Проф. д-р СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ - Слово послучай 85 годишния юбилей на поета Йотко Кадемов и премиерата на новата му книга "Истината днес" ( 21.03 2007)

 

 
Симптоматично е, че тъкмо днес сме се събрали да отбележим този прекрасен юбилей на поета Йотко Кадемов. Днес е денят на Световния ден на поезията от една страна, същевременно е и първа пролет. И мисля, наистина, че този юбилей заслужава внимание.

Поначало всички знаем, че в България ситуацията е такава, ако използвам този израз, вече кажи-речи всеки пише, никой не чете.

Наскоро в една антология-сборник бяха поместени имената на десетина хиляди пишещи поети. И в този смисъл първия въпрос, който човек си задава при толкова много претенции за поезия и толкова много пишещи: Какъв е критерият да се отличи един действително стойностен поет?

Ами най-обикновеният,най-видимият критерий това е, когато се разгърнат книгите на автора и се потърси има ли нещо, с което той се отличава – със свой стил, със свой маниер на писане, дали това, което той пише и начина, по който го изразява е оригинално, интересно и действително по какъв начин един автор се различава от другия.

И в този смисъл първото, което искам да кажа е, че творчеството на Йотко Кадемов не може да се сбърка с никое друго.

Достатъчно е да отворим книгите, за да видим, че той е уникален по своя стил, по своя маниер на писане. Същевременно Божидара Цекова вече каза за последните му две книги, които излезнаха; всъщност през последните няколко години искам да обърна внимание на още една книга, защото става дума за една своеобразна трилогия.

Книгата "Аз Тук Сега", която излезе през 2001г., споменахме вече "Предтеча" през 2005г. и сега най-новата "Истината днес".

Това е едно обобщение.

Обобщение, от една страна, на житейския и творческия път на автора, от друга страна е стремеж за обобщаване на световните процеси и явления.

Първата книга съдържа 101 стихотворения, втората и третата по 210 стихотворения - това е, мога да кажа, една изключително амбициозна програма.

Йотко Кадемов не пише стихове, както мнозина свои събратя просто така, заради самия стих - хрумнало му нещо, излязъл сред природата и седнал да пише.

Неговото творчество е една философия в стихове и циклите във всяка от неговите три книги са строго тематични като наименования, но не и като съдържание.

Значи от една страна имаме тематичност, от друга страна имаме преливане. Преливане на съдържанието едно в друго, за да се покаже, че истинската поезия не може да се създава с определени факти, явления и събития, тя може да пресъздава и пресътворява цялото.

А какво е цялото?

Ето, имаме тази последна книга на Йотко Кадемов, която излезе наскоро, "Истината днес".
Вижте какво заглавие. На пръв поглед "Истината днес" звучи така претенциозно и в такива случаи принципно очакваме или авторът да пресъздаде своята версия, своята истина за нещата от живота или ако е по-претенциозен, да наложи своята истина, да я наложи като истина на всички.

В своята книга обаче, Йотко Кадемов не търси истината във фактите, а я търси чрез нагласата към явления и факти. Тоест той иска да представи една различна нагласа към истината. Тоест начина, подхода, как той самия възприема нещата от живота, явленията.

Тази книга, както и цялото му творчество, не заклеймява, не поучава, а наблюдава и иска да разбере.

И стигаме до следващия върпос : кой е наблюдателят?

И тук ще бъда по-категоричен - поезията на Йотко Кадемов е съвременна, дори бих казал много авангардно-съвременна, но не като поетична техника, а съвременна като дух, духът на 21век.

Днес в света се обособяват два противоположни процеса: от една страна върви процес на глобализация, от друга страна всички знаем, че има експлозии на егоцентризма, национализма и т.н.

На практика обаче, процесът на окрупняване в световен мащаб води до един обратен процес, до повишаване ролята на личността, на индивида в търсене на идентичност и автентичност.

Лирическият герой на поета е еманципирана личност, узрял за идеята, че в началото на пътя към истината за миналия и днешния свят стои епанципацията. Еманципация от всякакви табута, ограничения и предразсъдъци.

Всеки от циклите в книгата предлага алтернативни гледни точки, обхващащи цялото човешко съществуване.

Както казах вече, героят на автора не е съдник. Той е наблюдател.

И в същото време много толерантен наблюдател, който се стреми да обхваща явленията в цялост, същевременно от една страна явленията, природните явления, от друга страна човешкото поведение и субективизма на човешкото поведение - тоест той наблюдава многообразния, но логично непроменлив свят на природата, успоредявайки го със също толкова разнообразен, многообразен, но и противоречив и често лишен от логика свят на човешките отношения. И в крайна сметка човешките същества, като част от природата се подчиняват на същите вселенски и божии закони.

Човешкото същество е просто част от тази природа. Друг е въпросът, че както става дума за определени чувства, определени субективни моменти, които показват, че човекът е достатъчно противоречив, освен противоречив той знае твърде малко за себе си: ако малко се е опознал той трудно може да опознае и другите, себеподобните, да не говорим за този богат и много образен свят на природата.

Именно този богат и противоречив духовен свят намира място в стиховете на Йотко Кадемов.

По тази причина, отваряйки предишната книга "Предтеча", както и в следващите творби, в книгата оживяват паралелни вселени по отношение на законите, морала, нравственото и етично поведение,във връзка с писани и неписани правила.

Но има и друг момент, характерен за героя на автора - прави впечатление, че героят на автора е обикновен човек, който няма претенции на свръхчовек, на бог - който да определя, дирижира, владее нещата. Но същевременно, няма претенции на бог, но има достатъчно съвест, достатъчно достойнство за своята роля.

И действително в цялото творчество на Йотко Кадемов непрекъснато върви тази функция на човека, който се стреми да се опознае, който се стреми да опознае другите, в същото време давайки възможност да се проявят колкото може повече разностранни добродетели във взаимоотношенията му с останалите.

Същевременно това, което прави впечатление, е непретенциозната като стил и форма поезия на Йотко Кадемов.

Достатъчно ни е втръснало и омръзнало от претенциозни изрази.

Като отворим книгите на Йотко ще видим с какъв обикновен език си служи той, как не търси чрез някакви екстравагантни или модерни изрази дълбочина.

Дълбочина той постига съвсем естествено - чрез философското осмисляне на проблемите. На практика той доказва познатата на всички истина, че за най-сложните неща в живота може да се говори обикновено.

Просто, не простовато, най-сложното може да се изрази с обикновени думи.

И накрая ще добавя, че сме изправени пред един рядък случай, когато поезията, творчеството на един автор е в синхрон с неговото битие, с неговия начин на живот.

Йотко Кадемов не демонстрира в творчеството си, не се кълне, не прави визуални и прочие белетристики, той слива своето "аз" с лирическия герой, с неговото поведение - никаква изкуственост няма в това творчество, никаква изкуственост няма и в житейския път на колегата Йотко Кадемов.

И в този смисъл трябва да кажем, че в неговото творчество действително, реално, истински се оглежда самия автор - почтен и естествен.