Съюз на свободните писатели… Наименование, което се опитва да опитоми във впряга на няколко думи вековния порив на човечеството за свобода. И което вече над две десетилетия служи за етикет на един от писателските съюзи у нас, които имат куража да светят със собствена,а не с отразена светлина , превръщайки се чрез това в символ на демократичните промени у нас.

Бургаският филиал на Съюза на свободните писатели е част от този порив за свобода, с което неизбежно се превръща в генератор на морални императиви.И това е така, защото само свободният човек може да бъде стожер на обществения морал. Още Аристотел смята, че само свободният човек може да бъде морален . Свободата, разбира се, е вътрешно състояние и тя може да съществува дори тогава, когато човекът живее под робство. Чудно ли е тогава, че Съюзът на свободните писатели в България е една от най-ухажваните и същевременно най-оспорвани организации? Неговият морален озонатор плаши и същевременно привлича онези, които тревожно търсят начин да скъсат с агентурно, политическо или просто казионно минало.

Поредното издание на алманах „Бризове” е само поредния лъч от този морален ореол. Той е издаден с доброволните дарения на неговите участници и именно това го прави най-чистото явление в бургаския културен живот. Това , разбира се, често се забравя от зложелателите на ССПБ, които съзнателно недовиждат това мощно нравствено превъзходство и на най-скромната творба в алманаха. Нека не се лъжем: не всичко , събрано между кориците в тази книжка, е достойно за Нобел. Налице е, обаче, порив за свобода, жажда за творчество, оригинални творчески инвенции, самобитен стил , букет от художествени стереотипи и търсения. Но нима това не е характерно за всяка антология изобщо? И така неусетно си дойдохме на думата: в алманах „Бризове” има творчески вибрации, които сродяват неговите автори с всички писатели и поети от голямата империя на духа. И това е напълно достатъчно!

Алманахът продължава традицията за жанрово разнообразие , характерна за всички негови броеве. Радка Илчева ни радва със своите стихове за деца и възрастни, Емилия Николова излиза пред читателя със своe стихотворение за морето, Самира Душева дава словесен израз на своите вълнения от периода на своята емигрантска одисея в Израел, а Румяна Попова със своето стихотворение за надеждата, поливана всеки ден от нея , навява и тъга, и вяра в мощните самовъзстановителни сили на човека. Правят впечатление точните афористични попадения на презвитера Кера Велкова Янъкова, богослов по образование , която в своите „Мисли” прави прозрения, които са пряка еманация не само на жизнен опит, но и на богата духовна култура. Прави чест на авторката, че е намерила сили да се отскубне от здравата прегръдка на други жанрове, в които не беше така изразителна и ярка, както е сега в зоната на афоризма. В тази тенденция се вписва и есето на Станислав Марашки „Кресло за двама”, чиято необичайна форма съчетава в себе си разказ с две сюжетни линии, есеистика , литературна теория и философия. Литературоведските открития тук са поднесени не назидателно и с размахан литературно-критически пръст , а тихо и ненатрапчиво чрез диалога между двете основни действащи лица. От друга страна, особената кинематографична образност на Георги Георгиев е резултат от поетични търсения, които правят поезията му полифонична и жива и по странен начин я сродяват с прозата на неговия земляк от с. Екзарх Антимово Байчо Праматаров , който е един от най-сладкодумните разказвачи в сборника, съперничещ само на авторката на приказки Мила Канджева. В изданието се откроява със своята нежна , но все пак мъжка чувствителност поетът Тихомир Дилчовски, който, призовайки своята любима да му подари блус, всъщност отправя към човечеството един дълго сподавян вик за човечност. И понеже стана въпрос за блус, не може да не споменем с благодарност за Анита Тепеликян – разкошната музикантка и поетеса, у която музиката на поезията и поезията на музиката преливат така естествено, както се диша.С това тя се доближава до инженерката-цигуларка Стефка Бакалова , чиито поетични вибрации се родеят с музикалните. Пред читателя се възправя със своя аристократично бледен и деликатен образ и поетесата Жана Матева. Тя на свой ред излива в стихотворение най-старото чувство на света – любовта…И, разбира се, Биляна Байчева - най-новия член на съюза на свободните писатели. Като че ли с.Банево, избрано от нея за денонощен пир на поетичните и откровения , се оказва най-доброто място за една поезия, която намира хората, търсейки себе си. С очаквано-неочаквана поетична нежност се възправя пред читателя образът и на покойния вече Киро Дженков , всеотдайния автор на исторически романи , получил посмъртно наградата „Народен будител” за цялостно творчество. В неговото стихотворение за родината долавяме същия този патриотичен нерв , който пронизва от край до край и неговата историческа проза.Без съмнение, обаче, най-точните поетични попадения в сборника са в стиховете на Лили Ресел. Поетесата , обединила в себе си юридическото образование , ръководството на курсове по йога и любовта към поезията живее в пълна хармония със света и доказва, че в човека наистина всичко може да е красиво: и лицето , и дрехите, и душата, и мислите.Сама кралица в своя красив поетичен свят , тя години наред живее в бургаския квартал Сарафово , където , отдалечена от суетните стъгди на литературната гмеж създава с неуморима нежност своята изключителна поезия. Нейната приглушена поантовост внушава, без да извива ръцете на читателското мировъзрение , без да диктува или крещи истината за своята кристална мисловна и емоционална чистота.

Еколозите от цял свят често внушават, че е време за нов естествен и социален договор , основан на уважението към „общото благо”. Подсказват, че когато се покачи нивото на моретата , заплахата надвисва над населението по всички брегове.Според тях , за да може човечеството да достигне най-сетне до един поносим и справедлив начин на живот , то трябва да се държи сметка за разнообразието на ситуациите и нуждите.Вече се осъзнава ясно, че днес е време не за състезание и съперничество, а за коопериране и взаимопомощ. Но докато еколозите си дават сметка за необходимостта от общи мерки, предшествани от обединяване на усилията, то тези, които по дефиниция са призвани да водят човечеството към върховете на хуманността, продължават да робуват на стереотипни вражди и антагонизми.Става въпрос за хората на словото, чиито раздори на фона на духовната катастрофа днес звучат непонятно и дори тъжно.А тази катастрофа е не по-малко опасна от екологическата! Независимо от това, обаче, неведнъж сме ставали свидетели на това как битката за литературно качество се изражда в жалка битка за придворност. Битка, която по правило разединява, а не обединява и затова е чужда на Съюза на свободните писатели по дефиниция , в чиито темели е вграден почти „екологическия” стремеж към общото „литературно благо”. Затова , макар че формално е доминиран от ССПБ , настоящият сборник продължава и дори засилва тенденцията да „подслонява” автори с различна съюзна принадлежност. Така той бележи нов етап в стилистичното развитие на алманаха. В него са включени редица автори, които не членуват в Съюза на свободните писатели, но които споделят неговите идеи и ценности. Това са Тома Троев , Красимир Димитров , Офелия Жекова, Стефан Николов, Диана Шиянкова, Щиляна Тодорова, Стефан Делчев , Пепа Тороманова , Боянка Делчева , Димитър Георгиев , Елица Делчева , Мария Попвасилева/Велкова/ Янъкова и др. Всеки от тях е личност с пълноценна творческа и художествена биография , но особено се отличават стиховете на поета-бунтар Тома Троев , Красимир Димитров и светлата фигура на вече покойната Мария Янъкова, чиято философски наситена поезия достига дълбини, достигнати само от „Книгата на книгите”.

Брой 16 на алманах „Бризове” излиза във време, когато вътрешни и външни врагове на страната се опитват да разградят вековната крепост на българската култура и държавност. Затова и той, споделяйки съдбата на всяка книга на български език , е поредния куршум в сърцето на антидуховността , при това взета не само в тясно-национален, а в нейния най-широк смисъл.

Станислав МАРАШКИ –

секретар на Съюза на свободните писатели в България и председател на Съюза на свободните писатели в Бургас
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/60-stanislav-marashki