През 2010 г с решение на Министерския съвет беше извършена "реформата" в българските театри, опери и филхармонии – не чрез нови и градивни програми, а чрез механично и нелогично сливане, преструктуриране, драстични, безсмислени съкращения и дори ликвидиране на цели институти, при това градени от държавата и от нейните творци десетилетия наред! Според авторите й - от Министерството на културата, за съжаление, отново управлявано от Вежди Рашидов, тази "реформа" била "крайно необходима", "полезна" и "по немския модел". Да, но Немският театрален съюз веднага опроверга тази лъжа и още на 14 септември с.г. изпрати писмо до премиера, като го предупреди, че "това изобщо не е немският модел, а е просто един начин за унищожаването на българския театър".
Вече берем горчивите плодове на „реформата” в родната култура. Бяха закрити прекрасните филхармонии на Пловдив (оркестър от европейска класа, граден от именити диригенти като Добрин Петков и ||Руслан Райчев), също първокласният оркестър на Русе / създаден от Константин Илиев и Добрин Петков/ - домакин на най-сериозния музикален фестивал у нас, "Мартенските дни", отличната филхармония на Плевен / водена от незабравимите Димитър Манолов и Георги Нотев/, много добрите симфонични оркестри на Бургас и Варна. Те станаха само оперни или акомпаниращи, а тези на Видин, Враца и Шумен – като полуфабрикати - нещо средно между симфонични и камерни с нелепото и трудно обяснимо определение „симфониети”!
Механично и напълно неоправдано се сляха Варненската опера и Варненският драматичен театър. Към Националната оперета се "прикрепи" напълно различният по своя профил и естетика авангарден танцов театър "Арабеск". Оглави го човек на партия ГЕРБ, от многото й калинки, бивш хорист от Софийската опера /?!/ без диплома и без никакви качества, но протежиран от Министерството на културата, за щастие, вече осволоден. А двете напълно безсмислени сливания се определиха като "продуцентски центрове", което изобщо не отговаря на статута и дейността им. Но не бива да се учудваме, като имаме предвид кои бяха
"мозъците" на "реформата" – бившият директор на Военния театър полковник Митко Тодоров и любимецът на Бойко Христо Мутафчиев, прочул се с коронната си роля - на Ачо Циганина в сериала „Дунав мост”.
По особено жесток начин бе напълно ликвидиран много добрият репертоарен театър на Силистра, централният културен институт в града - със стабилна трупа, богат афиш и много публика. Театралният живот в този стар български културен център започва още през годините на варварското турско робство - 1872 г. От 1942 г. е държавен и досега е представил повече от 800 премиери! (За целта беше натрапен за директор нежеланият от всички посредствен артист-пенсионер Борислав Ненков, член на ГЕРБ, който най-безцеремонно, със съдействието на Общината и кмета от ГЕРБ Найденов, изхвърли на улицата 20-те добри актьори и актриси!) Беше закрит и един от водещите и най-посещавани и силни български театри, при това - най-старият - "Сълза и смях" (може би, за да не пречи на Военния театър, който е срещу него и на екс зам.-министъра и един от авторите на „реформата” полк. Митко Тодоров?!). Сляха, отново също безсмислено и механично, отстоящите на 120 км един от друг (или по-скоро се "преляха"?!) Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" и Пловдивският. А малко след това Родопският театър, при все че е изключително необходим и доказал се през години институт (с прекрасна база и талантлива трупа), беше най-безцеремонно ликвидиран от културното министерство. /|Слава Бог, че след това правителството на Орешарски поправи тази грешка и двата добри и нужни за тези важни региони български театри бяха възстановени. / Но при цялата си разрушителна „културна” политика, засегнала не само театрите, оперите, оркестрите, но и музеите, библиотеките и народните читалища, ГЕРБ не съкратиха двата турски театъра "Назъм Хикмет" и "Кадрие Лятифова" (последният - носещ името на майката на "културния" министър!) Тези напълно излишни, при това, самодейни трупи за кючеци и маанета - писал съм неведнъж за огромната вреда от тях - гълтаха и продължават гълтат солидни суми от свръхмизерния бюджет на българската култура (като цяло шест пъти по-малък от този само на Виенската опера) и са нещо като платени от българските данъкоплатци
политически и предизборни агитки на етническата и противоконституционна партия на дръндарския философ и политик Аамет Демир Доган, познат ни още и като |”Агент Сава”.
Министърът Рашидов, който провежда открита протурска културна политика у нас, вдигна малко показен шум срещу непрофесионализма, кражбите и злоупотребите в тях, но изобщо не ги съкрати, както би направил всеки на неговото място, а просто ги съхрани и "прилепи" към драматичните театри на Кърджали и Разград. Два нужни културни български института, носещи имена на Димитър Димов и Антон Страшимиров в два вече безвъзвратно турцизирани райони на днешна България, където – за срам на управляващите! - се говори повече на турски език и нагло и предизвикателно се развява знамето с полумесеца. Това, разбира се, затрудни и усложни тяхната нормална дейност, както и бюджетите им.
Когато първото правителство на ГЕРБ ограби Здравната каса и с финансовия си гений Дянков намали драстично субсидията на театрите и ги принуди да се самоиздържат според т.нар. делегирани бюджети, ги доведе до прага на бедността и унижението. Защото „делегираните бюджети” се оказаха най-голямата и невиждана глупост от поредицата глупости в дейността на Министерството на културата, водено - за наш срам! - от един самозабравил се мултак, прочул се с некомпетентността си като управник и прекалено високото си самочувствие. (Същият, който псуваше и говореше на турски под държавния герб!)
Да искаш от театрите, оперите и оркестрите да печелят от продадените билети и да се издържат само от това, е, меко казано, абсурд. Нещо непознато дори в културна Европа, където хората имат пари за билети. Да чакаш касата да се напълни от драмите на Ибсен, Молиер и Чехов, от симфониите на Бетовен, Брамс и Малер, от оперите на Верди, Моцарт и Прокофиев? Директорите на театрите и оперите трябва да са наистина факири като Астор, за да успеят. Но повечето не са и не могат да бъдат такива. Не всички са и протежета на Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Герб веднага прогониха неудобните директори, като например, Рашко Младенов от Русенския театър, поради „несправяне с работата”, скалъпиха една интрига, и назначиха на негово място без конкурс свой активист, провалили се като директор в Монтана . А в Русенската опера наложиха твърде спорен професионалист със спорни дипломи. Всъщност, примерите са не един или два. Всъщност, както се изрази, малко преди смъртта си, големият маестро Руслан Райчев: „появиха се доста диригенти, част от тях и директори „менте”, от които ще страда българската музикална култура”. Освен от реформата и от Министерството.
Близо четири години от Министерството на културата държаха всички директори в напрежение като "временно изпълняващи длъжността". След това се проведе набързо една фиктивна „конкурсна кампания”, всъщност пародия на конкурси за директори, като повече от тях бяха предварително избрани и утвърдени и бяха известни на цяла България.. А „делегираните бюджети” си останаха. Директорите на театрите и на оперите у нас все още се принуждават да правят непростими репертоарни компромиси със заглавия, автори и изпълнители със съмнителни качества, но и това не ги спасява от безпаричието и мизерията. Срещу сумата от продадените билети получават жалката сума за заплатите и консумативите, а за основното – творческата дейност парите са просто нищо. Театрите, особено тези в страната, западат, също и оперите и оркестрите. Например, славната някога Русенска опера, по повод която се казваше: „ И Миланската Скала не е в Рим!”, сега подготвя най-трудни опери като „Фалстаф” и „Дон Карлос” общо за цели...8 дни, а премиерна концертна програма за 2 дни! За какво ниво и качество става дума тук? Репертоарът се прави „на парче”, случайно, без линия и цел / освен продадените билети!/, постановките се раждат набързо и често пъти умират бързо. Много столични артисти, прочули се в телевизията и киното, правят откровени халтури, предимно с второкласна драматургия, с които обикалят като амбулантни търговци страната и отнемат публиката на театрите, принизяват нивото и вкуса. И това е резултат от реформата.. Актьорите в страната не получават и 400 лв. заплата - по-малко от чистачките в банки, министерства и фирми. По- малко дори от колегите си в Македония и Албания. А световноизвестните виртуози от „ Софийски солисти” – 340 лева! Да, тези компромиси в изкуството са направо непростими. Срамни! А великият Чехов беше казал: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол!" Но у нас от ГЕРБ явно искат да се "извисим" до... Лепа Брена, Ванко 1, |Глория, Софи Маринова, Азис, Ивана...
Да съкратиш театър или опера или храм на изкуството, това не е ли като да разрушиш църква?!
Опростачването на днешна България, която допреди четвърт век беше една от водещите в културно отношение страни в Европа, сега върви с висока скорост. Начело с „личности” като Вежди Рашидов, а сега и от...Слави Бинев!
http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev
