АТАНАС ГАНЧЕВ - РУСЕНСКИ ТВОРЦИ: ПОЕЗИЯ И ИСТОРИЯ ИЛИ ПРЕПРОЧИТАЙКИ СИ ЦВЕТАН ТОДОРОВ (ЦЕЦО)

ПОЕТИЧНО – ТЪЖНАТА УСМИВКА НА ЛИРИЧЕСКИЯ ЧОВЕК

         (На всички русенски творци - членове на Съюза на Свободните Писатели по повод Първи ноември - Денят на Народните Будители.)                                              

          " И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето и нейното семе: то ще ти смаже главата, а ти ще му израниш петата"

                                                               ( Битие, 3 :15)

От особено поетическо тесто е замесен Цветан Тодоров /Милков/. Освен чист лирик, продължител на Ракитоновското/ той е роден в този край, в Селановци и следователно топонимогенетически принадлежи към тази традиция/ и Марангозовото начала в нашата поезия /"Звезден кош"/, той е и чист сатирик, също така в чистия смисъл на това понятие /"Монокини по бикини"/. Тези две начала във вечно разпъващия се поет се сливат в "Синева" - третата поетическа книга на автора, архитетектонично изградена върху цикличните антитези. И ако използваме цецотодоровата страст към лирическите неологични словосъчетания и афористични минитекстове, което днес модерно наричаме текстура, то поетът чрез заглавието ти подсказав накъде да вървим в тъжно - откровената изповедност на третата му книга. "Синева"/ по Цецотодоровски- Син Ева/ин/, тоест Авел, образът на Левски от 14 - те стихотворения на първия цикъл на книгата/, с цялата чистота и естественост на този най - достоен син човешки. Кодът:/да си припомним Ханс Георг Гадамер и неговото определение за пред-разсъждението и контекста на пред- разбирането/ интерпретира сам по себе си лирическия човек:дълг, обич, саможертва и естествено самовглеждането и самооценката/като историческа дистанция, но и переспектива/ и личната гражданска позиция- като самопроглеждане и само възпитание. ...И всичко това в духа на традицията и вписването в съвременността, т.е., в чисто онтологичен план.

Естествената синева от сините очи на Левски, пречупени през вътрешната  светлина и естествената ни самоотбрана сред пошлостта и жестокостта на времето, който тежкия житейски жребий ни е отредил/ а защо не и народопсихологията ни ,в която славянският народностен елемент приемай ки Христовата вяра, и игнорирайки прабългарската езическа извисеност я превръща в иконопримирение, а оттам и в покорство, страх - следователно лицемерие и....другото го знаем/:

 

".... И стволът на живота се напука,

и коренът задра по ръбест камък...

Води отнякъде избълбукаха....

Старица съскаше за клада.

 

И нямаха лица за вечни истини

орденоносците на Сатаната -

преметнаха въже

                 и заувисваха.

Сега се оправдават с времената." /"Безимено"/

"Синева" - та събаря ли Берлински стени или изгражда Китайски такива помежду нас и останалия цивилизован свят или най - вече у нас самите И в Отечеството/каква дума само в епохата на "новия световен ред"/, което винаги е било идеал за големите синове човешки и байрак /в пейоративен план на предразсъждението/ за сведени глави и ловки политически жонгльори?

Между "Пантеона" и "Битака" /грозно,но истинско като съвремоност, за съжаление/ сме наследници на Авел и реалното небе/със земния рай/, или Каин отдавна е стъпил върху братовия си труп и ехидно ни се усмихва чрез собствените ни очи

Отговори ни Поете!

Тодоров Цветан М. СИНЕВА", с.,1997 ГОД.

 НОЕМВРИЙ,1997 ГОД. 

  

  П.П. Всичко изречено от Поетите ще се сбъдне ! И се сбъдна!

 

29.10.2013 год.