ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – КАЦНАЛ БРЪМБАР НА ТРЪНКА И НЕ ПРЕСТАНАЛ ДА ДРЪНКА…

Наритахме и този 3-ти март от календара на България. Националният празник, доколкото още го имаме, мина гузно по терлици. В медийното пространство очевадно липсваха нечестиви слова като „робство“, „иго“, „Баташко клане“, „потурчване“, „еничарство“ и пр. Е, имаше изключения. В речта си, за всеобщо смайване, президентът Плевнелиев се сети, че и руснаци са участвали в нашето освобождение. Познанията му за онова време са явно обогатени, защото в началото на мандата си, по същия повод, не обели и дума по този трънен за него въпрос. Но шило в торба не стои, или в кърмаческата си люлка е слушал прекалено много евроатлантически мантри и измишльотини. Та, след като спомена Руско-турската освободителна война, той отново задъвка срамливата глупотевина за чуждо владичество. В същия светъл ден, обаче, над 70 хил. обикновени нашенци изкачиха Шипка, без някой да ги организира, или агитира. Което показа, че човешката признателност живее в поколенията все така гореща и дълговечна. Нямаща нищо общо с отвратителните лакеи по върховете на властта, тласкащи държавата към окончателно разорение и смърт.

Нормално е, все пак, след знаменателната дата да се запитаме свободна България от ХХІ в. в какво именно е свободна. Категорично – в нищо… Външната й политика е благоговейно гъзурчене пред водещите държави. Разбира се – и до задъхано изпълнение на спусканите от ЕС директиви, нямащи досег с реалността. Идването на всеки кух и угоен брюкселски чиновник е едва ли не посещение на жадуван месия. Пристигнал да разтълкува на аборигените колко е на хилядата половината и колко щастливи ще бъдем, щом цъфне налъмът. Накратко – неолибералният интернационализъм на Стария континент, при който едни ядат и пият, а други обират тоягите, у нас се приема като закон Божи. Управленската клика е готова на всичко, за да господства. Затова политиката й на „йес, сър“ е удобна на тях и на господарите им, макар че народът е докаран до просяшка тояга. Той не влиза в ничии „демократични“ сметки. Никой не го и пита за нещо… сега, а и преди: съгласен ли е страната му да членува в „обединена“ Европа, да се щура из НАТО, да му натрисат на дрипавия хал фалшиви бежанци, или България да е фронтова държава, каквато е вече. До гуша ни са дошли и предсрочните избори от всякакъв калибър. Ползата от тях е грандиозна, колкото от яйцето руно. Много важно, че един негодник в Парламента щял да заеме на друг негодник и келепирджия мястото там. И друг път съм перифразирал Йовков, че рядко се е виждало по-страшно сборище. Нахлуло в Народното събрание уж да оправя съдбините на отечеството. Откровени копрофаги, с които родителите плашат непослушните деца. За награда тази най-висша управленска институция на срама не пожела да вдигне размера на майчинските добавки. Това щяло да наруши финансовото равновесие на хазната. Вярно, че за безсрамието граници няма също толкова, колкото и за политическата проституция. Заради която народните продажници не гласуваха 17 май – ден на Баташкия ужас, да се отбелязва като дата на извършен над мирното българско население геноцид. Със същата мазна усмивка, отрекла и арменския геноцид. Признат иначе от всички прогресивни страни. А нашенските наивници мечтаят за работа, пенсионно осигуряване, равенство пред закона, категорични, незабавни реформи. За това кукуригат и измислените синдикати. Но стигне ли се до практически дейности, се дематериализират в небитието, докато утихне протестната врява. Виж, правителство категорично ни обещава светло бъдеще – на мук, на марта вторника или на върба, по избор. Ето, и ние се оказваме с права. Но къде, скъпи граждани и милички бабички? В колониална, бананова република, суровинен придатък на няколко развити държави. При това много дащна в сключваните концесии. За бясно експлоатираните златни залежи у нас като печалба остават едва 2%, а досега изнесената руда се равнява на 100 т. чист скъпоценен метал. Енергопреносните дружества са иностранни, а и дружеството „Софийска вода“ до неотдавна се подчиняваше на чужди господари. Всички печеливши предприятия са със задграничен адрес. Почти всички банки – също, а и най-добрите болници почиват на чужди капитали и управленски екип. Това, което е останало за страната е порутено, неконкурентно и доразграбвано по схемата за приватизации. Няма да повтаряме тъжната смешка за българското земеделие, нашамарена в ъгъла на икономическата ни кочина. По пазарите плодове и зеленчуци се доставят отвсякъде. Включително и от гърба на географията, но не от родните поля. Поради хитро заложени из министерските кабинети дъмпингови цени от вносители, убедително съпроводени с щедри комисионни. То по селата не останаха и хора да работят нивите. Още живите пък, набори на Адам и Ева, редовно ядат бой и им се ограбват пенсиите. Рекорд в класацията държи плевенското село Мечка. Там всяка къща е тарашена по два – три пъти, а един от човеците е безспорен рекордьор за Гинес – двадесет пъти! Знаят се и извършителите. Затова връх на цинизма бе, когато от МВР официално оповестиха, че ще изпратят екип да се запознаел с проблемите на местното население: ни лук яли, ни лук мирисали. Полицаите могат и да не бързат. Министърката им се изрепчи, явно вярвайки си, че битовата престъпност намаляла с 24%, а разкриваемостта на криминалните безобразия – увеличена с 12, 8%. Узнало тези радостни данни, населението се изсипа на мегданите, пеейки с цяло гърло благодарствения химн „Дрън, дрън, ярина!“ Но полицията не спря дотук. Заедно с измислената ни армия, по заповед на премиера отиде да разиграва съвместно учение срещу бежанската напаст: бързо бягане с препятствия назад, на скрито и сигурно място, варене на шербет, носене багажа на „страдалците“ на гръб като част от нова хуманитарна програма и други сурови воински занимания. За оградата по границата не става дума. Цената на съоръжението, по заповед на щуката, нарасна от 5 на 10 млн. лв., но, сърце да е широко. Говори се, че ще се тегли нов правителствен заем между 5 и 13 млрд. лв., така че пари има. Не е ясно защо строителството е поверено на частна фирма, вместо на инженерните войски, но и тук карай да върви – дребнотемие. По-страшното е, че някой пратил на Бойко Б. писмо с куршум, че ще го трепят. Други твърдят, че не било куршум. За такъв виден дивеч в плика имало поне базука, или междуконтинентална ракета. Но вече сме чували този сценарий и никой не повярва. Както не повярвахме и на медийните изяви на наши хвалипръцковци, уж „успели“ у нас само с труд и дарби - поредното демагогско мошеничество и разтягане на лакърдии, снесено „отгоре“. На тях ще отговоря с една мисъл от Фейсбук: „Казаха ми да си пъхна принципите отзад. Не мога – там вече са дипломата ми на висшист и надеждите за светло бъдеще“. Така де – откровение за откровение…
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov