АТАНАС ГАНЧЕВ - ПАМЕТ : ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ /1899- 1988/

ЗА ОСМИСЛЯНЕТО НА ДУХОВНИТЕ СТОЙНОСТИ

В памет на моя Учител, Човекът, който ми даде старт в литературата, доцент Димитър Христов

   Владимир Полянов и Светослав Минков със сборниците разкази "Смърт" и "Синята хризантема", излезли през 1922 год. в малко по - късно банкрутиралото издателство "Аргус" поставят началото на диаболизма в нашата литература. И ако от това начало пренебрегваме Чавдар Мутафов с неговите импресии от книгата "Марионетки"/1920/,то е, защото както ще го докаже и най - значителното му произведение, декоративният роман "Дилетантът", повече "експресионист и по -малко фантаст - диаболик". И ако споменаваме името му, наред с тия на Вл. Полянов и Св. Минков то е, защото сме длъжни да отстояваме културно - историческата справедливост, а и да насочим вниманието си към експресионизма и най - вече към немския/в киното, живописта, литературата/. защото без неговото благотворно влияние/ на първо място/, както и това на демонологията от фолклора/ на повече в условен план/, трудно бихме могли да стигнем до същността на едно толкова дълго пренебрегвано явление и художествено завоевание за родната ни литература, каквото безспорно е диаболизма. Разбира се, причината за появата на диаболичната проза на Полянов и Минков е обусловена и от епохата- настъпването на националсоциализма в Германия/до лбирения пуч в Мюнхен остават броени месеци/, малко са и месеците до кървавия септември 1923-а, до ужасяващите бели нощи на априлските погроми от 1925 г и последвалия за дълго след това терор.

   Началото от "Смърт" е продължено от сборниците с разкази "Комедии на куклите"/ най- слабата според Вл. Полянов, с изключение на разказа "Секретарят на луната/, новелата - връх в диаболичната ни литература "Мрежата на дъжда"/сп."Златорог",1923 г./, сборниците "Момичето и тримата", "Рицари", за да приключи с включването на разказа"Маски" от сборника"Звезди в прозореца"/1935/. Св. Минков продължава с "Часовник"/1924/, "Огнена птица"/1925/, "Игра на сенките"/1928/ и станалите класика :"Къщата при последния фенер"/1931/ и "Автомати"/1932/. Последните два сборника, преиздавани многократно, са включени в двутомника на Изрбаните му съчинения, но интерпретирани като "урбанистични", "параболични", "гротескови". Определения, които насочват повече към формалната страна, но отнемат живеца им - да живееш в един постоянно обезличаващ се свят, ужас, който има повече близост до демоничното начало, отколкото до "крехката илюзия, наречена живот."

   Диаболичните разкази и повести на Вл.Полянов потъват в забвение, докато интересът към тях не бе възроден от антологичния сборник "Игра на сенките"/Изд."Хр.Г. Данов", Пд,1982 г./, където бяха включени седем от тях, и последвалия интерес в Полша и ФРГ/дн. Германия - б.а/. За да се срещнем отново с някои от тях в представителния том с избраните произведения на писателя/1989/ и сега почти цялостно в сборника "Диаболигни повести и разкази"/библ. "Галактика"/102/ на Изд. "Георги Бакалов", Вн/.

    Едно значително художествено наследство се връща отново като факт от културната ни история. И това завръщане ни поставя пред неумолимите въпроси, свързани с препрочита и преоценката на литературните стойност/рецептивната естетика/, но също така и с пораженията, нанесени от механичното /но схоластично и догматично по своята същност/ интерпретиране от позициите на марксистко - ленинската философия естетика и критика/без да се отрича изцяло историческия материализъм...просто пространствената категория ВРЕМЕ/.ВЪПРОСЪТ ОПИРА ДО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ДУХОВНИТЕ СТОЙНОСТИ, А НЕ ДО ЙЕРАРХИЧНАТА ИМ ПОДРЕДБА. Защото такава подредба/а най - често уреждане/ води до духовна пустота, защото довежда до умишлено игнориране и най - вече стесняване на културните ни хоризонти. Нещо, което навремето бе забелязано от Боян Пенев и Владимир Василев, и срещу кото те воюваха всеотдайно. И така: почти пълно представяне на диаболичните повести и разкази на Вл. Полянов във вид, който самият той би желал да ги види сбрани ведно преживе/ може би с "Жената в жълто" вместо "Произшествие", както ни сочи анкетната книга на Ал. Пиндиков/.

   Интересът на писателя е насочен към погубващата маниакалност на личността/"Секретарят на луната"/, ужасяващото раздвоение/"Мрежата на дъжда", "Ерих Ройтерер"/, страха от смъртта, но невъзможността за бягство от нея/"Смърт", "Произшествие"/, парадоксите на колективните психози/"Играчи", "Маска"/, жестоките маски на самооцеляването /"Шеатър с огледала"/. "Модерните проблеми", бележещи началото си с кръга "Мисъл"ы но вече в един по нов план/условно - рефлексивен, извеждащ психологизма като художествен метод на изображение/ не само освежават литературата ни, но и я подготвят за възприемане на европейската и световна художествена мисъл. Повестите и разказите на Вл. Полянов предшестват и подготвят българския читател за срещите му с автори като Пшибишевски, Арчибашев, Г. Майнрих, Х. Еверс, "жестоките разкази" на Ед.А.По, фантастичните новели на Е.Т. А. Хофман. И опровергават Боян Пенев:".... За него/българския писател- б.а/ като че ли не съществува друг свят освен околния....Може би задълго още ще  остане чуждо за литературата ни приказното, фантастичното, страшното. Психологизмът в съперничество с битово - описателния метод ще даде своите продове по -късно, в творчеството на Ем. Станев, П.Вежинов, Д.Димов. Но това е друга тема.

   Появата на "Диаболични повести и разкази" на Вл. Полянов идва в един труден и преломен момент в обществено - политическата ни история. На кръстопът- след явния крах на един режим, духовно обезкървил и поставил на изпитание волята за оцеляване на един народ. Повестите и разказите на Вл. Полянов ще ни помогнат не само да определим епикризата, на и генезиса на заболяването си, ще смъкнат дълго налаганата ни реанимация, ще ни предпишат и лечебните средства - хомо сапиенс никога да не бъде превръщан в антагонистите си: хомо фабер, хомо дуплекс, хомо посидентис...Другото е в ....уроците на времето.

   П.П. Днес нямаме нужда от диаболични разкази и новели, защото всичко около нас си е чиста демония. И ако перифразирам един голям наш есеист от епохата на Св. Минков и Вл. Полянов: "демонията на време, обозначено като преход под изсечените борове на Балкана"...Отворете който и да е български ежедневник и все едно сте в света на диаболичното. А "Галерия" и "Шоу" са седмичните макарбични антологии.

   август 1990 - август 2013 год.

   Русе - Габровско Севлиевския Балкан.