Пламена Мангова/ пиано/, Михаела Мартин/ цигулка/, Андрей Доганин / цигулка/ и Александър Князев/ виолончело
Aрс Данубиана или изкуство от брега на Дунава – една чудесна идея на неуморната и всеотдайна директорка на „Мартенските музикални дни”, Ива Чавдарова и на наша звездна пианистка Пламена Мангова събра многобройна публика от меломани и музиканти в голямата и красива зала на Доходното здание / Театъра/ в Русе, които дълго, настойчиво и възторжено аплодираха този импровизиран квартет от четирима виртуози от България, Румъния и Русия. А програмата бе дълга и трудна: Йоханес Брамс – Сонатата за цигулка и пиано №3, оп. 108 (преработка за виолончело и пиано на Йо Йо Ма), Антонин Дворжак – Рондото за виола и пиано и Двата славянски танца за виола и пиано, Бела Барток – Шестте румънски танца за пиано, Джордже Енеску – Сонатата за цигулка и пиано №3, оп.25 и накрая отново великия Брамс – Клавирния квартет №1, оп. 25, сол минор. Само изброяването им респектира! И след тези близо три часа, публиката настоя за бис!
Наистина, добре е, че този фестивал все още го има и не е унищожен от нелепите разрушителни „реформи|” на вече вредния ни „културен” министър. Да, в българската култура настъпиха ужасни времена по вина на нашите управляващи...Но да оставим тъжния тон. Получи се един изключителен празник на голямата музика. С невероятна атмосфера на музициране от най- висока класа, на пълноценно естетическо преживяване.
Пламена Мангова – какъв рядък, чудесен талант! Една голяма гордост за българската клавирна школа. Силна натура, ярък темперамент, съвършена техника, богата звукова палитра, при един необикновено силен усет за архитектоника. Пианист, който просто си играе с клавиатурата, кара те да го следиш с непрекъснато внимание и възторг. Не случайно само за броени години тя спечели някои от най- трудните световни конкурси / сред тях и „Кралица Елизабет”, Брюксел / и гостува на редица престижни сцени. Шестте румънски танца на Бела Барток направо взривиха публиката.
Михаела Мартин е гордостта на румънската цигулкова школа, една от водещите в света. Самата тя е цигулар от световна класа / лауреат на много конкурси, сред които и „Чайковски”/, овладяла докрай изразните възможности на своя труден инструмент. И наистина ни убеди, че го използва по блестящ, сигурен, категоричен маниер. С великолепен, майсторски звук, едно истинско съвършенство! За нашата публика това бе щастлива среща с артистичната природа на толкова сериозен, вглъбен музикант, чужд на външните ефекти, интерпретатор със замах, умеещ да подчини детайла на главния замисъл, без да го подцени и обезличи. И това особено пролича в трудната и мащабна Трета цигулкова соната на Енеску, а също и в Клавирния квинтет на Брамс.
Андрей Доганин / виола/ и Александър Князев / виолончело/, възпитаници на руската инструментална школа / също лауреати, с международна кариера/, бяха достойни партньори на двете дами. Техният изпълнителски стил съчетава завидна инструментална техника, благородна звучност, при силно сгъстения емоционален заряд, подчертана експресивност и безспорен усет към ясната форма / при Барток и Брамс/.
Кулминация на този забележителен концерт, вярвам, че това ще е един от върховете не само на този най- сериозен наш фестивал, но и на целия ни музикален сезон, бе изпълнението на Клавирния квинтет от Йоханес Брамс. Само музиканти от подобна класа биха могли за това кратко време да го подготвят, за да прозвучи тази трудна камерна пиеса така мащабно, че на моменти да имаме чувството, че чуваме цял оркестър.
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev
