Възможно ли е екипът на едно издателство да е запален по историята, да осъзнава нуждата от исторически четива днес, когато е поставено на карта оцеляването на националното ни самосъзнание и поради всичко това да си “отгледа” автор на исторически романи? Да, възможно е, ако издателството се нарича “Божич”, а авторът – Киро Дженков.
В периода 1930-1935 година големият български писател Йордан Йовков сътрудничи активно на в-к “Зора”. Неговата уговорка със собственика на вестника Даниел Крапчев включва ангажимента той да написва по един разказ месечно срещу 5000 лева. В резултат Йовков е разполагал с цял месец за обмисляне на своите сюжети, като при това хонорарът от 5000 лева се равнявал на една тогавашна чиновническа заплата! По този начин се раждат някои от най-силните йовкови творби, които влизат в сборниците “Ако можеха да говорят”, ”Женско сърце”, ”Песента на колелетата” и др. Всичко това доказва как със своята гъвкава финансова политика дадено издание може да създаде един писател.Засега Киро Дженков е единственият писател в Бургас, който има чисто “писателски” подход към книгоиздаването, т.е. подход, при който издателят поръчва, финансира и организира, а писателят само пише. На този етап Дженков не получава хонорар по подобие на примера с Йовков, но ежедневните продажби и набиращата главоломно инерция популярност около книгите му един ден неминуемо ще доведат и до това.
Друг е въпросът, че на фона на безчислените самиздати със съмнително качество самото поемане на финансовия риск от страна на издателството само по себе си вече е успех. До сега на най-радушен прием се радва романът на Дженков “Песента на пещерите”.
- И аз, и съпругът ми Николай съпреживявахме всяка страница от създаването на книгата – сподели Пепа Андреева,съсобственичка на издателство “Божич”. - Карахме Киро да проверява всеки исторически факт, а след това на свой ред го проверявахме и ние.
След този първи по-забележим успех на екипа около издателството
последва появата на бял свят на “Тронове и люде”, чрез който бе продължена сагата за българските владетели, начената с “Песента на пещерите”. И в този свой роман Дженков продължава традицията да разполага персонажите си сред декорите на епохи, които още не са били обект на художествено претворяване, за да избегне опасността от повторения и реминисценции. А по признанието на Никола Божков, който,всъщност, е основният представител на любовта към историята в този любопитен творчески колектив, следващото литературно пътешествие на Дженков щяло да бъде в епохата на хан Тервел, който по негово мнение бил един от най-достойните български владетели, останал съвсем незаслужено встрани от активния научен интерес.
Семейство Никола и Пепа Божкови работят, проникнати от убеждението, че в нашето сложно и преходно време книгите на теми от българската история са жизнено необходими. И сякаш в потвърждение на тази тяхна мисъл те са украсили и фирмения си книжарски магазин на ул. ”Иларион Макариополски” в Бургас с националния трибагреник – да напомня на влезлите в книжарницата, че са граждани на България.