Вярвам в тази любов
Аз вярвам в тази любов,
започнала по първи петли,
на разсъмване.
Имала всичко в този живот,
даже и от други, още преди
първо вдишване.
Аз вярвам в тази любов,
от пеперуди орисана
по пладне.
Чух техния благослов
и тихо, нежно наричане
да пламне.
Аз вярвам в тази любов,
в песни на щурчета
възпята.
Тя е точно нашта Любов -
Святата!
Аз вярвам в тази любов,
дето дори и на стъмване
се разгаря.
Аз вярвам в нашта Любов
и няма да ми омръзне да
го повтарям.
Притихнала
В тази нощ притихнала,
с облаци надвиснали
облечена съм в рокля от мълчание,
с дантели - като северно сияние.
Очите ми - пълни със самота,
ръцете ми - загубили твоята ръка,
стоят отпуснати в тъжна тишина.
Сърцето ми тихичко тупти,
а сякаш чук в гърдите ми заби -
от думи, казани и премълчани,
от погледи със жлъч обляни.
Знаеш добре и ти, както знам и аз,
от това не печели никой от нас.
И даже да се помирим,
дълго и двама ще кървим.
Защо не можем да сме като звезди,
да греят нашите влюбени очи,
а ако облак ги затъмни,
да трепнат и да замълчат...
Докато облакът им стори път.
Мъдро е да притихнеш,
вместо злобно да виниш,
но до тази мъдрост стигаш,
уви, чак като преболиш!
Толкова
Толкова много любов аз събрах,
напълних сърцето, душата, дъха.
Толкова, толкова нежност побрах,
че от мен прелива към тебе сега!
Толкова пъти изпращах на залез небето,
с мисълта за твоето силно крило!
А толкова учестено ми бие сърцето
за всеки наш миг и всичко било!
Толкова много любов
и толкова много мечти.
Над нас - божи благослов
и винаги сме аз и ти!
Понякога
Понякога съм златна,
като есенно листо.
Понякога съм жадна,
като сухото дърво.
Понякога те търся,
като морски фар.
Понякога се губя,
като таблен зар.
Понякога намирам
в битието смисъл.
Понякога умирам
без да има умисъл.
Понякога. А сега
вдигам гордо глава
и през живота вървя.
Понякога. Както сега.
©Людмила Данова
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1246-2024-11-08-13-39-51
