(Предисловие на новата Антология – 2015 г. – на ССП)
Обикновено се казва, че 25 години са голям период от време в човешкия живот. Всъщност те могат да бъдат и много, и малко. Ако бъдат използвани хаотично, даже да живеем до 930-те години на Адам, те ще бъдат малко. Същото се отнася и за организации, нации и държави. От друга страна, 25 години, могат да се окажат и твърде много. В първите години след 1989 повечето от нас си мислеха, че са живели два живота. Толкова видимо бурни промени, динамика, напрежение, стрес. Цикличните повторения на всичко видяно, чуто и преживяно в рамките на изминалите години показаха, че и динамиката може да бъде безвременна. Че застоят може да бъде и спокоен, и стресов. Първото го видяхме по времето на социализма. Второто го виждаме при т. нар. демокрация. “Залудо работи, залудо не стой” олицетворява българската психика и начин на живот. Тази поговорка добре обяснява защо динамиката в обществените отношения не е намерила адекватно обмисляне и в художествената литература. След Освобождението има много книги за османския период, след 1944 г. още повече книги за прехода от капитализъм към социализъм, след 1989 г. още по-големи грамади за времето на “тоталитаризма”. Поставям го в кавички, защото всички мислят, че знаят какво е той, а на практика никой не знае или не иска да знае. Доказателство за това е, че го възприехме като нещо чуждо и враждебно на човешката природа. А той всъщност е част от нас, от нашата психика, от нашия таен или публичен живот.
След като огромната част от българската литература се е създавала и се създава на принципа “залудо работи...”, какво може да се очаква от организация като Съюз на свободните писатели в България? Писателските организации не създават литература. Тя е дело на техните членове. За изминалите 25 години ние се опитахме като организация да очертаем няколко морални граници. Дори от самото наименование на Съюза се вижда, че той отхвърля национализма и като съдържание, и като практика. Нашата цел, както посочва в един свой текст колегата Станислав Mapашки, е да погледнем “отвъд селския плет на национализма”. Проблемът на българския писател (а оттук и литература) винаги е бил свързан с неговото доброволно или насилствено опартизаняване. Често пъти и едното, и другото. Национализмът е в тясна връзка с опартизаняването и одържавяването. Това са бариери пред възможността на писателя да мисли, пише и се изявява свободно. Разбира се, никоя организация не трябва да принуждава членовете си да мислят свободно. Защото принудата за каквото и да е няма никаква връзка със свободата. В нашия Съюз има автори и от трите споменати по-горе вида. Целта на организацията е друга – да подкрепи и стимулира, да защити своите членове, които искат да творят свободно. Да представя и афишира техните книги, защото те са мост към бъдещето. Като създават книги лишени от комплекси, от стереотипи, от всякакви бариери, и влияния, нашите автори не само си осигуряват творческо дълголетие, а и дълголетие на самата литература, в съпоставка с творчеството на чуждестранни писателски пера.
Двадесет и пет годишният живот на Съюза на свободните писатели оправда “експеримента”, който започнахме на 8 септември 1990 г. На първо място организацията се запази от ухажванията и натиска на политическата конюнктура в България. През този период не подкрепихме нито една политическа партия и нито един политик, и това се оказа мъдър ход. Със сигурност сме единствената творческа организация, която не се поддаде на никоя пропаганда. На второ място, имахме и имаме творчески контакти с останалите писателски съюзи, с читалища, просветни организации и т. н., но винаги на принципна основа. Ръководството на организацията никога не влезе в пазарлъци и договаряния на конкурси и при определяне на награди в национален мащаб. По същия начин останахме далече от еснафски, браншови и клубни страсти на национално или на регионално равнище. На трето място, Съюзът разви активна международна дейност. Свидетелство за това са многобройните участия и награди на наши автори в чужбина, включването им в международни сборници, реализираните кръгли маси с писателски кръгове, дружества, организации, и съюзи от чужбина.
Многобройните книги на нашите автори са литературен факт. Получените за тях награди – също. Каква ще бъде дълговечността на издадените творби е рано да се каже. В ССП членуват писатели с различни творчески възможности, с различни характери. Но при всички случаи, някои от тях ще оставят трайни дири в литературата. Защото в нашия Съюз има силни характери и ярки дарования. Това и днес се вижда. Споят между характер и дарба приближават автора към мечтата да бъде свободен мислител. А достъп до световната литература винаги са имали само свободните мислители.
Съюзът на свободните писатели винаги е подкрепял своите членове да мислят със собствените си глави. Това е неговият скромен принос към тяхното творчество, с което се гордеем.
http://svobodenpisatel.org/…/61-prof-d-r-stefan-vlahov-mitz…