С прискърбие ви съобщаваме, че днес на 15 март 2026 г. сутринта е починала на осемдесет и четири годишна възраст талантливата наша българска поетеса Юлия Вапцарова, доайен на Съюза на свободните писатели в България, носителка националната награда на Министерството на културата Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (златен) с Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (2021 г.).

Светли ти небесни пътища и мир на душата ти, Юлия!...

Опелото ще е във вторник, 17 март, в 12 часа на ул. "Патриарх Евтимий" 90, в Храм "Св. Георги Победоносец".

Информация: Свободен писател, София, 15 март 2026 г.

***
ЮЛИЯ ВАПЦАРОВА е поетеса, журналистка и дългогодишен читалищен работник. Родена е на 30 юли 1941 г. в гр. Хисар, област Пловдив. Почива на 15 март в гр. София. Завършила е Библиотекарския институт в София. Работила е дълги години като библиотекар. Упражнявала е тази книжовна професия с възрожденска любов и усет към духовните потребности на читателите. Била е водеща на културни и познавателни рубрики в местната телевизия.

Авторка е на стихосбирките "Убежище на сянката", "Остров от време", "Вглъбена светлина", „Развенчаване на щуреца“ и „Зеленото събуждане“. Представена е като поетеса в множество литературни антологии и сборници на Съюза на свободните писатели в България, между които Антология "Огледало - Нова българска литература" (2002), Антология „Развитие“ (2005), Антология „Отражения“ (2015) и др. Удостоена е с наградата за поезия (2002 год.) на Съюза на свободните писатели за книгата и "Вглъбена светлина".

Носителка е и националната награда на Министерството на културата Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (златен) с Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, 2021 г.

За книгата й „Развенчаване на щуреца“ литературният критик проф. Чавдар Добрев между другото пише: „Ако нещо ми е направило по-силно впечатление в тази книга, това е, че е сътворена от умен и интелигентен автор, предразположен да вижда жизнените дисонанси и ги поднася сгъстено, да ги обобщава точно и твърде отчуждено... В стиховете се таят обаче благородство и човечност, които ми допадат. Това не е нежност, а съпричастие, не е възторг, а грижа за познанието да не ни овладее мракът, който наднича зад плътните стени на всекидневието...“

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/67-yuliya-vaptzarova