"С ДЪХ НА ЕСЕН", стихове, 2014

Редактор: Татяна ЖИВКОВА

Технически редактор: Надежда РАДЕВА

Издателство: "СИЛОАМ ПРЕС"

Поетичната сбирка е с посвещение "В памет на сестра ми Атанаска"

 

РЕКВИЕМ

Млада пролет е навън -

всичко вред е нацъфтяло.

Спиш ти своя вечен сън,

но за мен не си умряла.

Ти си всеки ден със мен -

мен в сърцето и в душата.

С тебе пея всеки ден

твойта песен недопята.

Книгата има три раздела: " С дъх на ранна есен", "С дъх на зряла есен" и "С дъх на късна есен", според годините, в които са писани стиховете. Към всеки раздел и към някои творби има графики от русенския художник Огнян Балканджиев.

Поетичната сбирка беше представена на ВЪЗПОМЕНАНИЕ С ПОЕЗИЯ, състояло се във фоайето на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, гр. Русе. Присъстваха членове на Русенския филиал към Съюза на свободните писатели, колеги, близки и роднини на Атанаска Илиева – филолог, дългогодишна преподавателка по български език и литература в Русе, покойна сестра на авторката. Редакторката на книгата Татяна Живкова произнесе следното прочувствено слово:

"Споменът за любимите хора, които реално вече не са до нас, е като светлинка в душата, търсеща материализация преди всичко в думите ни – простички, съкровени, тъжнокрасиви слова с ясни послания. Тъкмо те са последната ни утеха, че със сърцето си винаги ще бъдем обвързани с обичаните, безвъзвратно отминали във времето...

Такава духовна връзка представя първата стихотворна сбирка на Александрина Шаханова „С дъх на есен“. Поетическите текстове изразяват искрено сърдечните преживявания на авторката – всъщност всичко важно, до което е достигнала тя след утихването на чувства, емоции, страсти на щастие и болка – и сякаш в един съкровен диалог с най-близък човек, като сестра й, с когото е споделяла своя роден свят...

Затова поетическото слово е „с дъх на есен“ – вече „зряло“, преситено с преживените хубави и лоши неща в ранните, зрелите и късните есенни мигове, които отишлите си от живота не са успели и никога няма да изживеят. С образите на чувствата – любов, радост, тъга, примирение с невъзможността да бъдем винаги щастливи и добри, но и светла надежда – Александрина изгражда несложна, изчистена от лирически вариации и „украшения“ стихотворна композиция. Така се откроява не толкова самото емоционално преживяване, колкото новопостигнатите чрез него истини, мъдрости, знания – за себе си, за близките и обичани хора, за човешкия ни свят...

Може би тази стихосбирка е поредният опит на Александрина Шаханова да направи сбогуването с един обичан човек по-приемливо, по-близко до вечно красивото в краткия ни земен живот... “

След словото на Татяна Живкова бяха прочетени няколко стихотворения, чийто премерен лиризъм характеризира трите раздела в стихосбирката. Някои от текстовете са превърнати в песни, а по стиховете на „Сонет“ е направена музикално-поетична композиция, която беше показана на монтиран екран под формата на клип.

Из "С дъх на ранна есен"

* * *

Попътен вятър ти ми пожела,

но в яхтата сме четирима.

Опънати са бяло-алени петна -

попътен вятър вече има!

А русенският кей гъмжи -

за поздрав вдигат се ръцете...

И яхтата "Корал" лети,

погалена от ветровете!

Е Л Е Г И Ч Н О

Ти пак си на път, а аз - пак сама.

Отново сама в многолюдния град.

Край мен коли-каравани летят -

летят надалече от жегата-ад.

Денят ми жадува за ведрина,

за тихо море и освежителен бриз.

Нощта ми сънува зеленина

и шум на поточе в планинската вис.

Но ти си на път. Далече от мен.

Дали ще се върнеш навреме?

Отива си лятото - ден подир ден

частица живот ни отнема...

Из "С дъх на зряла есен"

/втори файл с графика/

ХРОНИКА НА ЧУВСТВАТА

Искрица пламенна любов,

просветнала за миг,

във бездната на грубостта потъна.

* * *

Било е блян.

Било е свян.

Било е и любовна мъка.

Било е сляпа доверчивост.

* * *

Било е жажда.

Било е страст.

Било е чувствена наслада...

Било е пълна всеотдайност -

и със тяло, и със Дух.

За миг! Уви, за кратък миг...

Искрицата не се превърна в пламък.

* * *

Имало заблуда.

Имало е грях.

Имало е ... корист!

Имало е и предателство -

недопустимо, подло!

Нямало е само чувство за вина.

* * *

Съвсем резонно идва и раздялата -

и с тялото, и със Духа...

Из "С дъх на късна есен"

 

Н Я К О Г А И С Е Г А

/триптих/

1.

Любов ли бе или игра

това -

да идваш в празничния ден

при мен

в най-хубавия си пуловер,

с кокичета от твоята градина,

с бутилка от домашното си вино?...

Какво те водеше насам -

дискретна писта за кратко бягство от дома,

жена любима - удобен пристан,

или лозичка неразлистена,

очакваща

да я зареже твоята ръка?

2.

Любовната празнична вечер преваляше.

Звучеше красива прелюдия -

"Следобедът на един фавн".

И все по-мъчителен ставаше

обратният път към дома...

3.

То беше някога ...

F i e s t a e f i n i t a !

Бутилката с домашното розе -

изпита!

Удобният и топъл пристан -

в ледове скован!...

 

Лозичката зарязвам си сама!