Книгата с поезия „Дунавски миниатюри” на румънската авторка Дуня Паланджеану бе представена на 21 ноември 2015 г. на Панаира на книгата в Букурещ от издателство „Амург сентиментал”. Стихосбирката e билингвистична, съдържа 50 творби на румънски език, 17 от които са преведени на български език и публикувани в изданието. В послеписа редакторът Йон Макидон изрично подчертава, че преводът на стиховете е на Надежда Радева, поетеса и член на Съюза на свободните писатели в България.
Поетичният свят на Дуня Паланджеану е екстровертен, ориентиран към външния свят, вдъхновен от родното място и национални символи. Но наред с това стиховете на авторката са запазили интимното си звучене. Тя съумява да слее своето личностно АЗ с поетиката на заобикалящия я свят и по своеобразен начин да въплъти душата си в щрихите на града, така че да пречупи всичко през призмата на авторовото лирично усещане.
Поезията на Дуня Паланджеану е образна, емоционална, витална. Тя вниква в материята, прониква дълбоко в нея и я насища с образност. Думите трептят като пеперудени крилца, поетичните строфи се отронват подобно ябълков цвят. Авторката умело улавя поетичния ритъм на живота (стих.”Унило самотата преминава”), отделни мигове на деня и на времевите сезони, за да ги напои с чувствено преживяване и динамичност. Такива са стихотворенията: „Пътуване”, „Пролет”, „Утрин”, „Пролетен звън”.
Утрин
Тя
слезе
първа във градината
със студени ходила
стенеща от светлина
с роса покрита
до рамене
обгърната в цветя.
Пердето мирише
на мляко горещо,
сгушено сънено
в топлия чайник,
той – сякаш
вик на птица
далеч от селото
изохка.
Клепачите,
разлистени в зори,
забързани пеперуди
отлитат от тях,
утринта
забрави ветрилото си
на балкона,
въздишка на кайсия
или може би стон...
Унило самотата преминава
По тесните улички
побелели от утринна мъгла
с трамваи претъпкани
с хора отегчени
и бързащи
тичащи непрестанно
с разкъсани химери
в гърдите
дъвчещи на всяка спирка
Орбит някоя мечта
рязко се раздира
от трещенето на асансьора
сред бледия град
в неделята, в която
звучи фанфар
изпълнен с емоции
от розов шербет
до чаша
с тиха вода
на дантелената тепсия
на дните,
сред парка,
в който листата на дърветата
се самоубиват
хвърляйки се
под подметките на обувки Губан,
добре й е,
унило самотата преминава
като хищник
вечно гладна
непрестанно търсейки плячка
под мораво небе.
На приказка с моя ангел хранител
Ето,
съдиш ме и ме питаш
какво направих с живота си
и аз
се скривам в шумоляща хартия
хвърлям бързо отровата на думите
изрисувам крилете си в бяло
да приличам на теб
да ти се харесам
забравяйки
че от утре
самотата
като една уморена и тъжна балерина
ще се завърти в стаята
и в душата ми
усещайки празнотата
на неизпълнени желания.
Ти,
покажи ми магически знак
да мога да те повикам
в утрините
когато ще липсваш
само с едно просто
движение на клепачите.
"Miniaturi dunarene"
autoare – Dunia Palangeanu,
Editura "Amurg Sentimental"
2015, Bucuresti
Надежда Радева, превод и кратка рецензия
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva
