Благодарение

на електронното издателство LiterNet видя бял свят стихосбирката на Владимир Луков „Усамотени стихове” (2006 г.).

 

Това е позия от най-висока класа,

макар че ще бъде отмината незабелязана от литературните надзиратели.


Прилагам неопровержимо доказателство за качествата на тази поезия –

стихотворението „По Достоевски”.


 

ПО ДОСТОЕВСКИ

 

Стопанинът е заминал нанякъде 
и Бог знае кога ще се върне...
Не го знаят и кой е!
А и никой... никой не помни 
кога, защо и как е заминал.
Едно обаче е сигурно 
(ала и то е според Преданията) -
дал е Къщата си на наематели,
които я дават на наематели... 
И всичко щеше да е окей, 
ако не беше Разколников 
със щурата си „идея" 
да види кой е! 
(Не... не му се искаше да е първа, 
нито да е втора ръка наемател.)
А и - съдба! - за разлика от другите, 
боледуваше от по-странна амнезия.
Беше задлъжнял до гуша..."
и като се взираше в себе си, 
все на Стопанина се оприличаваше.
...
Толкова фин бе образът... 
И... подобието му

***

Ето един блестящ пример за интелектуална поезия. Поезия, която ни кара да се замислим за илюзорната действителност, обитавана от нас.


Поезия, която ни подтиква да разсъждаваме отново и пак – кои сме, къде отиваме, не е ли животът ни едно постоянно завръщане, не са ли сънищата ни най-истинското ни съществуване, не сме ли осъдени да бродим из подземията на душите си и най-страшните срещи са, когато срещаме самите себе си?..


Ето един блестящ пример за интелектуална поезия.


Ето един пример, че дълбоката поезия не се нуждае от гримаси.


Тя просто показва истинските неща, така както прави Владимир Луков.

(На снимката Стоян Вълев)
(Рецензията е взета от http://knigi-news.com/?in=pod&stat=779§ion=11&cur=5)  

 https://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/317-stoyan-valev

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov