През 40-те години на миналия век книгата на Дейл Карнеги “Как да спечелим приятели и да влияем на хората ?”, световен бестселър, беше преведена и у нас. През годините на социализма я забраниха. Преди време я преиздадоха... Наистина, полезна книга... Доколкото хората встъпват в отношения помежду си, авторът ни дава преди всичко такъв съвет: “Когато общувате с хората, добре е да помислите, че има само един път, само едно средство да заставите никого да направи нещо,а именно да уредите нещата така, че този някой сам да поиска да направи нещо за вас!”... Та, моралът е: търсете индивидуалния подход към хората,които ловите на въдиците си. Например,започнете разговор с възхвала на събеседника,на неговия неповторим ум и дела. Чисто по американски! “Бръснарят, напомня Карнеги, отначало насапунисва добре лицето на клиента и едва тогава пристъпва към бръсненето”. Така трябвало да направим и ние...Добър съвет, нали?! А някои съвети са почти невинни. “ Хората трябва да се помнят по имена, не само по фамилии и по- често да се обръщаме към тях по малко име. Типично по американски, нали?! И най- важното правило: “Усмихвайте се!” Да се усмихнеш веднъж ненужно, просто така, съвсем не е излишно. Чарлс Шваб, стоманолеярният крал от Чикаго, често обичал да казва: “Моята усмивка струва точно един милион долара !
Но в атмосферата на всеобщата, все пак, фалшива усмихнатост, по американски, се живее самотно, неуютно. Та нали важно е не количеството хора, с които разговаряш, с които се срещаш, а качеството на отношенията, на човешките контакти. Затова повечето американци и западноевропейци днес се стремят към живото човешко общуване. От друга страна те добре са усвоили уроците на Дейл Карнеги – усмивките се появяват по лицата на мнозина със скоростта на светлината, макар в повечето случаи да не говорят за истинските им чувства. Докато ние,постсоциалистическите българи, сме по- различни. А напоследък почти не можем да се усмихваме...
Друго златно правило на Карнеги гласи: “Единственият път да спечелиш спора е да го избегнеш.” Безпринципността тук е издигната до пронцип, обявена дори за еталон на поведението.
Без съмнение, в някои съвети на прочутия американец има рационално зърно: “По- добре е да бъдеш вежлив с хората,отколкото груб: по- добре е да отдаваш нужното на достойнствата им...” Но какво да правим ние, българите, като доста позагрубяхме, а искаме да влезем в Европа ?
Да, съвсем друго е да използваш психологически “шперцове” за понятия като “честност”, “искреност”. Според приложната психология на американеца Дейл Карнеги /според мен доста вулгаризирана по своята същност/ човекът е концентрат от...ниски страсти. Този автор в крайна сметка ни предлага да ценим хората не според качествата им – морални, човешки, творчески, а според онова, което бихме могли да вземем и да получим от тях. Чисто по американски, нали? Или като суровина за нашия личен успех. Но нали ние, българите, сме по принцип по- духовни и по- широко скроени от американците, нали ?
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev
