Дело е на тридесет и пет годишен труд на световно известния македонски поет, литературен критик и издател Раде Силян.

Уникалността й е в това, че е първата по рода си двутомна антология с творчески осъществен опит да се открият, да се обединят и да се представят на читателя общите и специфичните естетически нагласи, тематики, съзвучия, течения и поетики в прозаичните и поетическите откровения на Истината за нашия Балкански човешки свят в творбите на балканските писатели и поети, творили през различните периоди от време.

В предговора „Съвършен облик“ на първия том на Антологията – този, на балканския разказ – авторът между другото пише:

Разказваческата култура на всички балкански народи се появява още в най-стари времена, още при създаването на техните езици предимно във вид на народни предания; появява се паралелно с появата на народните песни.“

И още:

Едно е сигурно, а то е, че на Балканите са създадени първите литературни творби в Европа – веднага или паралелно със сродни появи на такива творби на египетска и азиатска почва.“

И още:

Литературата на балканските народи е сложна и противоречива – както е сложна и противоречива балканската история. Самата етимология на името „Балкан“ съдържа антитезата: мед и кръв. В историята на балканските народи думата „кръв“ с векове е била доминираща. Една от причините за това е, че в тези наши балкански простори съществуват голям брой етноси с различни погледи върху света и излъчват различни енергии, и формират, отстоявайки ги, различни обществено-политически уредби.“

И още:

В Антологията са подбрани и включени разкази, които характеризират развойните процеси и тенденции на целокупната балканска проза.“

...

Българските майстори на разказа, представени в нея са следните: Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Васил Попов, Здравка Евтимова, Алек Попов и Георги Господинов.

В предговора на втория том на Антологията„Светият път – поезия от балканските народи“ – авторът Раде Силян между другото пише следното (което по същност опира до принципа на сътворяването - именно на сътворяването! - на една антология):

Антологиите представляват индивидуално начинание, пряко което съставителят се опитва да създаде книга по свой вкус. И, както много добре отбелязва известният сръбски поет Миодраг Павлович, „антологията не носи със себе си литературни, нито критични, нито исторически присъди. Тя носи стихотворения и открива тяхната хубост... Антологията не е само избор на стихотворения, тя е създаване на книга. Затова и всяка антология, ако е добра, е повече цялостно произведение, отколкото сбор от следващи по ред стихотворения.“ Следователно в обсега на този поглед трябва да се вземат пред вид субективните нагласи на автора, който има и чисто свой поглед върху литературните светове, прояви и процеси. Когато работата опира до изключително сложен процес в създаването на едно дело, каквото всъщност е Антологията на балканската поезия, специално трябва да се открои афинитета при подбора на специфичните естетически акценти на авторите в това, което те са създавали и което създават в това наше балканско пространство. Това е всъщност принципът на работата, ала без нашите предишни индивидуални реализации и без натрупания наш опит, нямаше да бъде възможно да се направи добър избор, пряко който да се открои една широка картина от поетическите осъществявания на множеството автори от Балканския регион.“

И още:

"Надявам се, че Антологията на балканската поезия ще заеме своето подобаващо място в съвременния културен амбиент у нас, а и вярвам, че постепенно тя ще заеме своето заслужено място и в другите балкански страни – въпреки многото Сцили и Харибди. Пряко реализацията на този комлексен проект се осъществява и една нова реалност, а именно тази – в лирическите откровения да открием Светия път и да сближим така балканските народи, които в историята знаяха понякога да бъдат неприятелски настроени и които днес се стремят в семейството на другите европейски държави да бъдат обединени субекти с богати културни традиции и ценности."

...

Българските поети, включени в Антологията на Раде Силян са следните: Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Петър Караангов, Константин Павлов, Евтим Евтимов, Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Луков и Роман Кисьов.

....

Ето по-долу и целия предговор във втория том на Антологията.

 

РАДЕ СИЛЯН: СВЕТИЯТ ПЪТ – ПОЕЗИЯ ОТ БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

Към средата на XIX век балканските народи постепенно започват да се „европеизират“, тоест да се напъват да се превръщат в копия или дори в същински подобия на западноевропейските. Тази процес най-напред се осъществява в градовете на новосъздадените балкански държави. Там модернизацията ще се забележи първо в градската наредба, а после и в архитектурата. Междувременно същият този интензивен процес ще породи в самите европейски и балкански държави нови трендове в областта на културата и по-специално в литературата и науката. Разликата обаче е в това, че в западноевропейските държави културните процеси се генерират и реализират главно по индивидуален творчески път, а в новосъздадените балкански държави чрез провеждане на държавна политика.

Общата характеристика на балканската поезия по това време е, че тя надхвърля по оригиналност прозата. Всъщност, поезията се оказва по-чувствителна към историческите процеси и събития; по-спонтанно ги отразява и повече се впечатлява от тях. От друга страна обаче балканските национални движения към средата на същият век са много по-динамични и са много по-изпълнени с исторически поврати. И затова в тези повратни и романтични години поетите са много по-популярни. Затова и творчеството на много от тях е плакатно, робуващо на политическата конюнктура и осланящо се на злободневни теми. Поетите от това време може да се поделят на две групи: първата, на творци, които ще окажат голямо влияние върху целокупната литература на Балкана, ала днес тяхната поетика е застаряваща и не е твърде привлекателна за читателите; и втората група, на творци, израстващи из от дълбоки и твърди национални темели – със сияйни поетически постижения. Същите автори със своята ясна концепция и със своите дълбоки прозрения са актуални и днес, в нашето задъхано съвремие. В същата група от сияйни и автохтонни поети всички балкански държави имат свои знаменити представители.

Към края на XIX и началото XX век се появяват и първите опити на модернизация на поезията. Ако се анализират поетическите осъществявания във всички отделни балкански литератури, ще се открият множество характеристики, свързващи творческите постижения на балканските народи. Първото нещо, което ще попадне в полезрението ни, са народностните традиции, народностната мелодика и поетика в цялостната си палитра на изразяване и пеене. Сходства има не само в обичаите, във всекидневните им мотиви, но и в някои видове поетическо творчество, каквито са например героичните лирични и епически песни, в които често се споменават имена и личности, които фигурират у повечето балкански народи – както и някои важни топоними (например – Стамбол, Солун, Белград, Олимп; имена на реки, на планини; легендарни и митологични имена и т.н.). Намираме сходства и в ритъма, в мелодията, а също и в общите стремежи да се намерят отговори на вечните екзистенциални въпроси – за любовта и свободата, за самопожертвуванието и смъртта, за живота и безсмъртието и т. н.

Когато се разгледа развоя на богатата поетическа продукция, ще се видят всички елементи на общите за балканските народи ценности, а също и тези, свързани с различията, които са от голямо значение, тъй като пряко тях се постановява самобитността – и регионална, и национална. Ето защо тъкмо това наше виждане е едно от главните мерила при съставянето на тази Антология. В нея с известна съизмеримост за представени автори от балканските страни: Гърция, България, Сърбия, Албания, Косово, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Румъния, Турция, Хърватска и Словения. Всяка от тях си има своя история, свое развитие като държава и общество, своя съдба. Разбира се, най-стара от всички балкански литератури – с плодоносен и богат поетически развой – е тази на Гърция, въпреки че тази държава се развива като модерна едва след освобождението й от турско робство, под което бяха и другите балкански държави като територии и народи. За гръцката литература е характерно това, че тя все пак има известен континуитет с древността – нещо, което го изтъква и известният гръцки писател Костас Асимакопулос в една своя студия: „Който иска да види феномена на гръцката поезия, трябва да го види от самите негови начала – от безсмъртните епоси на Омир „Одисея“ и „Илиада“, та даже и от митологичните времена, после да почувства историческите процеси, а и лирическите трепети на един Пиндар, на една Сафо, на един Алкей и на трагиците на „акритските песни“ и на „клефтите“ от турското робство, та даже и всичко до поетическата школа на Седемте осторова и накрая на „Атинската школа“, от която произлизат и представените поети в Антологията: Дионисиос Соломос, Костис Паламас, Константинос Кавафис, Сикелиянос, Рита Буми Папа, Сеферис, Рицос, Елитис, Анагностакис и т. н. Това са култовите имена и скъпоценни бисери на новогръцката поезия (а и на другите национални поезии), за които Андре Жид с право ще напише още през 1950 г., че: „Ако искате да се запознаете с възможностите на съвременната световна поезия, четете новите гръцки поети.“

При концептирането на избора на поети в тази наша Антология най-големи трудности имахме с подбора на сръбските поети. Причините са разбираеми: първо, македонските читатели, за които всъщност е предназначена Антологията, са добре запознати със сръбската поезия. А и най-добрите сръбски познавачи на историческия континуитет на поезията и възможно да направят някоя по-значима забележка – особено когато се отнася за един ограничен избор в едно определено тясно пространство. Впрочем, ние заложихме на следния елит в сръбската поезия: Б. Радичевич, Г. Якшич, Й. Й. Змай, Л. Костич, Й. Дучич, М. Ракич, В. П. Дис, М. Чернянски, М. Настасиевич, Д. Максимович, О. Давичо, В. Попа, С. Райчкович, М. Павлович, Б. Милкович, Л. Симович, Б. Петрович, Матия Бечкович, Адам Пуслович, П. Зубац, Й. Зивлак, Д. Новакович, Данилов. Това са имена със свои специфики и със високи поетически постижения; утвърдени са и в други Антологии, издадени в Сърбия и в други страни.

В Хърватския дял също така за застъпени неизбежните имена, които правят златният хребет на хърватския Парнас: Иван Мажуранич, Станко Враз, Предраг Прерадович, С. С. Кранячевич, А. Г. Матош, Й. П. Камов, Т. Ужевич, М. Кърлежа, А. Г. Шимич, Г. Крклец, Д. Цезарич, И. Г. Ковачич, Й. Каштелан, Весна Парун, С. Михалич, А. Стамач, Г. Бавич. В своята студия за развойните течения в хърватската поезия Антун Шолян канстатира, че „тя е нераздвоена цялост с общи характерни белези“ и че „всяко нейно деление ще означава произволна, артифициална подялба. Иначе разделянето й във времето е наречено Второ прераждане. Докогато илирското прераждане афишира националния дух и съвест и единствения хърватски език, дотогава той афишира и сегашното прераждане на националната литература в творчески смисъл. С това именно прераждане хърватската литература става сегмент на европейската култура.“

Българската поезия, може да се рече, ни е най близка в много аспекти, но от друга страна е незадоволително позната на македонските читатели. Благодарение на дългогодишния и континуиран ангажимент на акд. Гане Тодоровски в превеждането на стиховете на най-значимите поети от тази съседна страна, ние имаме възможност да изберем дял от богатата поетическа продукция, която с векове се създава на български език. В окончателния ни избор от голямо значение се оказа сугестивната помощ на проф. д-р Стефан Влахов – Мицов, проникновен и изтъкнат изследовател на историческите и литературните ценности на тази национална литература. Централното място в Антологията е осигурено за имената, които са поетически върхове в българската литература: Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Любомир Левчев, Константин Павлов. Този наш избор оправдава и отдавна направената констатация от акад. Милан Гюрчинов, че: „Малко са областите в култура на българина, в които той като човек да е отишъл толкова напред, колкото в своята поезия. Поне в литературното творчество тя е на първо място.“

В словенската поезия следваме златният поток от нейния развой, тръгващ от Прешерновия лирически израз. В този поглед на нас ни е най-близка констатацията на познатият литературен критик и теоретик Борис Патерну, който посочва три важни периода в словенската поезия. Периодът на романтизма, който започва да се развива от първата половина на XIX век, новата романтика, наречена още „модерна“, която трае до двадесетте години на XX век, и съвременната поезия, която преживява възход през втората половина на същия минал век. Всъщност, в творчеството на най-значимите словенски поети покрай това, което е тяхна национална проблематика, рефлектира и вълнува и широката отвореност на същата поезия към света, към духовните и поетическите течения на развития наш свят. „Мощта на нейните успехи зависеше много от възможностите да се възприема чуждото от извора му, или по-точно казано – да се издигне интимното, личното, чисто словенското до едно съвременно ниво – с развити изразни средства по всички поетически посоки“, констатира Патерну. Из хармоничната и високо развитата поетическа школа, чиито главни характеристики са префиненост и строгост в лирическия изказ, словенската модерна поезия най-добре си припознава пряко творбите на: Д. Кете, О. Жупанчич, Е. Коцбег, А. Градник, С. Косовел, И. Минати, Ц. Злобец, Д. Зайц, Т. Шаламун. Стихотворенията на тези автори заемат особено място кажи-речи във всички литературно-критични прегледи на съвременната словенска поезия.

Македонската поетическа фаланга в нашия избор е представена с Константин Миладинов, Григор Пърличев, Кочо Рацин, Славко Яневски, Ацо Шопов, Матея Матевски,, Гане Тодоровски, Анте Поповски, Петре М. Андреевски, Влада Урошевич, Петър Т. Бошковски, Радован Павловски, Иван Чаповски, Богомил Гузел, Светлана Христова-Йоцич, Чедо Якимовски, Ристо Василевски. На страниците на Антологията особен акцент е поставен и на поетите, родени в свобода: Евтим Клетников, Санде Стойчевски, Веле Смилевски, Ристо Лазаров, , Катица Кулавкова – поети, които в осемдесетте години на миналия век внесоха множество нови моменти в разгънатите процеси на целокупната македонска литература. Представителите на тази генерация не предявиха свой предвзет поетически манифест в гледищата за литературата, а търпеливо в нейния континуитет си изградиха култ към писания поетически говор и, както констатира акд. Георги Старделов, те „очароват със свежестта на своя поетически език“. Според творческите им постижения в поезията, критиката и превода, както и в антологичното им присъствие, както и в инициираните и подготвените от тях културни проекти, те представляват най-цялостната книжовна генерация в Македония.

Пряко строгия подбор на поети от албанската поезия, особено и значимо място отделяме на класиците на тази литература, които са творили в края на XIX век ои първата половина на XX век (Наим Фрашери, Фан Ноли, Лазгуш Парадеци, Мигени), но съответно са застъпени и авторите, чиито принос е относително по-голям и по значим за известността на съвременната поезия на Албания (Фатос Арапи, Дритеро Аголи, Исмаил Кадаре, Йорго Блаце, Садик Бейко, Джавахир Спахиу). Поетите от Косово са предвождани от Е. Геркеу, а в мозайката от стихове свое значимо място заемат и: В. Вуйкович, Д. Мехмети, Л. Попович, Ф. Гунга, Р. Златонович, А Шкрели, Л. Вучкович, Р. Дедай, А. Подримя, Х. Мерджан, Е. Баша, Ф. Бровина, А. Маля.

Румънската поезия, особено модерната, я познаваме пряко отделните поетически книги, издадени в последните четири десетилетия, както и от тяхното представяне на Стружките вечери на поезията. Благодарение преди всичко на големия ангажимент на изтъкнатите преводачи на румънска поезия Ташко Саров и Димо Димче македонският читател има вече съзнание за спецификата на същата поезия и за емената-стожери на тази богата литература: Михай Еминеску, Лчиян Блага, Марин Сореску, Никита Станеску, Жебелеану, Бадеску, Димитру М. Йон, Йон Деаконеску и Каролина Илика.

Петър Петрович-Негош е водещият във високата черногорска поезия, чиито континуитет се потвърждава във всички нейни развойни периоди. В тази държава отдавна се изгражда култ към художественото слово, изграждал се е спонтанно – по необходимост от необходимост – не поради самата поезия, а поради това, че тя го иска със своите зрачни светлини, както мъдро отбелязва черногорският романист Чедо Вукович. В поезията на Душан Костич, Р. Раткович, Р. Зогович, Мирко Банявич, Янко Гонович, Стефан Митович, Радоня Вешович, Жарко Гурович, Сретен Перович култът към езикът и към възпяването на черногорската геройска традиция е възвишеност, която представлява златната халка , по която се припознава целокупната черногорска поезия. И с оглед на представянето на бошнянско-херцеговските поети ние взехме пред вид първенствуващата мозайка от национални и културни специфики на познатите поети: Скендер Куленович, Мак Диздар, Модраг Жалица, Хюсеин Тахмичич, Изет Сарайлик, Душко Трифонович, Ангелко Вулетич, Райко Петров Ного, Марко Вешович, Дара Секулич, Стефан Тонтич, Предраг Бялошевич, Ранко Рисоевич, Ранко Павлович.

При избора от богатата турска поезия, създавана във вековете се консултирахме с доста издания, отпечатани в Македония, но меродавна основа ни беше Антологията на съвременната турска поезия от Фахри Кая. Според този добър познавач на развойните процеси на литературата, която се създава в Турция, периодизацията на турската поезия се вмества в три ключови фази от нейния развой. „Първият период е свързан с времето, в което турската литература не е била под влиянието на ислямската цивилизация. Вторият период е времето, в което тя се създава под влиянието на арабската и персийската култура. И на края, третият период е този, когато тя е под влияние на западните култури. В този трети период има няколко подпериода, през които авторипе правят сериозни напори да се освободят от всякакви влияния и да създадат една чисто своя национална литература. Това тяхно желание ще стане реалност към двадесетте години на миналия век и по-специално в годините на създаването на Републиката. Така в Турция са налице всички атрибути на една съвременна, богата, хуманна и значима литература с високи естетически и културни стойности.“ Стихотворенията, включващи се в нашия избор в съответствие с тематичните обхвати и естетическите цели, говорят за континуитета на турската литература и за богатството й, изявено в национални и световни рамки.

Антологиите представляват индивидуално начинание, пряко което съставителят се опитва да създаде книга по свой вкус. И, както много добре отбелязва известният сръбски поет Миодраг Павлович, „антологията не носи със себе си литературни, нито критични, нито исторически присъди. Тя носи стихотворения и открива тяхната хубост... Антологията не е само избор на стихотворения, тя е създаване на книга. Затова и всяка антология, ако е добра, е повече цялостно произведение, отколкото сбор от следващи по ред стихотворения.“ Следователно в обсега на този поглед трябва да се вземат пред вид субективните нагласи на автора, който има и чисто свой поглед върху литературните светове, прояви и процеси. Когато работата опира до изключително сложен процес в създаването на едно дело, каквото всъщност е Антологията на балканската поезия, специално трябва да се открои афинитета при подбора на специфичните естетически акценти на авторите в това, което са създавали и което създават в това наше балканско пространство. Това е всъщност принципът на работата, ала без нашите предишни индивидуални реализации и без натрупания наш опит, нямаше да бъде възможно да се направи добър избор, пряко който да се открои една широка картина от поетическите осъществявания на множеството автори от Балканския регион.

Настоящата Антология на балканската поезия е започната като дело в осемдесетте години на миналото столетие и по-специално в периода, когато авторът работеше като редактор на Трета програма на Македонското радио. Именно в тия години – години на творческо въодушевление – по Радиото се излъчваше и емисията „Поетически течения“, в която бяха представени именити автори от балканските и европейските литератури. От тогава до днес изминаха близо тридесет и пет години, а желанието да се реализира един такъв капитален проект, беше за нас постоянно предизвикателство и много тежък творчески товар. Тласък в активизирането на подготовката на това дело оказаха и няколко големи интелектуалци, академици, университетски професори, писатели и преводачи. Всичко това ще рече, че процесът на активното осъществяване на този проект започна тогава, когато на Балканския полуостров имаше само шест държави, а се завършваше във времето до към тази (2015) година, когато на Балкана възникнаха още шест страни; ставайки всъщност дванадесет самостоятелни държави.

Надявам се, че Антологията на балканската поезия ще заеме своето подобаващо място в съвременния културен амбиент у нас, а и вярвам, че постепенно тя ще заеме своето заслужено място и в другите балкански страни – въпреки многото Сцили и Харибди. Пряко реализацията на този комлексен проект се осъществява и една нова реалност, а именно тази – в лирическите откровения да открием Светия път и да сближим така балканските народи, които в историята знаяха понякога да бъдат неприятелски настроени и които днес се стремят в семейството на другите европейски държави да бъдат обединени субекти с богати културни традиции и ценности.

Раде Силян Предговор към антологията „Светият път – поезия от балканските народи“, издание „Матица македонска“, Скопие, 2015 г.
http://www.svobodenpisatel.org/…/2012-12-31…/400-rade-silyan

Информация и превод от македонски език Владимир Луков