
отишли са си , без ни кост, ни вест

моряци, запленени от магия
на песни, танци и вълшебен зов
и няма връщане, ала не знаят тия
предали се на тяхната любов.

Че все така било, и без промяна
ловели самодивите момци,
изплували те изпод морска пяна,
развели светло русите коси.

А голотата им неустоима
привличала мъжете в смъртен грях.
То любовта е винаги ранима
и вече няма ни един от тях.

Търсете самодиви по земята,
красиви са и земните жени,
обичат, раждат и бдят над децата,
не сеят смърт и не ловят момци.

И може би затуй са самодиви,
да ви подскажат вечния урок
кои жени ви правят най- щастливи,
създадени за бъдеще от Бог?!

20 октомври 2025г., София


В МУЗЕЯ

Като застана тихо пред витрина
и вперя погледа във вечността,
в бижутата на някоя царкиня
или в Богиня с прелестна ръка,

та се усещам мъничка трошичка,
търкулнало я времето напред,
примигвам със очетата на жмичка
и мисля си - на всеки идва ред.

И даже чувам сякаш циферблата,
прехвърля часове и дни край мен.
Музеят ми показва същината,
че всеки тук е временен и в плен

на Божията промисъл, която
не я познаваме от векове.
И нека да оставим на Земята
доброто в земните си светове.

Останалото е една витрина
и спомен за епохи и предци.
Долавям, че съм мъничка Богиня,
дошла от преродени Мъдреци.

18 октомври 2025г., София

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1290-2025-10-28-18-21-52