За книгата на Владимир Луков „Сверка на сетивата / Избрани стихотворения“, издателство „Пропелер“, София, 2005 г. / Рецензия, в. "Утро", гр. Русе, 6 март 2006 г.

Отдавна не бях чувал нищо за поета Владимир Луков – русенец, който от началото на 90-те години живее в Правец като преподавател по география в професионална гимназия по компютърни технологии и системи. И ето че съвсем наскоро той ми изпрати малък пакет и в него – поетичната книга „Сверка на сетивата“.

Това е стихосбирка с чудесно графическо-полиграфско оформление. Нека припомня, че той досега е издал стихосбирките „Човекът с протези“ (1992), „Съгледвачът“ (1993), „Безбожни въплъщения“ (1999) и „Пролом“ (2001). Член е на Съюза на свободните писатели.

„Сверка на сетивата“ разкрива душата и майсторството на истински поет.

Стиховете са разпределени в четири поетични цикъла – „Провидения“, „Гардеробът“, „Човекът с протези“, „Училище за пеперуди“.

В тези цикли се вместват стихове с разнообразна поетична окраска: Владимир Луков се вдъхновява от природни гледки, от делничен прозаичен жест или реквизит, от спомен по роден край и корен, от крило на птица, от взиране в разбунената си от разнообразни мисли неспокойна душа.

Чрез поетичното си слово Владимир Луков успява да създаде не само музика на стиха, но и музика на философската му осмисленост и метафоричност.

Философският заряд на стихотворенията – това е духът на цялата му стихосбирка.

Владимир Луков изтръгва размисли за щастливото или нещастно битие на човека, за отношенията ни с другите, за влиянието на природата върху душата ни.

Тези стихове звучат нежно, топло, но с ярка разбуненост и развихреност на въображението, което ражда и метафоричната им образност. Последното ражда и особеността на неговата поезия – високо философична, но същевременно и много чувствителна като преживяване, като трепет на сетивата.

Стихосбирката „Сверка на сетивата“ е определено свидетелство за един поет, който е натрупал зрялост и майсторство през годините.

Без много шум около себе си, Владимир Луков категорично вече е намерил своето място в чертозите на българската съвременна поезия.

***

МОЯТА КУЧКА

Рижа и рунтава като лисица...
Хвърля се в пряспата сняг.
Души отдолу, пърха с муцуна.
Развява над себе си флаг.

Мигом в захласа си гледа към мене.
Изпитва ме с поглед. Лайва. И пак
забива муцуна в пряспата, рови...
Търси тя своя кучешки свят.

Изравя най-после кал. И внезапно
втренчва се в упор дълбоко у мен.
Сякаш открила е някакво злато –
не кал в белотата; не тъмното в мен!

Гледа ме още и пита ме мълком –
да ровя ли още? Казвам, рови!
И вдига тя кал и сняг на фурия
до Бога – с кучешки висоти...

                                       Владимир Луков

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Крум Гергицов, Сверка на поетическото майсторство, Рецензия, вестник „Бряг“, Русе, 6 март 2006 г.

https://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/311-krum-gergitzov 

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov